Играта Ойна в Румъния

Играта Ойна в Румъния

Област: Социални практики, ритуали и празнични събития

Играта Ойна принадлежи към категорията на състезателните спортове, които се играят с бухалка (бата) и топка. Понастоящем играта се практикува в множество общности във всички исторически региони на Румъния, като навсякъде има подобни характеристики, макар да е известна под различни имена. Създадена и развита от румънските пастирски общности, играта насърчава конкурентност, ловкост и бързина на реакцията сред практикуващите я, както и изграждане на взаимно допълващи се умения за защита и нападение. По-древни версии на игрите с бата и топка, за които има свидетелства в европейски средновековни източници, са имали и ролята да  насаждат военни умения у младите хора. Понякога Ойна е наричана „румънски бейзбол“. Докато игри с бата и топка, подобни на Ойна, практикуани на територията на съвременна Румъния, се споменават от 18 век, първото цялостно описание на играта датира от 1875 г. Понастоящем играта Ойна се ползва със закрилата на националните стратегии за опазване на културното наследство, като се предава на младото поколение както чрез клубовете и спортните дружества, функциониращи под егидата на Румънската федерация по Ойна, така и в общности, където няма организирани клубове. Треньорите по Ойна – предимно доброволци – отговарят за организирането на демонстрационни игри за популяризирането й в клубове и училища. Играта Ойна се практикува също при празнични събития и местни събори, където често се организират състезателни или демонстрационни игри. Според правилата, Ойна се играе на правоъгълен равен терен, за предпочитане затревен, между два отбора по 11 души, като се състои от два рунда. В първия рунд единият отбор са „батъри“ (играещи в нападение), а другият – „кечъри“ (играещи в защита); във втория се разменят, като за победител се излъчва отборът, събрал най-много точки.

В стандартния си вид играта Ойна се практикува в цяла Румъния. Понастоящем в страната има 5 асоциации по Ойна с общо 32 клуба – 12 в градовете и 20 в селските райони.