Интервю с Н. Пр. Анатол Чебук, посланик на Република Молдова в Република България

Изложбата „Пътешествие из живите традиции. Нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа“ гостува в МВнР
11/05/2021
#ShareYouthHeritage
19/05/2021
Интервю с Н.Пр. Анатол Чебук
Посланик на Република Молдова в Република България

 

Кой е любимият Ви елемент от нематериалното културно наследство на Република Молдова, който не е вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО?

Един от най-интересните и специфични елементи на нематериално културно наследство за Република Молдова, който присъства и в много други страни от Югоизточна Европа, е честването на Деня на Св. Георги (наричан Sfântul Gheorghe в Република Молдова и Румъния).

Този митичен образ води началото си от тракийската култура, като е бил смятан за Бог на растенията, покровител на конете и добитъка, а също и на посевите. В християнската традиция Свети Георги е един от най-почитаните светци. Името му произхожда от гръцкото „Георгиос“ (Γεώργιος), която означава „фермер“. Легендата гласи, че Свети Георги и Свети Димитър държат заедно ключовете към кръговрата на сезоните. С отбелязването на Гергьовден (на 23 април, съответно 6 май), започва топлият сезон, който завършва с отбелязването на Димитровден. Според народната традиция, свети Георги е покровител на зелената природа, на кравите и овцете. Ако на Гергьовден вали, това е знак, че реколтата тази година ще е богата. Празникът на свети Георги отбелязва началото на сезона на пашата. Вечерта преди празника селяните внимателно приготвят зелени венци с отвор по средата с форма на квадрат, в който се поставят върбови клонки и пролетни цветя. С такива зелени венчета се украсяват стълбовете на портите; зелени клонки се провесват и от стрехите на яслите и оборите, за да предпазват животните от зли сили и болести. Тази чудесна традиция все още се спазва в селата на Република Молдова и Румъния.

Кой български елемент на нематериалното културно наследство смятате за най-впечатляващ?

Един елемент на българското нематериално културно наследство, който ме впечатли, е автентичната носия „золокрия“, отразяваща специфичността, традиционната култура и бит на българите. Според етнографи, произходът й е основно славянски, но в нея могат да се открият и тракийския и прабългарски следи, както и елементи от облеклото на народи, с които българите са влизали в контакт. Золокрията донякъде наподобява традиционната блуза с бродерии на раменете – специфичен елемент на нематериалното културно наследство на Румъния и Република Молдова, за който тази година бе подадена съвместна номинация до Секретариата на ЮНЕСКО за включването му в Представителни списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството.

От решаващо значение ли са сходствата и различията между двете страни – България и Република Молдова – за укрепване на културния диалог между тях?

Поради историческите обстоятелства, между културите на Република Молдова и България има много сродни черти. Имаме споделени традиции, празници и прояви. Българската общност в Република Молдова все още поддържа живи традициите и практиките си, а властите в Република Молдова насърчават малките местни общности да опазват и популяризират своите традиции. Българските общности участват с изложби и художествени представления в национални културни прояви, организирани от Министерството на образованието, културата и научните изследвания на Република Молдова, каквито са Националният ден на традиционните костюми, Националният панаир на килимите, Дните на европейското наследство и други. Тези културни събития са възможност за укрепване на културния диалог и начин за поощряване на културното многообразие.

Вписването на елемента „Културни практики, свързани с 1 март“, в Представителния списък на ЮНЕСКО като общ елемент на Република Молдова, България, Северна Македония и Румъния (2017 г.), както и организираните от етнографските музеи на двете страни работилници за популяризиране на Мартеницата/Mărţişor, са още един начин за отбелязване на културния диалог.

Важна ли е културата за международните връзки на Република Молдова?

Културата играе изключително важна роля за международните връзки на Република Молдова. Най-важните цели на културната дипломация на Република Молдова са развиването на отношения с други държави, популяризирането на националните традиции и ценности и укрепването на имиджа на нашата държава в международин план.

Участието на Република Молдова във форуми на ЮНЕСКО, популяризирането на елементите, вписани в списъците на ЮНЕСКО – това са едни от нашите приоритети. Чрез провеждани в чужбина дейности, ние приканваме местните общности да открият нашата страна и нашите традиции. Заради пандемията от  COVID-19, всички големи културни институции организират онлайн събития на чужди езици за международната аудитория.

Какви политики трябва да се осъществяват в региона на Югоизточна Европа, за да се популяризира нематериалното културно наследство и неговите ценности сред младите хора?

Една интересна идея, която си струва да се осъществи, е създаването на регионални регистри за общите елементи на нематериалното културно наследство. Много страни от Югоизточна Европа споделят широк набор от културни елементи, а популяризирането на културните сходства помежду им би могло да способства за засилване на диалога между държавите. Разработването на онлайн платформи, които да представят многообразието на НКН, ще събуди интерес у младите хора да откриват за себе си ценностите на това наследство.

Мерките за подпомагане на организирането на международни събития (особено насочени към улесняване пътуването на участниците) биха могли да засилят интереса на младите към НКН.