Приготвяне на сирене трничи и дървени шаблони в Словения

Приготвяне на питки хляб и изработване на формички за тях в Словения
08/06/2021
Приготвяне на меденки в Словения
08/06/2021
Приготвяне на сирене трничи и дървени шаблони
Елемент, вписан в Националния регистър за нематериалното културно наследство на Словения
Област: Традиционни занаяти

 

Към края на май 2021 г., в Регистъра на нематериалното културно наследство на Словения имаше вписани 91 елемента, от които петнайсет свързани с храна. Един такъв елемент са сирената трничи – малки питки сирене с форма на круша, характерни за планинските пасища, известни като Велика планина, Мала планина, Гойшка планина и Камнишко-Савинските Алпи в Словения. Приготвят се от обезмаслено подквасено мляко, което се загрява, докато стане на извара. След това се изцежда, осолява и се омесва със сметана, за да може да се моделира в желаната форма. Носителите на умението го оформят ръчно на пити с формата на круша, накрая източени до връх или закръглени като топче. След това питата сирене се украсява с различни орнаменти, които се отпечатват с дървени шаблони, наречени „писаве“. Това са 20 сантиметра дълги и до 2-5 сантиметра широки маркери, изработени от дървесина на липа, клен, бреза, лиственица или леска, върху които са гравирани различни орнаменти. В миналото такива шаблони са били изработвани от овчаря, докато е пасял стадото си.

Сирената трничи се използват в ежедневното меню на словенците, често като допълнение към основното ястие. Считани за забележителност на културното наследство в алпийските области на Словения, те могат да се купят като туристически сувенири в района на Велика планина. В миналото, в допълнение към хранителната си стойност, са изпълнявали обредна функция и са имали символично значение. През лятото овчарите са ги изработвали в планината, а през есента са ги подарявали на жени и девойки в селото като знак за любов и вярност, а също като обет за женитба. Чифт украсени питки трничи са символизирали женската гръд като символ на плодородие. Ако получателката на подаръка го е приемела, това се е смятало за съгласие да се врече на овчаря да бъде негова жена.