Интервю с Н.Пр. г-н Мариос Сава Кунтуридес, посланик на Република Кипър в Република България

Традиционни Велиденски игри в Кипър
20/04/2021
Хлябът и различните рецепти за приготвянето му в Република Молдова
28/04/2021
Н.Пр. Г-н Мариос Сава Кунтуридес
Посланик на Република Кипър в Република България
Дни на нематериалното културно наследство на Кипър (19 април – 2 май 2021г.)

 

 

Кипър е много интересна страна с богато културно наследство. Има пет елемента на нематериалното културно наследство (НКН), признати от ЮНЕСКО. Какво мотивира държавата Ви да е толкова активна в опазването на нематериалното културно наследство?

В допълнение към стотиците археологически обекти и паметници, културният ландшафт на Кипър включва богатство от традиции и обичаи, които са опазвани в течение на поколения и са свързани пряко с живота и дейностите на неговите жители. Всички те отразяват основни моменти от осем хилядолетната история на острова и хвърлят светлина върху формирането на културната идентичност на кипърския народ, чрез конструктивен диалог и взаимодействие с хора от различни религии и с различни културни практики в рамките на един по-широк регион.

През февруари 2006 г., с пълното съзнание за важността на НКН като основна движеща сила на културното многообразие и международното сътрудничество, и гаранция за устойчиво развитие, Кипър ратифицира „Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство“. Към момента, Кипър има вписани пет елемента в Представителния списък на ЮНЕСКО: „Дантела от Лефкара“ (2009), „Поетичен дуел на Циатиста“ (2011), „Средиземноморската диета“ (2013, съвместно с Гърция, Испания, Италия, Хърватия, Мароко и Португалия), „Изкуството на сухата каменна зидария – знания и строителни техники“ (2018, съвместно с Франция, Швейцария, Гърция, Испания, Италия, Хърватия и Словения), и „Византийски песнопения“ (2019, съвместно с Гърция).

Имате ли любими елементи на нематериалното културно наследство на Кипър, които не са в списъците на ЮНЕСКО?

Майка ми е родом от красивото село Лапитос в окупираните територии на Кипър – място, където прекарах детството си сред лимоновите дръвчета и прекрасния плаж Аиркотиса. Мой вуйчо беше знаменитият керамик Аристофанис. Ето защо „Глазираната керамика от Лапитос“ – елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Кипър през 2016 г. – заема особено място в сърцето ми. Техниката на изработване на глазираната керамика от Лапитос, по-широко известна като „алифта“ (лакирана) керамика, е сходна със средновековните практики, открити в района, като датира от 16 век. Характерна черта на глинените съдове е използването на специална глазура, наречена „яломан“, която ги прави подходящи за употреба в бита. Днес този занаят се практикува от опитни грънчари от Лапитос в работилниците им в Никозия и други градове на острова.

Как би могла културата да заздрави международните отношения между Кипър и България?

Отношенията между държавите биха били непълни, ако се ограничат до контакти между политическите ръководства и държавни служители. Културното взаимодействие между хора на изкуството, редови граждани и гражданското общество като цяло могат да предоставят възможност на народите от двете страни да контактуват пряко и да се опознават помежду си. Изучаването на приликите и разликите между нас чрез културен обмен е най-добрият начин за сближаване на нашите страни. Общи културни проекти и съвместни инициативи биха способствали по най-добрия възможен начин за постигане на тази цел. Ето защо Посолството е отворено за идеи и предложения, насочени към засилване на нашите взаимоотношения в областта на културата.

Кой елемент на нематериалното културно наследство на България считате за най-впечатляващ?

Неотдавна чествахме културните практики, свързани с 1 март и идването на пролетта. Всъщност, тази традиция бе вписана през 2017 съвместно от България, Северна Македония, Република Молдова и Румъния в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Основно практиката се изразява в изработване, даряване и носене на украшение от червен и бял конец, което се сваля, когато човек види първото цъфнало дърво, лястовица или щъркел. По подобен начин, в Кипър имаме обичай да носим на китката си гривна от усукан червен и бял конец. Нарича се „Мартис“, „Мартия“ или „Мартици“ и се изработва в последния ден на февруари, като се слага на ръката на първи март, преди излизане от къщи. Според традицията, тази гривна се носи от деца и младежи, за да предпази кожата им от изгаряне през първите слънчеви дни на март. Смята се също, че пази от комари и бълхи, като може дори да отблъсква болести и други злини.

За нас е особено интересно да наблюдаваме и сравняваме традициите на съответните ни страни, като се опитваме да вникнем в причините за сходствата между някои от тях, но и в онова, което ни прави различни и уникални.

Какви политики следва да се прилагат в региона на Югоизточна Европа, за да се популяризира нематериалното културно наследство и неговите ценности сред младите?

Чрез НКН ние се свързваме с миналото, разбираме своята идентичност, показваме отношението си към нашето потекло, оформяме бъдещето си. Жизнено важно е младите хора да се включат в опазването и стопанисването на НКН. В нашите съвременни общества в региона на Югоизточна Европа младежта е силно разнородна, с различен социален произход, умения и нужди. Ние следва да разработваме и прилагаме политики, които изграждат ангажираност и мотивират младите хора за опазване на НКН. Усилията ни днес ще бъдат от полза не само за сегашното, но и за идните поколения.