Хърватия

2018

Изкуството на сухия камък – познания и строителни техники

Хърватия, КипърГърцияФранцияИталия, Словения, Испания, Швейцария

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

© Mira Audiovisual Vidéo édition / Postproduction, 2017

 

© Branko Orbanić, 2011



2018

Хърватия, Меджимурска пропевка – народни песнопения от Меджимурие

Хърватия

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Međimurska popevka, a folksong from Međimurje

© Ministry of Culture of the Republic of Croatia, 2017

 

© Ministry of Culture of the Republic of Croatia, 2017



2016

„Екомузей Батана“ – обществен проект за опазване на живата култура на град Ровин

Хърватия

Елемент, вписан през 2016 г. в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството

© Ecomuseum Batana, 2014

© Ecomuseum Batana, 2014

Батана е вид традиционна рибарска лодка, характерна за района на град Ровин, Хърватия. Тези лодки играят важна роля за поминъка и търговията на града и се изработват с помощта на старинни занаятчийски техники, които се предават от поколение на поколение.

Съществуването на лодките „Батана“ е заплашено от изчезване, особено след започване на масовото индустриално производство на подобни плавателни съдове. Поради това, през 2004 година местните общности създават сдружение за подпомагане и съхранение на „Батана“ и не само на занаята, но и на всички свързани с него техники и практики, които включват  говорене на архаичен диалект, характерни песни и други практики, асоциирани с изработката и майсторенето на тези лодки.

Основава се „Екомузей Батана“ с цел повишаване на  обществената активност за опазване на този занаят. Двигател на идеята е организацията с некомерсиална цел „Къщата на Батана“, която с подкрепата на общината и музея на град Ровин, центъра за изследвания на историческото наследство и  италианската общност на Ровин, както  и на експерти в областта на екологията и музейното дело успяват да реализират проекта.

 „Екомузей Батана“ разполага с постоянна  експозиция и демонстрира как се конструират лодките и добавянето на всички специфични риболовни принадлежности. Те предлагат обучения, като предават на младите поколения знанията и уменията свързани с построяването на лодките „Батана“.  На територията на музея има и работилница, достъпна за корабостроители и любители, която служи и за ремонт на съществуващи лодки, които се използват за туристически екскурзии. Музеят е  домакин на регати, които насърчават участието на млади хора,  работи на национално и международно ниво, участва в организирането на фестивали и кръгли маси, с основна цел да се подчертае ролята на „Batana“ сред традиционните плавателни съдове  и за  опазване на морското наследство.

© Ecomuseum Batana, 2004

© Ecomuseum Batana, 2004



2013

Средиземноморска диета

КипърХърватияИспанияГърцияИталияМарокоПортугалия

Елемент, вписан през 2013 г. (8.COM) в Представителната листа на нематериално културно наследство на човечеството

Мултинационална кандидатура на Кипър, Хърватия, Испания, Гърция, Италия, Мароко, Португалия

© 2012 par Câmara Municipal de Tavira

© 2012 par Câmara Municipal de Tavira

Средиземноморската диета представлява съвкупност от умения, знания, ритуали, символи и традиции, свързани с прибиране на реколта, риболов, животновъдство, консервиране, преработка, готвене, и по-специално споделяне и консумация на храна. Храненето заедно е в основата на културната идентичност и приемственост на общностите в региона на Средиземноморския басейн. Това е момент на споделяне и общуване, на укрепване и обновяване на семейството, групата или идентичността на общността. Средиземноморската диета подчертава ценности като гостоприемство, сближаване, междукултурен диалог и креативност, както и начин на живот, уважаващ различията.

Средиземноморската диета играе важна роля в културните пространства, фестивали и празненства, обединявайки хора от всички възрасти и социални класи. Включва занаятчийството и производството на традиционни съдове за транспортирането, съхранението и консумацията на храни, включително керамични чинии и чаши. Жените имат важна роля в трансмисията на знанията, свързани със Средиземноморската диета: те опазват техниките, спазвайки сезонните ритми и празненства, и предават ценностите на този елемент на новите поколения. Пазарите също играят ключова роля като места за съхранение и предаване на средиземноморската диета.

© Ioannis Drinis, 2009

© Ioannis Drinis, 2009



2012

Клапа, многогласно пеене от Южна Хърватия

Хърватия

Елемент, вписан през 2012 г. (7.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

© Euroval d.o.o.

© Euroval d.o.o.

 

Клапа е традиционна многогласна акапелна форма на пеене от южната част на Хърватия – Далмация. Основни теми в песните са за любовта, виното, родината и морето. Важни елементи са хармонията и мелодията, докато ритъмът рядко е от голямо значение. По време на изпълнението, певците са наредени в полукръг. Първия тенор започва пеенето и е следван от останалите. Основната цел е да се постигне най-добра бленда от гласове. Носителите и изпълнителите са даровити аматьори, които наследяват традицията от техните предци. Възрастта им варира от много млади до много възрастни. В съвременната Клапа младите певци черпят опит от гледането и слушането на записи. Местните общности виждат в този вид пеене основен белег за тяхната музикална идентичност , съчетаващ уважение към многообразието, креативността и общуването.

 

© 2011 by Ministry of Culture

© 2011 by Ministry of Culture



2011

Bećarac, пеене и свирене от Източна Хърватия

Хърватия

Елемент, вписан през 2011 г. (6.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Film ‘Bećarac singing and playing from Eastern Croatia’ © 2008 by Ministry of Culture of Croatia

Film ‘Bećarac singing and playing from Eastern Croatia’
© 2008 by Ministry of Culture of Croatia

 

Bećarac е популярен жанр музика от източна Хърватия, дълбоко залегнал в културите на регионите Славоня, Бараня и Срем. Взаимодействието между изпълнителите на такъв тип музика е от важно значение. Освен че внушава ценности на общността, музиката дава възможност на певците да изразяват мисли и чувства, които иначе не биха могли да бъдат изказани директно. Водещите певци трябва да имат силен глас и широк репертоар от стари и нови куплети, за да могат да се сработват с другите певци. В наши дни мъжете и жените са равно участващи като носители на традицията. При наблюдение на Bećarac, всеки зрител би могъл да установи, че това е динамичен и жизнен жанр.

 

© 2008 by Ministry of Culture of Croatia

© 2008 by Ministry of Culture of Croatia



2011

Ниемо коло, танц в кръг без музикален съпровод в Далмация, Хърватия

Хърватия

Елемент, вписан през 2011 г. (6.COM) в Представителната листа на нематериално културно наследство на човечеството

Croatia-Nijemo Kolo, silent circle dance of the Dalmatian hinterland - © 2008 by Ministry of culture

Croatia-Nijemo Kolo, silent circle dance of the Dalmatian hinterland – © 2008 by Ministry of culture

Ниемо коло се изпълнява от мъже и жени и е характерно за вътрешната част на Далмация в Южна Хърватия. Изпълнява се на карнавали, панаири, фестивални дни и сватби. Това е начин за младежите да се срещат и запознават. Най-отличителната му черта е, че се танцува без никаква музика. Разликите в нямото хоро в различните села са знак за тяхната идентичност.

Предаването на танца става от поколение на поколение, но напоследък  този процес се осъществява чрез културни клубове, където движенията му са стандартизирани. Днес се изпълнява най-вече по селата от групи на местно и регионално ниво или на международни фестивали и местни представления, карнавали или на празниците на светците на енорийската църква.

© 2008 by Ministry of culture

© 2008 by Ministry of culture



2010

Пеене ойкане, Хърватия

Хърватия

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, което се нуждае от спешна помощ

Film ‘Ojkanje singing’ © 2008 by Ministry of Culture

Film ‘Ojkanje singing’
© 2008 by Ministry of Culture

 

Представлява двугласно пеене на мъже или жени, разпростанено най-вече в Далмация. Използва се специфична техника като всяка песен продължава толкова дълго, колкото може да издържи основният вокалист.

Темите в песните са разнообразни, разказват за социални и политически въпроси. Този вид пеене дължи съхранението си на местните групи, които са носителите, предаващи уменията и знанията на следващите поколения. Трансмисията на ойкане зависи и от таланта на певците и техния капацитет да изпълняват песни и да предават това на следващите поколения. Местните конфликти и миграцията от селата към градовете водят до намаляване на населението в региона и промените в начина на живот предизвикват ограничаване на броя на изпълнители, изразяващо се в загубата на много архаични стилове и жанрове на соловото пеене.

 

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture



2010

Джинджифилови сладки от Северна Хърватия

Хърватия

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Film ‘Gingerbread Craft from Northern Croatia’ © 2008 by Ministry of Culture

Film ‘Gingerbread Craft from Northern Croatia’
© 2008 by Ministry of Culture

 

Традицията на приготвяне на джинджифилови сладки се появява в някои европейски манастири през Средновековието и достига до Хърватия, където се превръща в занаят. Майсторите на джинджифиловите сладки, които също са произвеждали мед и свещи, са работели в северната част на Хърватия. Процесът изисква специални умения и бързина. Рецептата е една и съща за всички, които ги правят. Използва се брашно, захар, вода и готварска сода, както и задължителните подправки. Тестото се оформя, пече и оцветява със сладкарски бои като украсата е разнообразна. Джинджифиловото сърце е най-широко известния мотив – използва се за сватби, декорирано с имената на младоженците и датата на сватбата. Занаятът се е предавал от поколение на поколение, предимно между мъже, но в наши дни – и на мъже и жени.

Джинджифиловите сладки са се превърнали в едни от най-разпознаваемите символи на Хърватия. Днес, те са основна част от местните фестивали, събития и събирания.

 

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture



2010

Рицарски турнир в Син, Далмация

Хърватия

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Film ‘The Sinjska alka, a knights' tournament in Sinj’ © UNESCO

Film ‘The Sinjska alka, a knights’ tournament in Sinj’
© UNESCO

 

Рицарският турнир Sinjska Alka се провежда веднъж годишно в град Син и датира още от 18 век. Според регламента рицарите яздят коне в пълен галоп по централната улица на града като целят с копията си пръстен, който виси на въже. Името на турнира произлиза от думата „алка” или пръстен, чийто турски корен е резултат от съвместното съществуване и културен обмен между две различни цивилизации. Правилата на турнира, кодифицирани със закон през 1833 г. насърчават етиката и феърплея, както и подсилват важността на участието в живота на общността. Участниците трябва да са от семейства от региона. Цялата общност помага в направата, запазването, поправката на оръжията, дрехите и допълненията, за да се подпомогне продължението на традицията.

Този турнир също така се преплита с местните религиозни практики, социални събирания, семейни събития и празници на открито. Рицарският турнир е единственият останал пример от състезанията за рицари през Средновековието, които редовно са се провеждали из хърватските крайбрежни градове до 18 век. Той се е превърнал в белег на местната история и посредник при предаването на колективната памет от едно поколение на друго.

 

© 2009 by Ministry of Culture

© 2009 by Ministry of Culture




2009

Годишен карнавал на живописните звончари от района на град Кастав

Хърватия

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Annual carnival bell ringers pageant from the Kastav area

Annual carnival bell ringers pageant from the Kastav area

 

През месец януари, по време на карнавала из селата, които са разпръснати в района на Кастав, Северозападна Хърватия, обикалят „звончари”. Те са облечени в овча кожа, със звънци на кръста и отличителни спортни шапки, украсени с вечнозелени растения. Движат се в групи  от двама до трийсет човека като  водача им държи малко вечнозелено дръвче. Когато пристигнат в населено място, започват силно да звънят (блъскайки се един в друг), докато местните жители им предлагат храна и възможност да си починат. В края на карнавала звончарите  се прибират в своето село, събират боклука от всеки дом и го изгарят навън, като включват в церемонията всеки присъстващ. Различните варианти на този карнавал във всеки град и село са начин за засилване на приятелските връзки като по този начин се интегрират новодошлите в традиционната местна култура.

 

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture



2009

Празник на Свети Блез, покровител на Дубровник

Хърватия

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture

 

Вечерта преди празника на Свети Блез в Дубровник бият всички камбани на църквите и са пуснати на свобода бели гълъби, които са символ на свободата. Също така се събират поклонници, за да присъстват на ритуал за изцеление на гърлото, целящ да предпазва от болести. На третия ден на февруари, официален празник на Свети Блез и на града, се провежда шествие, на което присъстват епископи, посланици, граждански лидери, видни посетители и граждани на Дубровник.

На празника се представят много аспекти на човешкото творчество – от ритуали до фолклорни песни, от представяне на традиционни занаяти до изстрелването на исторически оръжия (като тържествена почит). Този ритуал датира в някаква форма от около 1190г. и засилва близката идентификация на жителите на Дубровник с покровителя на техния град. Относно предаването на традицията – всяко поколение се вдъхновява и внася и свои собствени идеи.

На деня на Свети Блез, Дубровник събира не само своите жители, но и всички хора, които имат отношение към правото на свобода и мир за всеки.

 

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture



2009

Изработване на дантела в Хърватия

Хърватия

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Lacemaking in Croatia - © 2008 by Ministry of Culture

Lacemaking in Croatia – © 2008 by Ministry of Culture

 

Има най-малко три различни традиции за изработка на дантела в Хърватия, които се практикуват и до днес: на остров Паг – на Адриатическо море;  Лепоглава, намиращ се в Северна Хърватия и на остров Хвар.

Първоначално дантелата от Паг се е използвала за църковни облекла, покривки и орнаменти на дрехи. В Лепоглава има традиционен фестивал, който чества изкуството на изработка на дантела всяка година. В Хърватия дантелата от алое се изработва само от бенедиктински монахини в град Хвар. От ядрото на пресни листа от алое се правят конци, с които се изплита мрежа или някаква друга плетка. Получените модели символизират град Хвар.

Намерили източник на допълнителни доходи, жените в селските райони, са създали многообразие от дантели като важен компонент на традиционните дрехи. Същевременно този процес се е превърнал в свидетелство за жива културна традиция.

 

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture



2009

Процесията „След кръста“ на остров Хвар

Хърватия

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture

 

След Велики Четвъртък и преди християнския празник Великден, от всяко от шестте села на остров Хвар, разположен в южната част на Хърватия, се изпраща група, която да обиколи другите села и да извърви 25 километра за осем часа преди да се прибере у дома.

Водачът на поклонението носи кръста като ходи бос или по чорапи, но той никога не си почива. Преди години водачът се е излъчвал от религиозни братства, докато днес се избира посредством предварително записване, направено преди двайсет години. Тази позиция е много желана, защото отразява привързаността на самия носител и неговото семейство. Той е следван от двама приятели със свещници и други, носещи свещи и фенери, пет певци от хор, както и много поклонници от Хърватия и чужбина, носещи туниките на религиозни братства.

Шествието се посреща от свещениците на всяко от другите пет села, след което се завръща обратно. Носителят на кръста тича последните сто метра, за да получи благословията на свещеника от своето село. Това шествие е не само установена и неотменима част от културната и религиозна идентичност на Хвар, но и свързва отделните общностите на острова помежду им, както и към световната католическа общност.

 

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture



2009

Пролетното шествие на цариците/лели от Горяни

Хърватия

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture

 

Всяка пролет млади момичета от село Горяни, в района на Славония, Североизточна Хърватия, участват в Шествието на цариците. Момичетата в групата са разделени на десет “kraljevi“(крале), които носят саби и мъжки шапки и пет “kraljice“ (кралици), които носят бели гирлянди и главите им са като на булки. На Петдесетница (християнски празник през пролетта), те обикалят от къща на къща и пеят пред семействата, които посещават. Докато кралете танцуват с техните саби, кралиците обсъждат танца им в песен.

След това семейството се присъединява към народния танц и осигурява напитки, преди момичетата да продължат към следващата къща. На другия ден групата посещава следващо село или град и се връща за празника в дома на един от изпълнителите.

Цялата общественост, включително началното училище, църквата и много семейства от града помагат при подготовката за Шествието, което е повод за гордост на жените, които трябва да участват в него. Въпреки че значението и произхода на ритуала са неясни, жителите на селото го приемат като символ на Горяни и повод да покажат красотата и елегантността на техните деца.

 

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture



2009

Традиционно производство на дървени детски играчки в Хърватско Загоре

Хърватия

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture

 

Селяните от поклонническия път в Хърватско Загоре в Северна Хърватия са разработили технология за традиционно производство на  дървени детски играчки, която вече е предадена на поколенията. Мъжете в семейството намират мека върба, липа, бук и кленово дърво от района и ги секат, режат и оформят, като използват традиционни инструменти; жените оцветяват в екологична и безвредна боя в импровизирани  цветя или геометрични шарки като разчитат на въображението си.

Произведените днес колички, коне, скачащи танцьори и пляскащи птици са почти идентични с тези, които са направени преди век, въпреки че няма две напълно еднакви играчки, точно благодарение на процеса на създаване, базиран изцяло на ръчната изработка.

Играчките са популярни сред местните жители и туристи и се продават по панаири, пазари и специализирани магазини по цял свят. Претърпели са развитие във времето, като допълнение към традиционните фигури като коне и каручки са се появили и нови такива като камиони, коли, самолети, отразяващи заобикалящия свят на съвременното дете. Малките играчки-музикални инструменти са внимателно настроени, тъй като те все още са важен компонент в музикалното обучение на децата от селата.

 

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture



2009

Фолклорно двугласно пеене в съпровод, характерно за Истрия и Хърватско приморие

Хърватия

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture

 

На полуостров Истрия в западната част на Хърватия има няколко разновидности на двугласно пеене, което се е запазило в хърватските, истро-румънските и италианските общности. Стилът се характеризира с енергично, отчасти носово пеене. Включва степен на импровизация в двете вокални части, но на финала двамата изпълнители винаги завършват или в унисон или в октава.

Традицията все още е част от ежедневието, по празнични поводи, включително сватбени тържества, събирания на общността и семейството, църковни служби. Нейните носители са около стотина изключителни певци и музиканти и около десетина майстори, придобили техните умения и знания от по-възрастните. В наши дни те често се свързват с организирани фолклорни групи, разпръснати из региона.

 

© 2008 by Ministry of Culture

© 2008 by Ministry of Culture