Интервю с Н. Пр. г-н Армен Едигарян, Посланик на Република Армения в Република България

Интервю с Н. Пр. г-н Армен Едигарян

Посланик на Република Армения в Република България

1. Армения има множество елементи, вписани в Списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство, които са разнообразни и интересни. Какво обяснява активната роля на страната в опазването на нематериалното културно наследство ?

Много са арменските елементи, присъстващи в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството, включително „Дудукът и неговата музика“; „Изкуството на арменските кръстови камъни – символизъм и занаятчийски умения на Хачкарите“; „Изпълнение на арменския епос за Смелчаците от Сасун или Давид от Сасун“; „Лаваш – приготвяне, значение и външен вид на традиционния хляб като израз на арменската култура“; „Традиционният групов танц Кочари“ и „Поклонението в манастира Св. Апостол Тадеус“.

Опазването на нематериалното културно наследство е едно от основните направления в държавната културна политика на Армения, като се урежда от международни конвенции и вътрешното законодателство. През 2006 г. Армения ратифицира Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство. Оттогава досега са реализирани множество международни и регионални програми в изпълнение на разпоредбите на Конвенцията. При отчитане на необходимостта от спешно опазване, на културните региони и жизнеността на всеки елемент на нематериално културно наследство, са обособени три държавни регистъра на нематериалното културно наследство, които подлежат на периодичен преглед и осъвременяване.

Много са институциите в Армения, които провеждат научни изследвания в областта на нематериалното културно наследство, в това число Институтът по археология и етнография, институтите по изкуствата, литературата и езикознанието към Националната академия на науките, Държавната консерватория и Научно-изследователският институт по древни ръкописи „Месроп Мащоц“.

2. Коя е любимата Ви българска традиция, независимо дали е включена в списъка на ЮНЕСКО или не?

Една от най-красивите традиции – празник за много хора в региона – е мартеницата, исторически развилата се практика на изработване, подаряване и носене на накити от червени и бели конци. Те се слагат и носят до появяването на първите щъркели, след което се връзват на цъфнало дърво.

Мартеницата е нещо наистина празнично, символ на идващата пролет, и аз с радост научих, че през 2017 г. е била вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.

3. Какво общо имат помежду си България и Армения в културно отношение?

Армения и България имат здрави исторически и културни връзки помежду си. Отношенията между двете страни се основават на отдавнашни традиции на приятелство, солидарност и взаимно уважение. Обменът между нашите два народа, както и активната обществена роля на арменската общност в България, играят важна роля в този контекст.

Арменци са живели в българските земи от Средновековието. Числеността на арменската общност в България нараства рязко след масовите кланета на арменци от 1894-1896 г., организирани от Абдул Хамид ІІ, султана на Отоманската империя, и след Арменския геноцид (1915-1922). Арменците са имали и продължават да имат силно присъствие в обществения и културния живот на България.

Като представители на Християнския свят, между арменци и българи има много общи черти, включително ежегодните празненства, традиции и вярвания, както и в бита и кухнята.

4. Кой елемент на арменското културно наследство бихте желали да видите включен в Списъка на ЮНЕСКО?

Има един арменски празник, наречен Трндез, който бих желал да видя вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО. Корените на този празник се намират чак в дохристиянската епоха на арменската история. Пречистващата сила на огъня е била част от дохристиянската арменска традиция и е в основата на този празник. След покръстването на арменците (Армения официално приема християнството като национална религия през 301 г.), Арменската апостолическа църква адаптира празника към новите условия. Според църковната традиция, празненството е официално преименувано на Дярънтарач (Сретение Господне) и символизира представянето на Божия син Иисус при навършване на 40 дни в Храма на Йерусалим. Според църковната традиция, в навечерието на празника се служи вечерня.

Съвременният начин на отбелязване на празника включва използване на огън. Младоженци и всякакви съпружески двойки прескачат огъня на Трндез, след което участниците танцуват около огъня и изпълняват традиционни песни.

Трндез е важен елемент от нематериалното културно наследство на Армения, като се практикува активно в страната и в много арменски общности по света.