Традиционни практики на бабуване в Република Молдова

Играта „Ойна“ в Република Молдова
28/04/2021
Семинар „Разработване на планове за опазване на живи наследства в Кипър“
07/05/2021
Традиционни практики на бабуване
Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Република Молдова
Тематична област: социални практики, ритуали и празнични събития; знания и практики, свързани с природата и Вселената

 

В миналото, традиционната практика на бабуването е изисквала ценни знания по народна медицина, като е била свързана с религиозни вярвания и магически ритуали. Всичко това е било предназначено да осигури здравето на майката и плода по време на бременността, при раждането и след това. Някои обичаи са имали за цел да повлияят положително върху бъдещето на детето (за да бъде то трудолюбиво, жизнерадостно, силно и пр.), както и да улеснят интегрирането му в семейната среда и в селската общност. В този контекст, с особено уважение се ползвала „бабата“ (акушерката) – съседка или друга жена от селото с добра репутация и нужните познания по бабуване. Тя се грижела за майката по време на бременността чак до кръщенето на новороденото дете. Според традиционните представи и нагласи, този период от живота бил съпътстван от множество заплахи, които можели да застрашат живота на майката и детето. Макар и не винаги кръвна роднина на родилката, по този начин акушерката се превръщала в член на семейството. Децата, които била довела на белия свят, се считали за нейни внуци. Името на починала акушерка се вписвало в поменика от роднински имена, които свещеникът четял на църковната служба послучай Задушница. Веднъж годишно, на Бабин ден, акушерката получавала дарове от жени, на които била помогнала да родят. Не по-малко важни били церемониите след раждане – „родинеле“ и „чуматрия“ (кръщавка), насочени към създаване или заздравяване на социалните връзки между поколенията в рамките на рода или между семейството и общността. Всички тези елементи на нематериалното културно наследство са представлявали важни аспекти на груповата идентичност; осигурявали са сплотеността и духовното равновесие на общността; придавали са стойност на майчинството като призвание; подготвяли са нови членове на обществото за изпълнение на бъдещи семейни и професионални функции. С развитието на медицинската наука и здравните заведения, традиционните познания и много от практиките на бабуването са били изтласкани в пасивната културна памет на обществото. До ден днешен, обаче, за запазени живи църковни и народни ритуали, както и семейни празници, посветени на кръщаването на новороденото. Някои съвременни фолклорни състави (група „Мощениори“ с художествен ръководител Валериу Чипер, асамбълът за български народни песни и танци „Въгленче“ с художествен ръководител Ана Пагур) включват в репертоара си обичаи, свързани с Бабин ден. Не бива да се пренебрегва и фактът, че в много семейства и в практиката на професионални акушерки продължават да се използват лечебни средства от народната медицина, предназначени да осигурят благополучието на майката и детето.