Трансхуманс – сезонната миграция на стадата добитък
Трансхуманс е понятие, което се отнася до сезонното придвижване на хора и техните стада добитък между различни географски и климатични пояси. Всяка година, през пролетта и есента, мъже и жени пастири организират прехвърлянето хиляди глави добитък по традиционните пасищни маршрути. Те се придвижват пеша или на коне, като водят стадата с кучета и понякога се придружават от семействата си. Животновъдна практика, наследена от предците, сезонната миграция на добитъка почива върху задълбочени познания за природната среда, като включва социални практики и обреди, свързани с грижата за, развъждането и дресировката на животни и стопанисването на природните ресурси. Около трансхуманс има развита цяла социоикономическа система, от гастрономия до местни занаяти и празници, отбелязващи началото и края на сезона. Традицията се възпроизвежда и предава в семейна среда в течение на много поколения посредством наблюдение и практикуване. Общностите, живеещи по миграционните маршрути, също играят важна роля в предаването й, отбелязвайки преминаването на стадата с организиране на събори и празненства. Практиката на трансхуманс се предава и посредством учебни семинари, организиране от местните общности, от сдружения и мрежи на фермери и животновъди, както и от университети и научно-изследователски звена. По този начин трансхуманс допринася за социалното приобщаване, за укрепване на културната идентичност и на връзките между родовете, общностите и географските области, същевременно ограничавайки ефекта на обезлюдяването на селските райони.
Джублета – умения, занаятчийско майсторство и форми на употреба
Джублетата е ръчно изработена дреха, носена от жени в планинските райони на Северна Албания, с характерна вълнообразна форма, подобна на камбана. Най-често носията е черна с многоцветни бродирани мотиви, а процесът на създаването й включва изработване на шаджак (шаяк, тъкан, подобна на филц), неговото разкрояване, ушиване и добавянето на бродирани, богати на символика фигури. Някога джублетата се е носила като ежедневна дреха след пубертета, била е и показателна за социалния и икономически статут на девойката. Но, използването и производството на джублета намаляват през последните десетилетия, поради социално-политически и икономически причини. Политиките на социалистическия строй от 60-те години на миналия век изменят традиционните културни модели, внасяйки промени в бита на планинските общности и в използването и изработването на джублета. Тъй като жените са били принудени да работят в кооперативните земеделски стопанства на социализма, джублетата се оказва непрактична дреха за ежедневието. Освен това колективизацията довежда до дефицит на суровините за нейното изработване. Днес малко жени притежават познанията за целия производствен процес, а традиционното им предаване в рамките на рода е рядкост. Независимо от това, дрехата е запазила социалната и духовната си значимост и все още се смята за неразделна част от идентичността на планинските общности.
Албания
Джублета – умения, занаятчийско майсторство и форми на употреба
Дата на вписване:
Елемент, вписан през 2022 (17.COM) в Списъка на нематериалното културно наследство, нуждаещо се от спешна помощ
Традиционна албанска исополифония
Традиционната албанска полифонична музика може да бъде разделена на две основни стилистични групи, изпълнявани съответно от гегите в Северна Албания и тоските и лабите, живеещи в южната част на страната. Терминът исон (пригласяне на един тон) се свързва с византийската църковна музика и се отнася до бурдона в полифоничното пеене, като постоянен фон. Този тип пеене се изпълнява по два начина: сред тоските той е непрекъснат на гласната ‘e’, като се използва верижно дишане. Сред лабите се пее като ритмичен тон, съпровождащ текста на песента. Изпълнявана главно от мъже, тази музика традиционно съпътства множество социални събития като сватби, погребения, празници, свързани с реколтата, религиозни чествания и фестивали, например известния албански фолклорен фестивал в Джирокастро. Албанската исополифония се характеризира с песни, състоящи се от две солови части, мелодия и контрамелодия. Според различните начини на изпълнението, структурата на соловите части варира, като това се чува особено в популярния стил, възприет от всички групи, изпълнители на тази музика.
През последните няколко десетилетия, скромният ръст на културния туризъм и нарастващият интерес на изследователската общност към тази уникална народна традиция допринасят за възраждането на албанската исополифония. Въпреки това бедността, липсата на правна защита и на финансова подкрепа за практикуващите оказват негативно влияние върху традицията и заплашват предаването на огромния репертоар от песни и техники. Изселването на млади хора от селата в по-големите градове и чужбина с цел търсене на работа, е другата основна опасност. С оглед на тези условия, предаването на традицията се поддържа не толкова в рамките на семейството, а чрез професионални народни творци.
Албания
Традиционна албанска исополифония
Дата на вписване:
Елемент, вписан през 2008 (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството.