Карпатски трансхуманс – елемент от традиционния пасторализъм

Карпатски трансхуманс – елемент от традиционния пасторализъм

Област: Знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената

Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Румъния

Трансхуманс е форма на скотовъдство, включваща сезонна миграция на стадата овце и техните пастири между фиксирани по местоположение и надморска височина летни и зимни пасища. Това е напреднал стадии в развитието на овцевъдството, който се появява с оглед по-ефективното оползотворяване на пасищата и сенокосните ливади, разположени на значително разстояние от родното село на овчаря. Като основен и традиционен поминък на румънския народ, трансхумантният пасторализъм се развива във взаимно допълващо съжителство с уседналия пасторализъм, при който преходът между пасището и дома (кошарата) се извършва ежедневно или на по-кратки интервали от сезонната миграция. Според исторически документи, трансхумансът в трансилванското овцевъдство води началото си от 14-15 век като спопанска дейност, възникнала в отговор на безпрецедентното нарастване на стадата добитък, липсата на зимен фураж и развитието на местни и регионални пазари за специфични, основни и вторични животински продукти, за да се превърне в истински културен, социален, демографски и екологичен феномен, определящ експлоатацията на нови и нови пасищни площи, обмена на културна информация между отделни лица и общности, възникването на нови търговски пътища и населени места. Най-активните и важни общности на трансхумантни пастири се намират в местности, където сезонна миграция се практикува от векове, т.е. в Южните и Източните Карпати. Практикуването на трансхуманс в Румъния поощрява създаването и предаването между поколенията на знания и практики, свързани с овцевъдството. Това включва познаване на планинските пътеки, на местната флора и фауна, на земеделския и пасторалния календар (съчетаващ поминъчни, фолклорни и християнски елементи), познания в областта на народната метеорология и астрономия, на традиционната емпирична ветеринарна медицина, традиционни кулинарни умения с използване на продукти от овцевъдството, свързаните с поминъка занаяти, овчарски носии, специфични музикални инструменти, народна архитектура. По този начин румънският трансхуманс създава културните предпоставки за изпълнението на определени обреди, церемонии и светски събития, най-важни от които са пасторалните празници. Изграждайки здрави връзки между носителите на тази традиция и конкретни социо-професионални групи, трансхумансът е допринасял за укрепване на местната, регионалната и националната идентичност.