Изкуството на традиционната риза с бродерии на рамото (алтицъ) — елемент на културната идентичност в Румъния и Република Молдова

Изкуството на традиционната риза с бродерии на рамото (наречена алтицъ) е съществена част от дамските и мъжките традиционни носии в Румъния и Молдова. При нея опростената кройка влиза в контраст с богатите, многоцветни орнаменти, постигнати със сложна техника на бродиране. Ризите са бели, изтъкани от естествени влакна (лен, памук, коноп или коприна), като сложната бродерия съчетава хоризонтални, вертикални и диагонални бодове, образуващи специфичен мотив и текстура. Стилово и като техника на изпълнение, те варират в зависимост от географския регион и възрастта на притежателя, както и от уменията на жените, изработили ризите. Мотивите и орнаментите също варират – от геометрични и стилизирани фигури до органични форми, и от сдържано-приглушени до ярки цветове. Традиционните ризи с алтицъ се изработват изцяло на ръка, а опитите в последно време за механизиране на някои етапи от процеса и опростяване на бродираната украса представляват отклонение от традицията. Занаятчийските умения са изцяло достояние на жени и по принцип се предават между поколенията в рамките на рода, макар че някои организации, музеи и училища организират летни лагери и курсове. В днешно време интересът към тези ризи се увеличава непрекъснато, като практиката по изработването им се приема като средство колкото за отмора, толкова и за укрепване на националната идентичност и поддържане на видими връзки с миналото.

© Valeru Ciurea, 2018

Медия

  Молдова

Изкуството на традиционната риза с бродерии на рамото (алтицъ) — елемент на културната идентичност в Румъния и Република Молдова

мултинационална кандидатура на Молдова и Румъния

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2022 г. (17.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Културни практики, свързани с 1-ви март
мултинационална кандидатура на България, Северна Македония, Молдова, Румъния

Свързаните с 1-ви март културни практики включват традиции, предавани от древни времена, които отбелязват началото на пролетта. Основната практика се състои във връзването на червени и бели конци, тяхното подаряване и носене, както и развързването им, когато се види за първи път цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Други локални практики също са част от голямото честване на пролетта като дейности за пречистване в Молдова. Смята се, че мартеницата осигурява символична защита срещу опасности като непостоянно време. Тя гарантира и безопасното преминаване от зима към пролет за хора, групи и общности. Всички членове на общностите, независимо от възрастта, участват в традицията,а тя допринася за социалното сближаване, междупоколенческите отношения и взаимодействието с природата, и насърчава многообразието и творчеството. Неформалното образование е най-използваният начин за предаване: в селските райони младите момичета се учат как да връзват конците от по-възрастни жени, докато в градските райони учениците се научат от учители, занаятчии и чрез неформално образование. Друг начин за предаване се предоставя от семинари на тема „Мартеница / Мартинка / Mărţişor”, организирани от етнографските музеи. Общностите участват активно в усилията за описване, проучване, документиране и популяризиране на елемента. Днес се изпълняват множество културни проекти за опазване на практиката.

Making-of-martisor-thread
© Constantin Brăiloiu Institute of Ethnography and Folklore, Romanian Academy, 2014

Медия

  Молдова

Културни практики, свързани с 1-ви март

мултинационална кандидатура на България, Северна МакедонияМолдоваРумъния

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Традиционно изработване на стенни килими в Румъния и Република Молдова

Традиционно, стенните  килими, произведени от  тъкаческите  общности от Румъния и Република Молдова са били използвани за декорация и като средство за изолация и като част от зестрата на булката.  Многообразни тъкачески техники са били необходими, за да се изработят сложните мотиви, някои от които топографски определят точното местообитание на майсторите. Килимите имат и допълнителна роля в бита  и символизират пренасянето на духа в отвъдното.  Друга тяхна роля е да представят националната идентичност на региона в  международни форуми на занаятите.  Днес, стенните килими се оценяват  най-вече като произведения на изкуството, като при празнични събития се експонират и украсяват градски фестивали и церемонии . Техниката на изработка се е променила и  от вертикални тъкачните станове са станали хоризонтални. Настъпват други технологични промени, тъй като в днешни дни тъкачите могат да работят и от домовете си. В селата традицията се предава от баба на дъщеря и на внучка, а в градовете това изкуство се изучава  в специализирани занаятчийски центрове, работилници  и училища, в асоциации и сред колеги, както и в работилници към музеите. Израз на творчески заряд, идентичност и инструмент за социално сближаване, традицията на тъкачеството се смята за уникално средство , което не само развива креативност, но и създава условия за общуване между хора от различна възраст и с различно социално и икономическо минало, препредава в рамките на семейството.

© Ministry Of Culture of Romania, 2015
© Ministry Of Culture of Romania, 2015

Медия

  Молдова

Традиционно изработване на стенни килими в Румъния и Република Молдова

мултинационална кандидатура на РумънияРепублика Молдова

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Мъжка група Колиндат, Коледен ритуал

Всяка година преди Коледа, групи младежи се събират, за да се подготвят за ритуала коледуване – колиндат, в села в Румъния и Република Молдова. Те обикалят от къща на къща на Бъдни вечер и изпълняват песни за празника. След изпълнението те получават от домакините ритуални дарове и пари. Песните имат епично съдържание, адаптирано за всяко семейство. Коледарите изпълняват и специални песни с благопожелания за неомъжени момичета и танцуват с тях. Вярва се, че тази практика, че ще им помогне да си намерят съпруг следващата година. Ритуалът понякога се изпълнява от участници в костюми, с инструментален съпровод и хореография. Групи от млади мъже (обикновено неженени) са основните носители и практикуващи: мъже с опит, често бивши ръководители на групи, отговарят за обучението на групата. Ритуалните песни се научават от всекидневни репетиции в периода на формиране на групата преди Бъдни вечер. В някои райони децата имат право да посещават тези репетиции и така научават репертоара. Освен предаването на добри пожелания за новия сезон, това културно наследство играе важна роля за запазване на социалната идентичност и за усилване на общностната сплотеност.

584x395

Медия

  Молдова

Мъжка група Колиндат, Коледен ритуал

мултинационална кандидатура на РумънияРепублика Молдова

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2013 г. (8.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството