Босна и Херцеговина

Традициите на липицанското коневъдство първоначално са възникнали с цел отглеждане на коне за императорския двор на Хабсбургите във Виена, но днес липицанските коне играят особена роля в бита и социалния живот на жителите на селските общности. Те включват в събития, чествания и празненства като конски благословии, карнавални шествия и паради. Конете играят ключова роля и в лечебната езда и културния туризъм. Хората, работещи в държавните коневъдни ферми, са основните носители на елемента, заедно с лечители, занаятчии, групи за конни спортове, почитатели на военните традиции, местните общности и посетителите във фермите. Ценностите, знанията, уменията и практиките се предават чрез непосредствен практически опит, семинари и обучения, както и чрез празнични и спортни събития. Практиката е залегнала и в учебните програми на някои местни основни училища, както и на всички селскостопански и професионални училища и ветеринарни университети. Липицанското коневъдство обединява човешки общности вече над 450 години, създавайки силно чувство за споделена идентичност, включително чрез специфичната терминология и тясната емоционална връзка между коня и неговия гледач.

  Босна и Херцеговина

Традициите на липицанското коневъдство

мултинационална кандидатура на

Австрия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Унгария, Италия, Румъния, Словакия и Словения

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2022 г. (17.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Най-важното светско събитие в община Купреш е годишното състезание по косене на трева, провеждано през месец юли на една конкретна ливада, наречена Стрляница, откъдето идва и местното наименование на обичая. Състезанието се изразява в ръчно косене на трева с коса; оценява се по критериите време, усилие и количество окосена трева, като се има предвид, че косенето на такава надморска височина изисква сила и специални похвати. Класиралите се на първите три места косачи биват отличени, като шампионът се обявява за лидер, който осигурява успешното окосяване на всички поляни за събиране на сено за добитъка, доколкото земеделието и скотовъдството са основен поминък на населението по тези места. Традиционно състезателите са мъже над осемнайсетгодишна възраст, като елементът се предава от баща на син в рамките на рода. Жените събират окосената трева на купчини и приготвят храна за гостите. Други свързани със състезанието елементи включван национални костюми, клепане на коси и подготовка на добитък за конкурси за най-породисто животно. Право на участие имат представители на всички етнически и религиозни групи в Купреш, като обичаят се смята за основополагащ за културната идентичност на областта, независимо от произхода на участниците. За опазване на елемента отговарят предимно носителите му и Сдружението на косачите от Купреш.

  Босна и Херцеговина

Обичаят на състезанията по косене на трева в Купреш

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2020 г. (15.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Всяка година, на 11 септември, в деня на обезглавяването на Св. Йоан Кръстител, жителите на селата около планината Озрен отиват в Гостил, за да берат подъбиче (устоцветни – chamaedrys).Жителите на селата, независимо от пол, възрастови и социални групи, изкачват хълмовете и берат билката индивидуално или по групи. Тревата трябва да се бере внимателно като се открива сред по-високата растителност, а процесът обикновено отнема няколко часа. Когато брането приключи, хората се изкачват на върханаГостил. Събрани малки групи и облечени в костюми от региона на Озрен те свирят, танцуват и изпълняват традиционна музика. След обяд православни свещеници се изкачват до върха за освещаване на билките. Билката подъбиче се приема по различни начини – чай, разтвор с ракия, смес с мед, за постигане на лечебен ефект или с цел предпазване.В миналото тази практика е била изключително свързана с народната медицина. Днес основните й функции засягат гостоприемството и социалната интеграция, както и подкрепа за опазване на традиционните костюми, песни и танци на Озрен, които постепенно изчезват. Практиката се предава непринудено, в семейството, както и в началните училища. Много местни сдружения канят подобни на тях групи от различни региони да участват в практиката. Това включва много участници извън района на Озрен.

  Босна и Херцеговина

Бране на трева „ива“ от Озренските планини

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Дърворезбата е художествен занаят с дълга традиция в община Конич. Тя включва мебели, изискан интериор и малки декоративни предмети, и се откроява с разпознаваемите ръчно резбовани мотиви и цялостна визуална идентичност. Дърворезбата е важна част от културата на местната общност, мярка за красота и елегантност на домашните интериори и традиция, която създава усещане за общност и принадлежност. Занаятът играе важна роля на общностно ниво в Конич, както и в цялата страна и в диаспората. Това е икономически жизнеспособен и екологично устойчив занаят, който благоприятства за социалното приобщаване. Практикуван от различни етнически и религиозни групи, той е инструмент за изграждане на диалог и сътрудничество. Занаятът е широко разпространен сред жителите на Конич – като професия или като хоби. Основните носители са обучени занаятчии, които работят в ателиета за дърворезба, но също толкова важни са и тези, които практикуват занаята у дома. Собствениците на семейни работилници по дърворезба са отговорните за опазване на традицията чрез обучение на чираци дърворезбари и популяризирането на занаята. Знанията и знанията-умения се предават предимно чрез практическо обучение на работници в ателиета, както и в семейството, с предаване на опита между поколенията.

  Босна и Херцеговина

Дърворезба от Кониц

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Змиянската бродерия представлява специфична техника, практикувана от жени от змиянските села в Босна и Херцеговина. Традиционно се използва за украса на женските дрехи и текстила за дома като сватбени рокли, шалове, дрехи и спално бельо.Змиянската бродерия се отличава с използването на тъмносини конци, боядисани ръчно с естествени багрила, за изработване на импровизирани геометрични фигури. Богатството от мотиви и техните вариации определят социалния статус на жените от селото. Бродирането обикновено е женско занимание, което ги събира в групи. Жените бродират, пеят и си говорят. Всяка бродирачка приспособява и преосмисля знанията и знанията-умения, придобити по време на предаване на занаята. Знанията се предават устно и с практическа работа, най-вече във формална образователна среда. Учениците се учат с наблюдение на опитни бродиращи жени, които комбинират определени елементи в различни варианти, както и чрез редовна и продължителна практика. Змиянската везба въплъщава уважението към многообразието, творчеството и невербалната комуникация. Тя има сантиментална и емоционална стойност с особена важност за разселеното население, което използва бродираните дрехи като израз на национална и местна идентичност и гордост. Бродерията свързва много елементи от културното наследство, като музика, ритуали, устни традиции, занаяти и символични изрази.

  Босна и Херцеговина

Змиянска бродерия

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2014 г. (9.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството