Бабуването – знания, умения и практики

Акушерките (популярно наричани „баби“) са компаньонки и помощнички на бременни жени и техните семейства преди, по време на и след раждането на детето. През цялото времетраене на бременността, „бабите“ извършват посещения по домовете, дават указания, полагат грижи и улесняват подготовката за раждането, като водят и курсове за изграждане на капацитет. Те допринасят за защитата на основни човешки права, предавайки своите знания на майки и цели семейства. Бабуването се основава на почерпени от човешкия опит практики и традиционни знания, умения и техники. То варира в съответствие със социалния, културния и природния контекст на различни общности и държави, като понякога включва познания по традиционна медицина и лечебни растения и билки. Бабуването предполага и прилагането на специфични културни практики, лексика, празничност и обредност. Необходимите за тази дейност умения и знания се опазват, развиват и предават от практикуващите общности, особено в рамките на мрежи от жени, в течение на поколения. Традиционното познание, свързано с бабуването, се натрупва от пряк опит, наблюдения и взаимодействие с човешкото тяло. То се предава посредством устни указания, наблюдение, участие и обмен на колегиален опит. В много държави практиката на бабуване изисква и официален сертификат, като свързаните с него знания и умения се предават в системата на формално обучение, като например университетски курсове по учебна програма, някои от които са синхронизирани със стандартите на Международната конфедерация на акушерките.

Title EN: Male midwife provides care and attention to pregnant woman with traditional methods, Colombia © Jaime Acuña Lezama/Ministry of Culture of Colombia, 2016

Media

  Словения

Бабуването – знания, умения и практики

мултинационална кандидатура на КолумбияКипърГерманияКиргизстанЛюксембургНигерия

Словения и Того

Дата на вписване:

Вписан през 2023 (18.COM) в Представителен списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Традициите на липицанското коневъдство

Традициите на липицанското коневъдство първоначално са възникнали с цел отглеждане на коне за императорския двор на Хабсбургите във Виена, но днес липицанските коне играят особена роля в бита и социалния живот на жителите на селските общности. Те включват в събития, чествания и празненства като конски благословии, карнавални шествия и паради. Конете играят ключова роля и в лечебната езда и културния туризъм. Хората, работещи в държавните коневъдни ферми, са основните носители на елемента, заедно с лечители, занаятчии, групи за конни спортове, почитатели на военните традиции, местните общности и посетителите във фермите. Ценностите, знанията, уменията и практиките се предават чрез непосредствен практически опит, семинари и обучения, както и чрез празнични и спортни събития. Практиката е залегнала и в учебните програми на някои местни основни училища, както и на всички селскостопански и професионални училища и ветеринарни университети. Липицанското коневъдство обединява човешки общности вече над 450 години, създавайки силно чувство за споделена идентичност, включително чрез специфичната терминология и тясната емоционална връзка между коня и неговия гледач.

© Bundesgestüt Piber GöR, 2016

Медия

  Словения

Традициите на липицанското коневъдство

мултинационална кандидатура на

Австрия, Босна и ХерцеговинаХърватия, Унгария, Италия, Румъния, Словакия и Словения

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2022 г. (17.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Пчеларството в Словения – начин на живот

В Словения пчеларството е начин на живот за много хора, семейства и цели общности, които произвеждат пчелни продукти за храна и за използване в традиционната медицина, прилагайки знания и умения в грижата си за пчелите и за природната среда. Единственият подвид пчели, отглеждан в Словения, е кранската пчела (по името на град Крань). Пчеларите притежават около 200,000 пчелни колонии, като с контролираното размножаване на пчели-майки по отговорен начин осигуряват запазването на ценните характеристики на вида: кротък нрав, висока производителност, отлична ориентация и устойчивост на атмосферните условия. Пчелите се отглеждат най-вече в дървени пчелини, разположени в близост до дома на пчеларя. Човешките общности проявяват любящо и почтително отношение към пчелите, като свързаните с тях знания, умения и практики са оформени от вековни традиции и предавани от поколение на поколение. Пчеларите, които смятат пчелите за свои учители и приятели, както и за олицетворение на добродетелност, интелигентност и пестеливост, обогатяват знанията си чрез постоянното им наблюдение и изследване. Важността на пчеларството в Словения се отразява в богатата терминология и в научни, литературни и фолклорни текстове (печатни произведения от осемнадесети век насам, разпространяващи знания, проза, поезия и поговорки, свързани с пчеларството), в произведения на изкуството (например характерните изрисувани със светски и религиозни мотиви вратички на кошерите) и архитектурата (конструкцията на традиционните пчелини).

© Franci Šivic, 2008

Медия

  Словения

Пчеларството в Словения – начин на живот

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2022 г. (17.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Изкуството на сухата каменна зидария – знания и строителни техники

Изкуството на сухата каменна зидария се отнася до знанията и уменията за направата на каменен градеж с подреждане на камъните един върху друг без да се използват други материали, освен обикновено суха почва. Сградите със суха зидария съществуват в по-голяма част от селските райони – главно в стръмни терени, както вътре, така и извън обитаемите пространства. Те не са непознати и в градските райони. Стабилността на конструкциите се осигурява от подбора и внимателното поставяне на камъните.
Сградите със суха зидария изграждат множество и разнообразни пейзажи като позволяват да се развият различни типове жилища, селскостопански постройки и за отглеждане на добитък. Те свидетелстват за използването на методи и практики от хората от дълбока древност до модерните времена за организиране на пространства на живеене и на работа като оптимизират местните природни и човешки ресурси. Играят основна роля за предотвратяване на свлачища, наводнения и лавини и за борба с ерозията и отнемане на почвения слой, подсилване на биоразнообразието и създаване на адекватни микроклиматични условия за земеделие. Селските общности са носители на знанията и уменията, дълбоко съхранени, както и професионалисти в строителния сектор. Сухите каменни зидарии винаги са правени в пълна хармония с околната среда и техниката е пример за хармонична връзка между хората и природата. Практиката се предава предимно в процеса на нейното прилагане, адаптирано към конкретните условия на всяко място.

© Branko Orbanić, 2011
© Branko Orbanić, 2011

Медия

  Словения

Изкуството на сухата каменна зидария – познания и строителни техники

мултинационална кандидатура на

ХърватияКипърГърцияФранцияИталия, Словения

ИспанияШвейцария

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Изработване на традициона словенска дантела с помощта на совалки

Изработката на дантели в Словения е ръчен труд, при който се кръстосват и усукват нишки, навити на дървени совалки, известни и като калерчета (bobbins). Използвайки популярни сред местните хора модели с местни наименования, майсторите на дантели създават тесни ивици или с друга определена форма. Процесът на изработване се подчинява на специфичен метод: рисунка върху картон се прикрепва към цилиндрична възглавничка, разположена върху дървен цилиндър или основа от ракита. Дантелата се използва за украсяване на облекла и модни аксесоари, църковен и домашен текстил и за представителни нужди.Нейното изработване служи за вдъхновение за художествени творения в различни области като съвременните визуални изкуства, дизайна, архитектурата и в кулинарията. Това е творческо изразяване на всички, които участват в процеса, включително създателя на модела и този, който е направил самата дантела. Изработването на дантела, която има забележителни терапевтични функции, е екологично чиста дейност с устойчиво развитие. В Словения днес има около 120 обединения, сдружения и групи за изработка на дантела, които включват изключително умели в занаята майстори и много чиракуващи, които все още се учат. Практикуващите са предимно жени, а знанията и уменията, свързани с изработката на дантела най-често се предават от баба на внучка. Социализацията на жените, изработващи дантела в кварталните общности също е от ключово значение за предаване на свързаните с това знания-умения.

Spending the evening with a Cerkno family in 1905-11730-BIG

Медия

  Словения

Изработване на традиционни словенски дантели с масури

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Курентите - обиколки от врата на врата

Обхождането от къща в къща на “куренти” е обичай по време на Блажните дни(седмицата преди началото на Великденските пости по католическия календар)и се прави от Деня на донасянето на Исус в храма (2 февруари) до Пепеляна сряда (първият ден на Великденските пости). Маскираните – куренти обхождат селата, а днес включват и град Птуй. Групи от маскирани „куренти“ и един или повече дяволи посещават къщите, правят кръг в двора и подскачат около домакините. Според вярванията дрънкането на звънците и ударите на дървена пръчка прогонват злите духове и носят щастие на тези, чиито къщи посещават. Мъжете, жените и децата участват активно във всички дейности, свързани с обичая. Маскираните образуват групи, а някои създават сдружения. Важен орган е Федерацията на сдруженията на курентите е важен стълб за обичая, тъй като действа като главна организация. Обичаят помага за укрепване на междуличностните отношения и е ключова за регионалната идентичност на съответните общности. Детските градини и началните училища са включени в опазването на обичая,няколко образователни курса и неформални семинари благоприятстват за поддържане на уважението към практиката. Знанията и уменията, свързани с обичая, се предават в семейството, но по-младите се обучават покрай по-възрастните членове на групите, в които участват. Училищата и музеите играят важна роля, като организират дейности, работни срещи и конкурси.

Feathered Korants, Markovci
© Andrej Brence, 2009

Медия

  Словения

Ходене от къща на къща на Кукер

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Шкофя Лока – шествия по повод Страстната седмица

В Шкофя Лока, Словения, се провежда театрално улично шествие, което се разиграва в средновековния център на града по време на Великите пости и Великден. Участие взимат повече от 900 жители, а над 400 допълнителни доброволци работят за подготовката. Шкофя Лока е свързан със Страстната седмица и се корени в древните произведения на един капуцински монах , като се разиграват 20 сцени, някои, свързани с разпятието на кръста, а други с определени сцени от Стария и Новия завет. Представленията се изпълняват на диалект, характерен за времето, по което са написани, а представленията се разиграват в различни точки из центъра. Поради сложността на подготовките Шкофя Лока се изпълнява веднъж на всеки шест години и се счита за фактор, допринасящ за изграждането на самочувствие и идентичност, допринася за сближаването в рамките на общността и създава чувство за съпричастност. Познанията и уменията, свързани с практикуването на празника се предават от стари на млади и в семейството , а майстори и занаятчии, чиято работа е свързана с изработката на предмети, включени в представленията, организират специални обучения и предават познанието на останалите членове на общността. Представленията са включени и в програмата на местните училища.

©Jure Nastran, 2015
©Jure Nastran, 2015

Медия

  Словения

Шкофя Лока – шествия по повод Страстната седмица

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството