Интервю с H. Пр. г-жа Доника Ходжа, посланик на Република Албания в Република България

„Джубалета – като уникален традиционен занаят и форми на използване“
09/02/2021
Kcimiibjeshkës me tupani Tropojës – Планински танц с барабани от Тропоя
17/02/2021

Интервю с H. Пр. г-жа Доника Ходжа

Извънреден и пълномощен посланик на Република Албания в Република България

 

1.След като дойдохте в България през 2018 г., кое беше първото сходство, като явление или елемент на културното наследство, което забелязахте между двете страни?

Албания и България имат повече общи черти, отколкото очаквах. Тъй като съм тук от малко повече от 2 години, осъзнах, че има какво да научим едни за други, особено по отношение на културата и историята. Мандрица, единственото село с албански произход в България, е основано през 1636 г. от православни албанци-собственици на мандри, служили като доставчици на османската войска. В началото на 20-ти век селото достига около 3,500 жители, докато днес Мандрица е малко село с население от около 70 души, някои от които все още говорят ясно изразен албански диалект – тоск албански.

В същото време, в Албания има признато българско малцинство, говорещо архаичен български език. И двете общности служат като мост за сближаване на двете страни и двата народа. По отношение на изкуството бих откроила иконографията, която се е развила по много подобен начин и в двете страни. В Албания тя е особено добре проявена в Берат и Корча, където се намират Националният иконографски музей „Онуфри” и Националният музей на средновековното изкуство. Много от иконите на зографа Онуфри, датиращи от края на европейския Ренесанс, са оцелели през вековете. Произведенията на Онуфри може да бъдат намерени в Националния исторически музей в Тирана, по-специално в павилиона, посветен на поствизантийската иконография.

 

2. Как нематериалното културно наследство би могло да допринесе за установяването и популяризирането на културния имидж на Албания?

Богатите традиции на Албания са основна притегателна сила за посетителите на тази страна, като все повече туристи се стремят да научат повече за това малко известно бижу на Средиземноморието, за неговата култура, и да вкусят уникалността на сценичните изкуства, занаяти, ритуали и местните кухни. Гордо място в кошницата на албанското нематериално наследство заема албанската народна изополифония. Неземни, сложни, довеждащи до транс звуци, родени от силата на човешкия глас, носещи емоционалното бреме на векове на гордост, бедност и потисничество, полифоничната вокална музика е жива традиция в Албания, която през 2005 г. бе обявена от ЮНЕСКО за шедьовър на устното и нематериално наследство на човечеството. Това стародавно традиционно фолклорно изпълнителско изкуство, съчетаващо в себе си пеенето с рецитирането, скръбта с ликуването, обединява множество гласове в уникален синтез и обхваща времето и пространството, като извор на вдъхновение за всички, от поета от 18-ти век лорд Байрон до съвременния албански автор Исмаил Кадаре и много, много други.

Така опазването на нематериалното културно наследство е ценен икономически ресурс. Нематериалните елементи на наследството са от по-голямо значение за улесняване на емоционалната и сантиментална привързаност към дадена нация. Те допринасят за националната идентичност, а тяхната научна и културна стойност прави страната разпознаваема и подобрява нейния имидж.

 

3. Какво може да се направи, за да могат младите хора да бъдат привлечени и ангажирани с нематериалното културно наследство, за опазване и оползотворяване на тези ценности?

Съществува риск някои елементи от нематериалното културно наследство да избледнеят или дори изчезнат без нашата намеса, но как можем да опазим и управляваме наследство, което непрекъснато се променя и е част от „живата култура“, без да го консервираме или опошлим? Защитата им е свързана с трансфер на знания, умения и смисъл. Следователно, на първо място, е необходимо добро познаване от младото поколение на ценностите на културата като символ на идентичността на една държава. За съжаление, младото поколение е все още твърде отдалечено в интересите си от историята на изкуството и образованието, така че едно от основните предизвикателства при опазването на нематериалното наследство е загубата на интерес и ентусиазъм за практикуването му от страна на младото поколение.

Трябва да развиваме интереса на младите хора и да възпитаваме тяхното любопитство. Необходими са повече усилия и конкретни действия за интегриране на местните знания в учебните програми за официално образование. Това обаче не е достатъчно, ако те не бъдат насърчавани да излизат и да преживяват

Когато се предава от поколение на поколение, нематериалното наследство непрекъснато се създава и пресъздава. Точно това пресъздаване е нещото, което трябва да насърчаваме. Да поощряваме сериозна ангажираност на младите специалисти за пропагандиране на важността на активното участие на местните общности в опазването и съхранението на културните дейности. От друга страна, правителствата, международните организации и НПО имат важна роля в подкрепянето на проекти и инициативи за тази цел.

 

4. Как сътрудничеството между България и Албания може да подпомогне подобряването на културния диалог и от какво се нуждае регионът на Югоизточна Европа, за да популяризира по-ефективно своята култура?

Макар и крехко, нематериалното културно наследство е важен фактор за поддържане на културното многообразие пред заплахата от нарастващата глобализация. Постигането на разбиране за нематериалното културно наследство на различните общности способства за междукултурния диалог и насърчава взаимното зачитане на чуждия начин на живот. Не можем да придобием пълна представа за региона без добро познаване на неговото нематериално наследство. И все пак българите и албанците в този глобализиран свят са успели да запазят много характеристики, които ги обединяват. И българите, и албанците са успели да поддържат гостоприемството като характеристика на нематериалното богатство. Това, което трябва да направим, е да започнем да мислим повече като регион, отколкото като отделни държави, и да работим за това, което ни обединява. Да се възползваме от всички регионални платформи за популяризиране на нашата култура и история. Създадена през 2007 г. от ЮНЕСКО, Мрежата на експерти по нематериалното културно наследство от Югоизточна Европа е добра платформа за опазване на нематериалното културно наследство в региона. И Албания, и България са част от тази мрежа.

Страните от региона трябва да повишат информираността на обществата за стойността и функцията на нематериалното наследство на техните територии и да предприемат множество дейности, насочени към това наследство. Ангажираността, устойчивостта, защитата и иновациите трябва да бъдат в основата на тези инициативи, които трябва да включват гражданското общество, политиците, специалистите по материално и културно наследство, местните туристически организации и преди всичко младото поколение. Трябва да създадем механизми за по-пълно обхващане на общностите в процеса на защита, усъвършенстване и разширяване на ограничените национални наличности и стимулиране на предаването на знания и умения, свързани с живото наследство в нашия регион.

 

5. Кой албански елемент на нематериалното културно наследство искате да видите вписан в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО?

Албанският национален комитет за нематериално културно наследство реши да разшири националния регистър на нематериалното културно наследство със следните елементи на живото наследство:

„Планински танц с барабани от Тропоя“ („Kcimi i bjeshkës me tupan i Tropojës“). Древният ритуал на придвижване на стадата (сезонна миграция на добитъка)“;

„Джубалета – като уникален традиционен занаят и форми на използване“;

„Епосите на героите“ (Këngët e Kreshnikëve), изпята в съпровод на гусла.

Всички тези елементи на нематериалното културно наследство заслужават да бъдат вписани като ценности на световното наследство.