Свещените гори край селата Загори и Коница

Свещените гори край селата Загори и Коница

Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Гърция

Област: Живи традиции и изразни средства / социални практики, обреди и празненства / знания и практики, свързани с природата и вселената

Свещените гори на Загори и Коница, в областта Епир – Североизточна Гърция, са места, където отсичането на дървета е забранено, а чупенето и кастренето на клони се наказва, според поверието, с възмездие свише. В повечето случаи свещените гори не са църковни имоти, а общински землища, публична собственост.  Което не пречи на местните жители да признават Църквата за техен традиционен и пълновластен стопанин. Свещените гори често изпълняват роля на защитни пояси, предпазващи близките села от природни бедствия – свлачища, срутища и лавини – каквито се срещат нерядко в планинските райони, включително в планините на Епир. Нещо повече – в миналото свещените гори може би са служили като хранителен запас. Съставени предимно от вечнозелени дъбове, при продължителни снежни зими те са доставяли шума за изхранване на затворени в оборите селскостопански животни. Стопанисването им в такива изключителни случаи се е решавало с вишегласие от местните общности, а приходите от ползването са отивали в полза на Църквата. При определени обстоятелства, в името на обществената полза се е разрешавало дори добиването на дървен материал от свещени гори. Такъв е бил случаят с гората Градистас в местността Капесово, част от дърветата в която са били изсечени за строежа на училището „Пасхалеос“ (1861), с което местната общност се е включила косвено в дарението на братя Пасхалис. Дадена гора е можело да бъде обявена за свещена, ако е била посветена на църква, намираща се в нейните граници, или на централната църква на селото. Край много села могат да се намерят и гори, които са били отлъчени от църквата. Отлъчването на гори се е прилагало като заплаха за потенциално нарушаване на тяхната неприкосновеност, като последиците са били изключване на нарушителя от църковната общност и ритуална традиция – дори с отказ от християнско погребение – и социална му стигматизация заедно с вечно проклятие.

Стопани на горите са местните общности, които ги поддържат. Много институции и частни лица активно работят за популяризиране на свещените гори като културно достояние, както и като значими природозащитни обекти.

През  периода 2012-2015 г. голяма група учени от различни специалности и националности си сътрудничиха по програмата THALIS, проект „Опазване чрез религия – свещените горички на Епир“ на Университета в Йоания. Програмата THALIS се финансира съвместно от Европейския съюз (Европейски социален фонд) и национално съфинансиране по линия на Оперативна програма „Образование и учене през целия живот“ като част от Националната стратегическа референтна рамка (NSRF). Инвестициите в Обществото на знанието идваха чрез Европейския социален фонд. Тази изследователска програма бе насочена към осмисляне на функцията на свещените гори и тяхното популяриризиране като гористи местности, представляващи силата на естествените екосистеми на Епир и демонстриращи успешни системи за управление на малки активи.

За повече информация посетете сайта на Нематериалното културно наследство на Гърция: http://ayla.culture.gr/en/iera-dasi-twn-xwriwn-tou-zagoriou-kai-tis-konitsas/

За повече информация по програмата посетете: https://www.researchgate.net/publication/298567666_Religion_and_the_Management_of_the_Commons_The_Sacred_Forests_of_Epirus