Планински танц с барабани от Тропоя

“Kcimiibjeshkës me tupani Tropojës” – Планински танц с барабани от Тропоя

Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Албания

Област: художествено-изпълнителско изкуство; социални обичаи, обреди и празненства;

“Kcimiibjeshkës me tupani Tropojës” (англ.: Tropoja drum mountain dance, Планински танц с барабани от Тропоя) е най-известният танц в албанските Алпи. Той е изключителен феномен в типологията на албанското нематериално културно наследство, разпространен в района на Тропоя (Северна Албания) и извън него, в района на планината Гякова. Местните го наричат kcim, което на северноалбански диалект означава „скачам“. Експерти пък го наричат ​​paravalle, което значи „роден преди танца“. Ранният произход на този танц може да бъде доказан от ритмично-музикалния му съпровод. За разлика от някои други албански танци, танцът от Тропоя е придружен от пред-музикални елементи, например: задаване на с почукване на камък върху камък, камък върху дъска от ела, потракване на две дървени лъжици една в друга, удряне на домакински съдове, чрез ономатопея, издаване на звуци с прехапани между зъбите устните (нз, нз), с удряне на звънец, тропане с крак и т.н. По-късно към тези парамузикални перкусионни елементи са добавени гусла, флейта и чифтелия (вид тамбура с две струни). Танцът се свързва с древни ритуали, легенди и епоси, както и с военни ритуали („кущрим“, „маджекрахи“, дуели) и народни игри. Като ранен феномен се характеризира със „самодостатъчност”: може да се изпълнява в усамотение, без публика, така че няма развлекателна фнкция, а е акт на единение между човека и природата. „Kcimi i Tropojës“ е индивидуален, защото всеки танцьор има своята лична неповторимост в танца, едновременно като интерпретатор и импровизатор. Но ролята на общността също е от особена важност, тъй като това е танц, изпълняван на всеки популярен общностен празник,  с него се откриват ублични събитиа и концерти. Планинският танц с барабани от Тропоя се подразделя на множество разновидности: танц на момичета, танц на момчета, смесен танц на момчета и момичета заедно, танц на старец и булка, танц на възрастни жени, на деца, булчински танц, женски танц, мъжки танц с епичен характер и т.н. Тази типология на нематериалното културно наследство е много добре позната и наследявана от поколение на поколение в продължение на стотици години. За изключително важната стойност на това национално културно наследство са публикувани много научни статии, публикации и научни изследвания в областта.