Румъния

2017

Културни практики, свързани с 1-ви март

България, Северна Македония, Молдова , Румъния

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Cultural practices associated to the 1st of March

© Tsvetelina Dimitrova, Pavel Hadzihev, Bulgarian National Television-Archive (Bulgaria); Opetcheska Tatarchevska/2014 (Macedonia); Ministry of Culture of Republic of Moldova; Consatntin Brăiloiu Institute of Ethnography and Folklore, Romanian Academy, 2016

Основната практика се състои в изработването, подаряването и носенето на червена и бяла нишка, която, след като се види цъфнало дърво, лястовица или щъркел, се развързва и закача. Прието е разбирането, че чрез мартеницатa /Martinka, Mărţişor/ се осигурява символична защита срещу лошото време и гарантира безопасното преминаване през зимата към пролетта. Всички общности, независимо от възрастта, участват в тази практика.

Making-of-martisor-thread

© Constantin Brăiloiu Institute of Ethnography and Folklore, Romanian Academy, 2014



2016

Традиционно изработване на стенни килими в Румъния и Република Молдова

РумънияРепублика Молдова

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Мултинационална кандидатура на Румъния и Република Молдова

© Ministry Of Culture of Romania / Ministry of Culture of the Republic of Moldova : Studioul Video Art

© Ministry Of Culture of Romania / Ministry of Culture of the Republic of Moldova : Studioul Video Art

Традиционно, стенните  килими, произведени от  тъкаческите  общности от Румъния и Република Молдова са били използвани за декорация и като средство за изолация и като част от зестрата на булката.  Многообразни тъкачески техники са били необходими, за да се изработят сложните мотиви, някои от които топографски определят точното местообитание на майсторите. Килимите имат и допълнителна роля в бита  и символизират пренасянето на духа в отвъдното.  Друга тяхна роля е да представят националната идентичност на региона в  международни форуми на занаятите.  Днес, стенните килими се оценяват  най-вече като произведения на изкуството, като при празнични събития се експонират и украсяват градски фестивали и церемонии . Техниката на изработка се е променила и  от вертикални тъкачните станове са станали хоризонтални. Настъпват други технологични промени, тъй като в днешни дни тъкачите могат да работят и от домовете си. В селата традицията се предава от баба на дъщеря и на внучка, а в градовете това изкуство се изучава  в специализирани занаятчийски центрове, работилници  и училища, в асоциации и сред колеги, както и в работилници към музеите. Израз на творчески заряд, идентичност и инструмент за социално сближаване, традицията на тъкачеството се смята за уникално средство , което не само развива креативност, но и създава условия за общуване между хора от различна възраст и с различно социално и икономическо минало, препредава в рамките на семейството.

© Ministry Of Culture of Romania, 2015

© Ministry Of Culture of Romania, 2015

2015

Румънски мъжки танци

Румъния

Елемент, вписан през 2015 г. (10.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Film ‘Lad's dances’ © Zamfir Dejeu

Film ‘Lad’s dances’ © Zamfir Dejeu

Жанр мъжки народни танци в Румъния, които се практикуват в общността на празнични поводи и по време на сценични изяви. Всяка общност има свои варианти, които съчетават виртуозност и хармонични комбинации от движение и ритъм. Специална роля е отредена на водещия танца и координатор, който тренира и интегрира членовете на групата, докато вторият водач е избран за уменията му като изпълнител и той води хорото. Самите танцьори са в групи от момчета и мъже на възраст от 5 до 70 години, които могат да включват румънски, унгарски и ромски танцьори. Този аспект допринася за междукултурния диалог и за приемане на културното многообразие, чрез наблюдаване как, например, местни изпълнители танцуват в регионални събития или на хореографски стилове на различни етнически групи. Всички членове на общността са носители на елемента, и както и да участват в танца, било то като изпълнители или зрители, се засилва социалното сближаване.

© Zamfir Dejeu, 2013

© Zamfir Dejeu, 2013


2013

Мъжка група Колиндат, Коледен ритуал

РумънияРепублика Молдова

Елемент, вписан през 2013 г. (8.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Мултинационална кандидатура на Румъния и Република Молдова

© 23.03.2012 by Institute of Ethnography and Folklore "Constantin Brailoiu"

© 23.03.2012 by Institute of Ethnography and Folklore „Constantin Brailoiu“

Всяка година преди Коледа, групи от млади хора се събират в села в цяла Румъния и Република Молдова да се подготвят за ритуала Колиндат. На Бъдни вечер, те отиват от къща на къща, изпълнявайки празнични песни. След това, домакините предлагат на певците обредни подаръци и пари. Песните са с епично съдържание, адаптирано към индивидуалните особености на всеки домакин.

Понякога ритуалът се изпълнява в народна носия в инструментален съпровод и хореография. Групи от млади мъже (обикновено неомъжени) са основните носители на елемента; опитните мъже са отговорни за обучението на групата. В някои области децата имат право да присъстват на репетициите, за да научат репертоара. Ритуалът играе важна роля за запазване на социалната идентичност и осигуряването на сближаване.

© National Museum of Romanian Peasant

© National Museum of Romanian Peasant


2012

Грънчарството в Хорезу

Румъния

Елемент, вписан през 2012 г. (7.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Film ‘Le savoir-faire de la céramique traditionnelle de Horezu’ © Centre National pour la Préservation et Promotion de la Culture Traditionnelle (CNCPCT)/Ministère de la Culture et du Patrimoine National, 2012

Film ‘Le savoir-faire de la céramique traditionnelle de Horezu’
© Centre National pour la Préservation et Promotion de la Culture Traditionnelle (CNCPCT)/Ministère de la Culture et du Patrimoine National, 2012

Село Хорезу (окръг Вълча) в грънчарският център на страната, което дължи своя имидж на сръчните грънчари, които оформят местната глина. Обикновено мъжете и жените поделят производтсвения процес – мъжете избират и извличат земята, която след това почистват, режат, напояват, омесват и смесват, превръщайки я в глинен тяло, от което грънчарите на Хорезу произвеждат червена керамика. След това грънчарите оформят всеки елемент със специална ръчна техника, изискваща концентрация, сила и ловкост. Жените декорират обектите, използващи специфични техники и инструменти, за да се направят традиционните мотиви. Персоналното умение на съчетаването на декорация и цвят определя уникалността на керамиката. Цветовете са ярки нюанси на тъмно кафяво, червено, зелено, синьо и „Хорезу слонова кост“.

Елементът дава на общността чувство за идентичност като същевременно поддържа и социална функция в ежедневния живот.

© Centre National pour la Préservation et Promotion de la Culture Traditionnelle (CNCPCT)/Ministère de la Culture et du Patrimoine National, 2011

© Centre National pour la Préservation et Promotion de la Culture Traditionnelle (CNCPCT)/Ministère de la Culture et du Patrimoine National, 2011


2009

Пеене Дойна

Румъния

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM)в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

© 2008 Ministère de la culture et des cultes - Institut dethnographie et de folklore ""Constantin Brăiloiu""

© 2008 Ministère de la culture et des cultes – Institut dethnographie et de folklore „“Constantin Brăiloiu““

Ритуалът е известен под различни имена в отделни региони на страната. Той се състои от солово тържествено лирично изпълнение на песен, което е винаги спонтанно и импровизирано. Песента е на различни теми – радост, мъка, самота, конфликт или любов. Дойна се характеризира с безмензурна (без ритъм), мелизматична, силно орнаментирана или направо импровизирана мелодия.

В началото на XX век стилът дойна е бил широко разпространен в Румъния, Бесарабия, Молдова, Украйна, а някъде дори и единствена форма на музициране, днес обаче нещата са коренно различни.

© 2008 by Ion Serban

© 2008 by Ion Serban


2008

Ритуален танц Калуш (Căluş ritual)

Румъния

Елемент, вписан през 2008 г. (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

The Căluş Ritual

The Căluş Ritual

Ритуалният танц Калуш се практикува в района на Олт в Южна Румъния, но се среща и сред северните власи в България и Сърбия. Ритуалът най-вероятно датира от предхристиянските времена и е свързан с пречистването и ритуалите за плодородие, свързани със символа на коня – въплъщение на слънцето. Името на ритуала идва от калуш – дървената част от юздата. Най-старото документиране на музиката, използвана в ритуала, е от XVII век. Изпълняван единствено от мъже, ритуалът е съпровождан от музиката на две цигулки и акордеон, обикновено изпълнявана от ромски музиканти. Калуш представлява серия от игри, пародии, песни и танци. Младите мъже са въвеждани в ритуала от ватаф (майстор), който е наследил умението дескантече (магически заклинания) и танцовите стъпки от своя предшественик. Групите от калушари, облечени в пъстри бродирани дрехи, шапки с пера и звънчета, пришити към панталоните, изпълняват сложни танци, които комбинират тъпчене, ритане с пети, скачане и движения с краката. Според традицията, групите от танцуващи и пеещи калушари, носейки магически лековити сили, обикалят от къща в къща, обещавайки здраве и просперитет за хората. Калушарите все още могат да се видят да изпълняват ритуала си на Петдесетница, започвайки с парад в Слатина и продължавайки с двудневно представление в Каракал, и двете – общини в региона на Олт.

Румъния се присъединява към ЮНЕСКО на 27.05.1992 г.

Румъния е държава в Югоизточна Европа, на Балканския полуостров. На североизток граничи с Молдова и Украйна, на запад — с Унгария и Сърбия, а на юг — с България. На изток има излаз на Черно море. Площта ѝ е 238 396 км², от които 231 244 км² суша и 7 152 км² водна площ.