България

2017

Културни практики, свързани с 1-ви март

България, Северна Македония, Молдова , Румъния

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Cultural practices associated to the 1st of March

© Tsvetelina Dimitrova, Pavel Hadzihev, Bulgarian National Television-Archive (Bulgaria); Opetcheska Tatarchevska/2014 (Macedonia); Ministry of Culture of Republic of Moldova; Consatntin Brăiloiu Institute of Ethnography and Folklore, Romanian Academy, 2016

 

Основната практика се състои в изработването, подаряването и носенето на червена и бяла нишка, която, след като се види цъфнало дърво, лястовица или щъркел, се развързва и закача. Прието е разбирането, че чрез мартеницатa /Martinka, Mărţişor/ се осигурява символична защита срещу лошото време и гарантира безопасното преминаване през зимата към пролетта. Всички общности, независимо от възрастта, участват в тази практика.

Making-of-martisor-thread

© Constantin Brăiloiu Institute of Ethnography and Folklore, Romanian Academy, 2014



2017

Българско читалище

България

 

Елемент, вписан през 2017 г. в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството

 

Bulgarian-Chitalishte

© 2013 by Ministry of Culture of the Republic of Bulgaria

В читалищата се извършват културни и образователни дейности, насочени към опазване на обичаите и традициите на българския народ. Те са създадени от самите общности и са отворени за всички, независимо от възрастта, пола, политическите и религиозните възгледи.

Chitalishte 'Geo Milev' in the town of Momin Prohod was founded and built in 1954; It is run under the auspices of the Ministry of Culture - Living Human Treasures-Bulgaria System

© Ministry of Culture of Bulgaria/Tsvetan Nedkov, 2013



2016

Фолклорен фестивал Копривщица: система от практики за представяне и предаване на културното наследство

България

Елемент, вписан през 2016 г. в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството

© 2013 by Ministry of Culture of the Republic of Bulgaria

© 2013 by Ministry of Culture of the Republic of Bulgaria

Фолклорният фестивал в Копривщица, е мястото, където хиляди българи, от всички възрасти, както и от цялата диаспора се срещат през месец август, за да представят и споделят своите практики, свързани с нематериалното културно наследство, които включват многобройни елементи, от танци и разказвачи на истории, до игри и занаяти. Концепцията на фестивала е възникнала, когато преди години, местните музиканти усещат необходимостта да защитят  традициите си, застрашени от изчезване, поради фактори като урбанизация и комерсиализиране. Организирано от община Копривщица, събитието се осъществява със съдействието на Министерството на културата, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Институт за етнология и фолклористика с  Етнографски музей и Институт за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и „Съюз на народните читалища“. То има за цел да повишава съзнанието за важността на опазването на живото културно наследство и да подпомага неговото присъствие в живота на хората,  да го документира, за да подсигури бъдеща приемственост и да стимулира предаването му на бъдещите поколения.

Участниците се излъчват чрез процедура за избор, организирана от българските административни области, в които са идентифицирани нови традиции, след което изпълненията се представят и документират от учени за създаване на архивен фонд, като този на  Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. От първия фестивал през 1965 г., са осъществени цели девет издания, като броят на участниците достига до 18,000 изпълнители през 2010 г.и продължава да  привлича посетители от цялата страна и чужбина. Много от участниците във фестивала се утвърждават като изпълнители и продължават своето развитие, като достигат до международна известност.

© Ministry of Culture of the Republic of Bulgaria/Tsvetan nedkov, 2013

© Ministry of Culture of the Republic of Bulgaria/Tsvetan nedkov, 2013

2015

Народният празник „Сурва“/ „Сурова“

България

Елемент, вписан през 2015 (10.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Surova

© 2013 Министерство на културата на България

 

Народният празник Сурва/Сурова се провежда ежегодно на 13 и 14 януари, за да се отпразнува Новата Година според стария календар. В основата на празнуването е популярният маскараден ритуал, който се провежда в селата от Пернишкия регион. През първата нощ, маскарадните групи от сурвакари, състоящи се от мъже, жени и деца със специално изработени маски и костюми се насочват към площада на селото където палят огньове, закачат и забавляват публиката. Някои от участниците приемат специални роли, такива като на водач, на младоженци, на свещеник и на мечка. Рано, на следващата сутрин те се събират и влизат в къщите из цялото село, където ритуално женят млади двойки, докато мечката ”гази” хората за здраве. Домакините очакват тяхното пристигане с ритуални менюта и подаръци. След празника, сурвакарите раздават даровете си като често ги подаряват на сираци и бедни хора.

Маскарадният опит призовава младите хора и повдига тяхното самочувствие да продължат традицията. В продължение на цяла година семействата се занимават със събиране на материали за изработване на маски и други атрибути към тях. По-възрастните членове на семействата учат по-младите и децата как да изработват отличителните маски и костюми.

© Венцислава Стоянова Крумова 2010



2014

Традицията на производство на Чипровски килими

България

Елемент, вписан през 2014 г. (9.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

© Министерство на културата на България

© Министерство на културата на България

 

Килимите са вълнени, ръчно изработени от жени от гр. Чипровци, намиращ се в Северозападна България. Почти всяко домакинство в града има вертикален стан, който се използва от жените за изработване на двулицеви килими. По време на тъкането се използва малка тупалка за затягане на сплита. Мъжете в града обикновено се занимават с производството на вълна, обработване и оцветяване. Преждата, боядисвана с естествени материали придава меки, пастелни цветове на килима, докато тази, оцветена химически, придава по-ярки нюанси.

Чипровските килими са известни с материалите за изработването им, техните цветове и мотиви. Тъкането на килими върви ръка за ръка с поверия, предания и ритуали. Преди да започне тъкането на нов килим, тъкачките казват молитви и отправят пожелания за успех, пеят и разказват истории, докато работят на стана. Предаването на уменията за изработване на килимите се извършва неформално, обикновено от майки и баби на дъщери докато тъкат заедно голям килим. Килимарството е дълбоко залегнало в социалния и културен живот на населението. Най-известните орнаменти на Чипровските килими са създадени в рамките на общността, като дори представляват герба на града.


2009

„Нестинарството — послание от миналото: Панагирът на Св. Св. Константин и Елена в с. Българи“

България

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

© 2008 Министерство на културата на България

© 2008 Министерство на културата на България

 

Нестинарството е обреден обичай, свързан с танцуване върху жар, който се корени в дълбоката древност. То било широко разпространено в региона на Странджа планина, но днес се практикува в село Българи. Ритуалът се изпълнява на 21 май, деня на Св. Св. Константин и Елена, но подготовката за него започва още от началото на месеца. Ритуалът се провежда за осигуряване на благополучието и богатството на селото. Той започва рано сутринта на самия празник с тържествено шествие за пренасяне на иконата на двамата светци Св. Св. Константин и Елена, украсена и окичена с цветя и стари монети, до близкия извор край селото. Там се освещават с вода, колят “курбан” (приношение), ядат, пият и танцуват хоро. На присъстващите се раздавали светена вода и свещи за добро здраве. След това се завръщат в селото на централния площад. Вечерта празникът продължава със запалване на огън като се оставя да се разгори, докато обиколят всички къщи от селото, носейки иконата и съпровождани от гайди и тъпани. След това се разрива жарта в кръг. Ритуалът завършва с танц върху жарава, израз на почит към светците. Хората мълчаливо образуват кръг около горящите въглени, водени от биенето на свещения тъпан, а духовните и физически водачи – Нестинарите, изразители на  волята на светците,  навлизат в кръга и тъпчат жаравата.

Празникът представлява интерес за хиляди посетители всяка година, включително през последните години и селото се посещава и от много гърци, които  се присъединят към ритуала.

© 2002 Регионален музей Бургас



2008

Бистришките баби, архаична полифония, танци и ритуали от региона Шоплука

България

Елемент, вписан през 2008 година (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството (първоначално обявен през 2005 г.).

bistrishki babi

 

Песните се характеризират с архаична полифония, танци и ритуали от региона Шоплука, България. Изпълняват от група възрастни жени, известни като „Бистришките баби” с настоящ ръководител Дина Колева.

При Шопското полифонично пеене един или два гласа оформят извивките, докато другите певци поддържат монотонно пеене, което се удвоява или преминава в триглас, така придружавайки водещите певци. Танцьорите, облечени в традиционни костюми са се хванали един за друг през кръста или за колана и танцуват в кръг, стъпват леко и в посока обратна на часовниковата стрелка.

Въпреки че социалната функция на полифоничното пеене се е променила през 20 век като в днешно време представянето му е предимно на сцена, „Бистришките баби” са разглеждани като важен компонент от културния живот на региона, насърчаващ традиционното изразяване сред по-младото поколение. „Бистришките баби”  са сред малкото останали представители на традиционната полифония и село Бистрица е едно от последните места в България, където тази културна изява е била поддържана в продължение на векове.

България се присъединява към ЮНЕСКО на 17.05.1956 г.

Основен национален орган за работа с организацията е Националната комисия за ЮНЕСКО в Министерство на външните работи.

България се присъедини към Проекта на ЮНЕСКО “Живи човешки съкровища” и през 2001 г. с проект, е резултат от двегодишна работа на Министерство на културата на Р България и експертен колектив от научни сътрудници на Института за фолклор при БАН. Дейността е осъществена с широкото съдействие на местната администрация и специалисти от всички области на страната.

Проектът е свързан с издирването, запазването и популяризирането на специфични традиционни дейности и умения, в лицето на техните създатели и носители, предаващи знанията си на бъдните поколения. Различните форми на традиционната култура: разказването, музикалния и танцовият фолклор, традиционните умения и занаятите, обредността, традиционните производства и народната медицина са обобщени в 24-ри регионални номенклатури и Национална номенклатура на традиционните културни дейности в страната. Обобщените резултати от този уникален проект са публикувани в двуезично издание (2004 г.) и са на разположение ТУК. Проектът бе подкрепен по линия на Програмата за участие на ЮНЕСКО.

По време на 32-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (октомври 2003) с консенсус бе приета Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство. Тя е насочена към опазване, съхраняване и зачитане на: 1) устни традиции и форми на изразяване, в това число и езика в качеството му на носител на нематериалното културно наследство; 2) художествено-изпълнителско изкуство; 3) социални обичаи, обреди и празненства; 4) знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената ; 5) знания и умения, свързани с традиционните занаяти. (цит. Чл. 2 на Конвенцията).

България ратифицира Конвенцията през 2006 г., а от 10 юни 2006 тя влезе в сила за България. В края на м. юни 2006 г. България беше избрана в Първия междуправителствен комитет за нематериалното наследство с двугодишен мандат.

Национална комисия на Р. България за ЮНЕСКО
Министерство на външните работи
ул. „Александър Жендов“ № 2
София, България
Телефон: (359-2) 948 22 23

Факс: (359-2) 973 33 41
Web: www.unesco-bg.org

 

Постоянно представителство на Р. България в ЮНЕСКО
Maison de l’UNESCO
Bureaux M5.44/45/46, 1, rue Miollis
75732 PARIS Cedex 15
Telephone:
01.45.68.34.02
Fax: 01.47.83.34.52
E-mail: dl.bulgarie(a)unesco-delegations.org