Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е основана през 1945 г., като специализирано  представителство на ООН за насърчаване на международното сътрудничество в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.  ЮНЕСКО функционира като лаборатория на идеи,  въвеждайки стандарти за изграждане на универсални споразумения по възникващи проблеми. Организацията, разпространява и споделя информация и знания с цел съдействие на държавите-членки за повишаване на човешкия и институционален капацитет.
Културният сектор, като един от програмните сектори на ЮНЕСКО, от години се занимава със създаването на седем международни конвенции в областта на културата. Този сектор подпомага държавите-членки в опазването и представянето на културното многообразие чрез приемане на мерки за защита, възстановяване и опазване на това наследство, както и чрез разработване и прилагане на културни политики за устойчиво развитие.

Седем Конвенции на ЮНЕСКО в сферата на културата и наследството:

  • материално, нематериално и природно наследство
  • многообразие на форми на културно изразяване
  • авторско право

Три свързани Конвенции на ЮНЕСКО в сферата на културата и наследството:

Източник: Официална страница на ЮНЕСКО

ЮНЕСКО създава 98 международни и регионални институти и центрове от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО. Въпреки че юридически те не са част от Организацията, тези институти и центрове са свързани с ЮНЕСКО чрез официални споразумения, одобрени от Генералната конференция. Те се избират по предложение на държава-членка, базирано на специализацията им в една от областите на компетентност на ЮНЕСКО. Чрез споделяне на знания за изграждане на капацитети и изследвания, те осигуряват ценен и уникален принос за изпълнението на стратегическите програмни цели на Организацията в полза на държавите-членки.

Списък на категория 2 институти и центрове по сектори и централните служби, одобрени от Генералната конференция на ЮНЕСКО:

На своето 37-мо заседание (ноември 2013) Генералната конференция на ЮНЕСКО изменя интегрираната стратегия за категория 2 институти и центрове, както е прието в Резолюция 37 C / 93, която заменя всички предишни резолюции от сесиите на Генералната конференция по темата.

Интегрираната стратегия, както и насоките, отнасящи се до създаването на нови и подновяване на съществуващи Институти и Центрове под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), както и образец на споразумение между ЮНЕСКО и съответната държава-членка, се съдържат в документ 37 C / 18 част I, както е представено в полето ДОКУМЕНТИ на  шестте официални езика на организацията.

В съответствие с тази глобална стратегия, всички програмни сектори на ЮНЕСКО ще продължат по-нататъшното прилагане на собствените си секторни стратегии за участието и взаимодействието със съответните категория 2 центрове и институти по конкретните теми.

Източник: Институти и Центрове категория 2 – Официална страница на ЮНЕСКО

Категория 2 Центровете под егидата на ЮНЕСКО са създадени и финансирани от държавите-членки като основното им предназначение е да допринасят за постигането на стратегическите цели на Организацията чрез глобални, регионални, субрегионални или междурегионални дейности и инициативи. Юридически те не са част от Организацията, но са свързани с нея чрез официални споразумения между ЮНЕСКО и държавата–членка, в която е създаден Центъра. Те действат като международни или регионални центрове и експертни звена, които целят да осигуряват техническа помощ и услуги на държавите-членки и партньори, а също и на мрежата на регионалните офиси  на ЮНЕСКО. От тях се очаква да допринасят пряко за постигането на стратегическите програмни цели на Организацията или за нейните програмни приоритети и теми или по-конкретно за  програмните резултати на ЮНЕСКО, представени в основни насоки на действие.

Центровете споделят някои основни цели, които са следните:

  • Популяризиране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство и допринасяне за нейното прилагане;
  • Засилване на капацитетите в региона за активното прилагане на Конвенцията от 2003 г. на регионално и международно ниво;
  • Увеличаване участието на общности, групи и лица в опазването на нематериалното културно наследство в региона; и
  • Насърчаване на регионалното и международното сътрудничество за опазването на нематериалното културно наследство.

Всеки център има специализирана сфера на дейност и набор от функции, за да постигне тези общи цели.

До момента в света съществуват седем центъра изцяло за нематериалното културно наследство:

За повече информация: Официален сайт на категория 2 центрове за НКН – ЮНЕСКО