Какво е нематериално културно наследство?

През последните десетилетия терминът „културно наследство“ значително промени съдържанието си, частично, благодарение на разработените от ЮНЕСКО документи. Културното наследство не се изчерпва с културни паметници и колекции от културни ценности. То включва , също така, традициите и живите форми на изразяване, наследени от нашите предци и предадени на нашите потомци като устни традиции, художествено-изпълнителско изкуство, социални обичаи, обреди и празненства, знания и обичаи отнасящи се до природата и вселената или знанията и уменията, свързани с традиционните занаяти.

 

Нематериалното културно наследство, предавано от поколение на поколение, се пресъздава постоянно от общностите и групите в зависимост от обкръжаваща ги среда, взаимодействието им с природата и историята и формира чувство за самобитност и приемственост. Крехко по своята същност, нематериалното културно наследство способства за насърчаване на уважение към културното многообразие и творчество на човечеството.

 

Значението на нематериалното културно наследство не е културната проява сама по себе си, а богатство от знания и умения, които се предават от поколение на поколение. Социалната и икономическа стойност на това предаване на знания е от значение за малцинствените и основни социални групи на територията на една страна и е важно както за   развиващите се, така и за развитите държави.

„Опазване“, означава прилагане на мерки за осигуряване на жизненост на нематериалното културно наследство, включително неговата идентификация, документиране, изследване, запазване, представяне, популяризиране и предаване, предимно чрез формално и неформално образование, както и възобновяването на различните аспекти на това наследство.

Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство (2003)

Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство е приета на 32-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, която се е състояла от 29 септември до 17 октомври 2003 г., в Париж. Приемането на Конвенцията е предпоставка за развитието на международни политики в подкрепа на културното многообразие, както и за първи път международната общност да признае необходимостта от опазването на нематериалното културно наследство.

В допълнение към другите международни документи, свързани с културното наследство, като например Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (1972), основна цел на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г. е да опазва живото наследство, признато от общностите, групите, а в някои случаи от отделни лица като част от тяхното културно наследство.

Категория 2 Центрове за нематериално културно наследство 

Категория 2 Центровете под егидата на ЮНЕСКО са създадени и финансирани от държавите-членки като основното им предназначение е да допринасят за постигането на стратегическите цели на Организацията чрез глобални, регионални, субрегионални или междурегионални дейности и инициативи. Юридически те не са част от Организацията, но са свързани с нея чрез официални споразумения между ЮНЕСКО и държавата–членка, в която е създаден Центъра. Те действат като международни или регионални центрове и експертни звена, които целят да осигуряват техническа помощ и услуги на държавите-членки и партньори, а също и на мрежата на регионалните офиси  на ЮНЕСКО. От тях се очаква да допринасят пряко за постигането на стратегическите програмни цели на Организацията или за нейните програмни приоритети и теми или по-конкретно за  програмните резултати на ЮНЕСКО, представени в основни насоки на действие.

Центровете споделят някои основни цели, които са следните:

  • Популяризиране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство и допринасяне за нейното прилагане;
  • Засилване на капацитетите в региона за активното прилагане на Конвенцията от 2003 г. на регионално и международно ниво;
  • Увеличаване участието на общности, групи и лица в опазването на нематериалното културно наследство в региона; и
  • Насърчаване на регионалното и международното сътрудничество за опазването на нематериалното културно наследство.

Всеки център има специализирана сфера на дейност и набор от функции, за да постигне тези общи цели.

До момента в света съществуват седем центъра изцяло за нематериалното културно наследство, както и осми, чийто мандат включва и материално културно наследство:

• Алжир – Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Африка
 Бразилия- Регионален център за обучение за управление на културно наследство (Лусио Коста)
• България – Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа
• Китай – Международен обучителен център за нематериално културно наследство в региона на Азия и Тихия океан (CRIHAP)
 Иран (Ислямска република) – Регионален изследователски център за защита на нематериалното културно наследство в Западна и Централна Азия
• Япония – Международен изследователски център за нематериално културно наследство в региона на Азия и Тихия океан (IRCI)
• Перу – Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство на Латинска Америка (CRESPIAL)
• Република Корея – Международен информационен  и мрежови център за нематериално културно наследство в региона на Азия и Тихия океан (ICHCAP)

За повече информация: Официален сайт на категория 2 центрове за НКН – ЮНЕСКО