“Kcimiibjeshkës me tupani Tropojës” – Планински танц с барабани от Тропоя
Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Албания
Област: художествено-изпълнителско изкуство; социални обичаи, обреди и празненства;
“Kcimiibjeshkës me tupani Tropojës” (англ.: Tropoja drum mountain dance, Планински танц с барабани от Тропоя) е най-известният танц в албанските Алпи. Той е изключителен феномен в типологията на албанското нематериално културно наследство, разпространен в района на Тропоя (Северна Албания) и извън него, в района на планината Гякова. Местните го наричат kcim, което на северноалбански диалект означава „скачам“. Експерти пък го наричат paravalle, което значи „роден преди танца“. Ранният произход на този танц може да бъде доказан от ритмично-музикалния му съпровод. За разлика от някои други албански танци, танцът от Тропоя е придружен от пред-музикални елементи, например: задаване на с почукване на камък върху камък, камък върху дъска от ела, потракване на две дървени лъжици една в друга, удряне на домакински съдове, чрез ономатопея, издаване на звуци с прехапани между зъбите устните (нз, нз), с удряне на звънец, тропане с крак и т.н. По-късно към тези парамузикални перкусионни елементи са добавени гусла, флейта и чифтелия (вид тамбура с две струни). Танцът се свързва с древни ритуали, легенди и епоси, както и с военни ритуали („кущрим“, „маджекрахи“, дуели) и народни игри. Като ранен феномен се характеризира със „самодостатъчност”: може да се изпълнява в усамотение, без публика, така че няма развлекателна фнкция, а е акт на единение между човека и природата. „Kcimi i Tropojës“ е индивидуален, защото всеки танцьор има своята лична неповторимост в танца, едновременно като интерпретатор и импровизатор. Но ролята на общността също е от особена важност, тъй като това е танц, изпълняван на всеки популярен общностен празник, с него се откриват ублични събитиа и концерти. Планинският танц с барабани от Тропоя се подразделя на множество разновидности: танц на момичета, танц на момчета, смесен танц на момчета и момичета заедно, танц на старец и булка, танц на възрастни жени, на деца, булчински танц, женски танц, мъжки танц с епичен характер и т.н. Тази типология на нематериалното културно наследство е много добре позната и наследявана от поколение на поколение в продължение на стотици години. За изключително важната стойност на това национално културно наследство са публикувани много научни статии, публикации и научни изследвания в областта.