Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е основана през 1945 г., като специализирано представителство на ООН за насърчаване на международното сътрудничество в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. ЮНЕСКО функционира като лаборатория на идеи, въвеждайки стандарти за изграждане на универсални споразумения по възникващи проблеми. Организацията, разпространява и споделя информация и знания с цел съдействие на държавите-членки за повишаване на човешкия и институционален капацитет.
Културният сектор, като един от програмните сектори на ЮНЕСКО, от години се занимава със създаването на седем международни конвенции в областта на културата. Този сектор подпомага държавите-членки в опазването и представянето на културното многообразие чрез приемане на мерки за защита, възстановяване и опазване на това наследство, както и чрез разработване и прилагане на културни политики за устойчиво развитие.
Седем Конвенции на ЮНЕСКО в сферата на културата и наследството:
- материално, нематериално и природно наследство
- многообразие на форми на културно изразяване
- авторско право
Три свързани Конвенции на ЮНЕСКО в сферата на културата и наследството:
- Конвенция на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство (1972)
- Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство (2003)
- Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (2005)
Източник: Официална страница на ЮНЕСКО
ЮНЕСКО създава 98 международни и регионални институти и центрове от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО. Въпреки че юридически те не са част от Организацията, тези институти и центрове са свързани с ЮНЕСКО чрез официални споразумения, одобрени от Генералната конференция. Те се избират по предложение на държава-членка, базирано на специализацията им в една от областите на компетентност на ЮНЕСКО. Чрез споделяне на знания за изграждане на капацитети и изследвания, те осигуряват ценен и уникален принос за изпълнението на стратегическите програмни цели на Организацията в полза на държавите-членки.
Списък на категория 2 институти и центрове по сектори и централните служби, одобрени от Генералната конференция на ЮНЕСКО:
- Образование
- Естествени науки
- Междуправителствената комисия по Океанография
- Социални и хуманитарни науки
- Култура
- Комуникация и информация
- Бюрото за стратегическо планиране
На своето 37-мо заседание (ноември 2013) Генералната конференция на ЮНЕСКО изменя интегрираната стратегия за категория 2 институти и центрове, както е прието в Резолюция 37 C / 93, която заменя всички предишни резолюции от сесиите на Генералната конференция по темата.
Интегрираната стратегия, както и насоките, отнасящи се до създаването на нови и подновяване на съществуващи Институти и Центрове под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), както и образец на споразумение между ЮНЕСКО и съответната държава-членка, се съдържат в документ 37 C / 18 част I, както е представено в полето ДОКУМЕНТИ на шестте официални езика на организацията.
В съответствие с тази глобална стратегия, всички програмни сектори на ЮНЕСКО ще продължат по-нататъшното прилагане на собствените си секторни стратегии за участието и взаимодействието със съответните категория 2 центрове и институти по конкретните теми.
- Секторна стратегия образование
- Секторна стратегия естествени науки
- Международна програма по хидрология
- Секторна стратегия социални и хуманитарни науки
- Секторна стратегия култура
- Секторна стратегия комуникация и информация
Източник: Институти и Центрове категория 2 – Официална страница на ЮНЕСКО
Категория 2 Центровете под егидата на ЮНЕСКО са създадени и финансирани от държавите-членки като основното им предназначение е да допринасят за постигането на стратегическите цели на Организацията чрез глобални, регионални, субрегионални или междурегионални дейности и инициативи. Юридически те не са част от Организацията, но са свързани с нея чрез официални споразумения между ЮНЕСКО и държавата–членка, в която е създаден Центъра. Те действат като международни или регионални центрове и експертни звена, които целят да осигуряват техническа помощ и услуги на държавите-членки и партньори, а също и на мрежата на регионалните офиси на ЮНЕСКО. От тях се очаква да допринасят пряко за постигането на стратегическите програмни цели на Организацията или за нейните програмни приоритети и теми или по-конкретно за програмните резултати на ЮНЕСКО, представени в основни насоки на действие.
Центровете споделят някои основни цели, които са следните:
- Популяризиране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство и допринасяне за нейното прилагане;
- Засилване на капацитетите в региона за активното прилагане на Конвенцията от 2003 г. на регионално и международно ниво;
- Увеличаване участието на общности, групи и лица в опазването на нематериалното културно наследство в региона; и
- Насърчаване на регионалното и международното сътрудничество за опазването на нематериалното културно наследство.
Всеки център има специализирана сфера на дейност и набор от функции, за да постигне тези общи цели.
До момента в света съществуват седем центъра изцяло за нематериалното културно наследство:
- АЛЖИР – Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Африка
- БЪЛГАРИЯ – Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа
- КИТАЙ – Международен обучителен център за нематериално културно наследство в региона на Азия и Тихия океан (CRIHAP)
- Иран (Ислямска република) – Регионален изследователски център за защита на нематериалното културно наследство в Западна и Централна Азия
- ЯПОНИЯ – Международен изследователски център за нематериално културно наследство в региона на Азия и Тихия океан (IRCI)
- ПЕРУ – Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство на Латинска Америка (CRESPIAL)
- Република Корея – Международен информационен и мрежови център за нематериално културно наследство в региона на Азия и Тихия океан (ICHCAP)
За повече информация: Официален сайт на категория 2 центрове за НКН – ЮНЕСКО