Интервю с Н. Пр. г-жа Бръндуша Предеску, посланик на Румъния в Република България

Хоритул – пеенето на Хоре от равнините на Трансилвания
31/05/2021
Приготвяне на питки хляб и изработване на формички за тях в Словения
08/06/2021
Интервю с Н. Пр. г-жа Бръндуша Предеску
Посланик на Румъния в Република България

Дни на нематериалното културно наследство на Румъния, 31 май – 13 юни 2021 г.

 

1. Румъния има много елементи, вписани в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство. Какво обяснява активната роля на Вашата страна в сферата на опазването на това наследство?

През 2021 г. отбелязваме 65-годишнината от присъединяването на Румъния към ЮНЕСКО, а едно такова дълго и плодотворно сътрудничество е отражение на нашата ангажираност към мултилатерализма, а по подразбиране – и към ценностите и принципите на Организацията на обединените нации. Действително, Румъния има – самостоятелно или съвместно с други държави – седем елемента, вписани в Представителния списък на ЮНЕСКО: „Ритуалът Калуш“, „Дойна“, „Традиционното майсторство на керамиката Хорезу“, „Ергенските танци в Румъния“, „Мъжките групи Колиндат – коледен ритуал“, „Скоарца – традиционното майсторство за изработване на стенни килими“ и „Мартишорул – културни практики, свързани с 1ви март“.

От ратифицирането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство, Румъния е много активна и предприема всички необходими стъпки за осъществяването на политиките за нематериално културно наследство на национално равнище. Създадохме специална Комисия в тази област и обнародвахме общ регистър на представителните елементи на нематериалното куртурно наследство. Архивите и колекциите на специализираните музеи, където се съхраняват елементи на НКН, се обогатяват непрекъснато. Освен това Румъния сътрудничи и с други държави от региона, с оглед вписване на общи елементи на нематериалното културно наследство в Представителния списък на ЮНЕСКО.

2. Кой е любимият ви български елемент на нематериално културно наследство / българска традиция?

Любимият ми български елемент на нематериално културно наследство, който е и традиция, е мартеницата (на румънски език „mărțișor”). Както знаете, през 2017 г. традицията на „мартишор“ бе вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството под името „Културни практики, свързани с 1ви март“. Включването й в списъка стана след номинирането на елемента от Румъния, Република България, Република Молдова и Република Северна Македония – четирите държави, които споделят тази красива, специална традиция, макар и с някои малки различия по отношение на формата, но в същия дух на отпразнуване на настъпващата пролет и възраждането на природата. Освен това съм много щастлива, че моят мандат като посланик тук започна на 1 март, в един прекрасен български пролетен ден.

3. Как може културата да укрепва двустранните отношения между България и Румъния?

Днес повече от всякога кутурата играе изключително важна роля в международните отношения. Това е резултат от факта, че човешката природа непрестанно търси контакт с културата като средство да се разбираме едни с други. Културият обмен също така предлага възможности за оценяване на многообразието и за запознаване с различни гледни точки, които ни обогатяват. Румъния и България са съседни държави, които са в отлични двустранни отношения помежду си, като споделят множество общи исторически и културни черти – нека дам само два примера: упоменатата по-горе традиция на „мартишор“/„мартеница“ и народния танц „хора“/„хоро“.

Великата европейска река Дунав, както и Черно море, представляват за българи и румънци едно пространство, което отчасти дефинира нашата културна идентичност и се отразява в богатото ни културно наследство. Но близостта между нас надхвърля границите на обикновените географски фактори. Историята ни е събрала заедно, в много моменти, благодарение на нашите сродни усилия и общи стремежи. Така културният обмен, организирането на общи събития, взаимното опознаване и засилването на междуличностните контакти се постигат лесно поради споделената ни история и куртура.

4. Кой, според Вас, е следващият румънски елемент, който ще бъде включен в списъците на ЮНЕСКО?

Както знаете, Румъния представи, заедно с Република Молдова, мултинационалната номинация на „Изкуството на традиционната риза с бродерии на рамото – елемент от културната идентичност на Румъния и Република Молдова“ за вписване в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство. Досието за тази номинация бе съставено с участието на национални експерти от Румъния и Република Молдова, като разработването му бе координирано от румънското Министерство на културата. В работната група на Министерството на културата бяха включени експерти, учени, изследователи и музеографи. Номинацията ще бъде оценявана по време на 17-та сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство, която ще се проведе през ноември-декември 2022 г., и ние с нетърпение очакваме да видим този особен и прекрасен елемент включен в престижния Представителен списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство.

5. Какви политики са нужни в региона на Югоизточна Европа, за да се популяризират живото наследство и неговите ценности сред младите хора?

Според примерите за добри практики на международно равнище, но също и като резултат от широкия обществен интерес към живото наследство/НКН в Румъния, има различни начини за стимулиране интереса на младото поколение в тази насока. Например има свободно избираеми курсове по традиционна култура за общообразователните училища – 1 до 12 клас, както и университетски програми в областта на етнологията. Учебни програми за млади хора по отношение значимостта на НКН се предлагат и в различни платформи, където участието на румънски младежи се насърчава. Имам предвид конкретно националните конкурси по занаяти, организирани от най-големия етнографски музей в Румъния – „Астра“ в Сибиу; работилниците към националните музеи по изкуствата, но също и европейски програми и проекти, в които румънски училища участват активно и в които се обменя нформация между културите на различни държави, представлявани от техните млади хора.

Вярвам също, че следва да се работи за по-пълноценно използване на социалните медии, за да може понятието живо наследство да стане по-разбираемо и привлекателно за младите хора. Визуалните изображения винаги вършат чудесна работа за повишаване на осведомеността и разбирането по дадена тема. Особено с младежите тази форма на комуникация и образование се оказва много успешна.