Трансхуманс – сезонната миграция на стадата добитък

Трансхуманс е понятие, което се отнася до сезонното придвижване на хора и техните стада добитък между различни географски и климатични пояси. Всяка година, през пролетта и есента, мъже и жени пастири организират прехвърлянето хиляди глави добитък по традиционните пасищни маршрути. Те се придвижват пеша или на коне, като водят стадата с кучета и понякога се придружават от семействата си. Животновъдна практика, наследена от предците, сезонната миграция на добитъка почива върху задълбочени познания за природната среда, като включва социални практики и обреди, свързани с грижата за, развъждането и дресировката на животни и стопанисването на природните ресурси. Около трансхуманс има развита цяла социоикономическа система, от гастрономия до местни занаяти и празници, отбелязващи началото и края на сезона. Традицията се възпроизвежда и предава в семейна среда в течение на много поколения посредством наблюдение и практикуване. Общностите, живеещи по миграционните маршрути, също играят важна роля в предаването й, отбелязвайки преминаването на стадата с организиране на събори и празненства. Практиката на трансхуманс се предава и посредством учебни семинари, организиране от местните общности, от сдружения и мрежи на фермери и животновъди, както и от университети и научно-изследователски звена. По този начин трансхуманс допринася за социалното приобщаване, за укрепване на културната идентичност и на връзките между родовете, общностите и географските области, същевременно ограничавайки ефекта на обезлюдяването на селските райони.

Title EN: A kid from the Betriu family helps in the shearing of their sheep, Andorra © Natalia Montané, 2018

Медия

  Гърция

Трансхуманс – сезонната миграция на стадата добитък

мултинационална кандидатура на

АлбанияАндораАвстрияХърватияФранцияГърцияИталия

ЛюксембургРумъния и Испания

Дата на вписване:

Вписан през 2023 (18.COM) в Представителен списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Празнични обичаи на 15 август (Dekapentavgoustos) в две планински общности в Северна Гърция: Tranos Choros (Тържествен танц) във Власти и Съборът в Сирако

Празненствата Tranos Choros (Тържествен танц) и Съборът в Сирако се провеждат в чест на Успение Богородично. Исторически, тези православни празници са произлезли от селата Власти и Сирако, като отбелязват ежегодната сбирка на пастирските общности преди преместването на стадата овце и добитък към техните зимни пасища. Макар че населението на повечето планински области е намаляло, днес тези празници се свързват със събирането на общностите, чиито жители са мигрирали към големите градове. Основна черта на двата празника са ритуалните танци. За Тържествения танц в с. Власти, танцьори на всички възрасти се събират в голям, отворен кръг, като се държат за ръце и танцуват в бавен, внушителен ритъм, пеейки без съпровод. На Събора в Сирако танцът се съпровожда от певческа група. Младите хора от тези общности изучават обичая, наблюдавайки от най-ранна възраст участниците и подготовката за него. В днешно време роля за предаването на танците и техния културен контекст между поколенията играят и културните организации. Празниците се разглеждат като честване на идентичността на двете села, позволяващо на младите поколения да установят връзка със своето културно наследство. В Сирако съборът е и възможност за по-възрастните селяни да говорят на местния диалект – влашки, практика, която постепенно изчезва.

Title EN: Tranos Chronos Vlasti. Women in their traditional dress Photograph: Kostas Tziolas © Hellenic Ministry of Culture and Spoorts

Медия

  Гърция

Празнични обичаи на 15 август (Dekapentavgoustos) в две планински общности в Северна Гърция: Tranos Choros (Тържествен танц) във Власти и Съборът в Сирако

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2022 г. (17.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Полифоничният керван – изучаване, опазване и популяризиране на полифоничното пеене от Епир

„Полифоничният керван“ е дългогодишен проект, поставящ си за цел изследването, опазването и популяризирането на полифоничното пеене от областта Епир. От векове насам полифоничната песен от Епир се изпълнява от група певци, разделени на два или три ясно обособени гласа, като засяга практически всеки аспект от човешкия живот – от детството, през женитбата до смъртта, както и исторически събития и пасторалния бит. В периода след Втората световна война и последвалата я Гражданска война в Гърция, когато населението на Епир се отправя към големите гръцки градове или емигрира в чужбина, елементът постепенно губи своята масовост и се превръща в спорадично събитие. Към средата на 90-те години на 20 век, група младежи – вътрешни мигранти от Епир – сформират в Атина първия ансамбъл за полифонично пеене под името Хаония. Съзнавайки заплахите, пред които е изправен елементът, и нуждата от плодородна почва за упражняването му в новата градска среда, те поемат инициативата за неговото опазване и популяризиране. След първия концерт на Хаония през 1997 г., те основават неправителствената организация „Апирос“ (Полифоничен керван), чиято основна цел е повишаване на осведомеността за тази практика, документирането й посредством разширени теренни изследвания, изграждането на мостове между поколенията и през географските граници и обединяване на всички изпълнители на полифонични песни от Епир. До ден днешен тези цели остават определящи за философията на проекта. В своята над двайсетгодишна дейност, Полифоничният керван допринася в решителна степен за укрепване на жизнеността на тази практика и нейното доразвиване в една непрестанно променяща се социална среда.

One of the most wonderful moments at the peak of every polyphony fest is when the younger accompany with their song the dance of those by whom they have learned. Young Polyphonic Caravan’s ensemble singing in Paramythia, Epirus, Greece © Alexandros Lampridis, 2008

Медия

  Гърция

Полифоничният керван – изучаване, опазване и популяризиране на полифоничното пеене от Епир

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2020 г. (15.COM) в Регистъра на добрите практики за опазване на НКН

Трансхуманно животновъдство, сезонно извеждане на паша по миграционните маршрути на Средиземноморието и в Алпите

Сезонното превеждане на добитък по миграционните маршрути в Средиземноморието и Алпите е форма на пасторализъм. Всяка година през пролетта и есента хиляди стада от животни се придвижват между различните географски и климатични региони. Стадата водени от групи пастири – на коне или пеша, придружени от овчарски кучета, извървяват утъпкани от времето маршрути от зори до здрач. В много случаи исемействата на пастирите също пътуват със стадата. Могат да се разграничат два основни вида трансхуманно животновъдство: хоризонтално придвижване в равнинни и плата и вертикално придвижване, типично за планинските райони. Това отглеждане регулира отношенията между хората, животните и екосистемите. Тообхваща споделени ритуали и социални практики като грижата и развъждането на животни, управлението на земята, горите и водните ресурси и справянето с природните опасности. Животновъдите имат задълбочени познания за околната среда, екологичния баланс и промените на климата, тъй като това е един от най-устойчивите и ефективни методи за отглеждане на животни. Те притежават и специални умения, свързани с всички видове занаятчийство и производство на храни. Празненствата през пролетта и есента бележат началото и края на придвижването, когато носителите споделят храна, ритуали и истории и въвеждат по-младите поколения в практиката. Главните пастири предават своето специфично познание и умение на по-младите поколения чрез ежедневни дейности и така осигуряват устойчивата жизненост на практиката.

Return across the glacier after the first snow in September (Austria) Photograph: Mauro Gambicorti © Kulturverein Schnals

  Гърция

Трансхуманно животновъдство, сезонно извеждане на паша по миграционните маршрути на Средиземноморието и в Алпите

мултинационална кандидатура на

Австрия, Гърция и Италия

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2019 г. (14.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство

Византийско пеене

Като живо изкуство, съществуващо повече от 2000 години, византийското песнопение е значима културна традиция и завършена музикална система, част от общите музикални традиции, развити във Византийската империя.

Византийското пеене е тясно свързано с духовния живот и религиозния култ като придава ценност в музикален план на литургичните текстове на Гръцката православна църква. Това вокално изкуство се концентрира върху интерпретацията на църковния текст. То дължи своето съществуване без съмнение на думата (logos).  Всъщност всеки аспект от традицията служи за разпространение на богослужебния текст. Предавано устноотпоколениенапоколение, песнопението запазва всичките си характеристики през вековете: иде реч за предимно вокална музика, по своята основа монофонична; песните са кодифицирани в система от осем лада (гласове) или осем степени; различни ритмични стилове са използвани, за да се акцентира върху избрани срички в определени думи на литургичния текст. Изкуството на псалма се свързва с мъжкия глас, но певиците също са многобройни – в девическите манастири, както и в енориите.

Освен в църковните храмове, византийското песнопение процъфтява благодарение на отдадеността на експерти и любители – музиканти, хористи, композитори, музиколози и университетски преподаватели, които допринасят за неговото изучаване, представяне и разпространение.

Father Nikolaos Lympouridis with his students, during their weekly Byzantine chant lesson at the School of Byzantine and Traditional Music of the Holy Metropolis of Lemesos, in Limassol, Cyprus Photograph: Mediazone/A.Polyniki © Cyprus National Commission for UNESCO, 2018

Медия

  Гърция

Византийско пеене

мултинационална кандидатура на

Кипър и Гърция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2019 г. (14.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство

Изкуството на сухата каменна зидария – знания и строителни техники

Изкуството на сухата каменна зидария се отнася до знанията и уменията за направата на каменен градеж с подреждане на камъните един върху друг без да се използват други материали, освен обикновено суха почва. Сградите със суха зидария съществуват в по-голяма част от селските райони – главно в стръмни терени, както вътре, така и извън обитаемите пространства. Те не са непознати и в градските райони. Стабилността на конструкциите се осигурява от подбора и внимателното поставяне на камъните.
Сградите със суха зидария изграждат множество и разнообразни пейзажи като позволяват да се развият различни типове жилища, селскостопански постройки и за отглеждане на добитък. Те свидетелстват за използването на методи и практики от хората от дълбока древност до модерните времена за организиране на пространства на живеене и на работа като оптимизират местните природни и човешки ресурси. Играят основна роля за предотвратяване на свлачища, наводнения и лавини и за борба с ерозията и отнемане на почвения слой, подсилване на биоразнообразието и създаване на адекватни микроклиматични условия за земеделие. Селските общности са носители на знанията и уменията, дълбоко съхранени, както и професионалисти в строителния сектор. Сухите каменни зидарии винаги са правени в пълна хармония с околната среда и техниката е пример за хармонична връзка между хората и природата. Практиката се предава предимно в процеса на нейното прилагане, адаптирано към конкретните условия на всяко място.

© Branko Orbanić, 2011
© Branko Orbanić, 2011

Медия

  Гърция

Изкуството на сухата каменна зидария – познания и строителни техники

мултинационална кандидатура на

ХърватияКипърГърцияФранцияИталия, Словения

ИспанияШвейцария

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Ребетико

Ребетико (Rebetiko) е музикално и културно изразяване, пряко свързано с песента и танца, което първоначално се разпространява сред обикновеното градско население и работническата класа в началото на ХХ век. Песните, характерни за стила Ребетико вече са се превърнали в музикални стандарти и са част от репертоара на почти всички социални събития, включващи музика и танци. Като социална практика Ребетико се изпълнява в различни публични пространства, като изпълнителите насърчават активно и участието на публиката. Всеки грък или човек, който знае гръцки, и обича тези песни и танци, може да се впише в носителите.
Песните Ребетико съдържат безценни препратки към обичаите, практиките и традициите, характерни за определен начин на живот, но преди всичко те остават жива музикална традиция със силен символичен, идеологически и художествен характер. Препредаването между поколенията става предимно устно, чрез изпълнение на песни на живо и въвеждане на по-млади изпълнители от по-възрастните инструменталисти и певци. Този неформален метод на обучение все още е важен, но съвременните методи на разпространение като звукозапис, средства за масова информация и киното предоставят и други методи за препредаване. През последното десетилетие Ребетико все по-често се преподава в музикални училища, консерватории и университети, които допринасят за по-широкото му разпространение, а музикантите и хората, които го харесват и практикуват, продължават да играят ключова роля за поддържане на практиката жива.

No other instrument is as intertwined with the history of Rebetiko as the bouzouki is
Photograph: Lia Koniari © Greek Ministry of Culture and Sports, 2016

Медия

  Гърция

Ребетико

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследствo

Момоерия /Momoeria/, празнуване на Нова година в осем села от област Козани, Западна Македония, Гърция

От 25 декември до 5-ти януари, танцьори, актьори и музиканти в Козани, Гърция, изнасят представления по селските улици и посещават домоветете, пожелавайки си взаимно просперитет за новата година. Танцьорите Момоерия /Momoeria/ пресъздават ролята на  свещениците от Момос /Momos /, бог на смеха и сатирата или командирите на Александър Велики, които се опитват да убедят природата да не  застрашава поминъка на селяните. Обличат се военни униформи, подобни на античните войни, нахлупват се шлемове и се танцува със сопи в ръка. Всичко това се случва, докато актьори изпълняват пиеса, а музиканти им акомпанират. Разиграва се битка между стареца и дявола, а публиката се включва на страната на стареца под звуците на гайда. Фестивалът кулминира в песни и танци до сутринта на градския площад за просперитет в идната година. Традицията се предава под формата на приемственост от  по-възрастните поколения към  по-младите, а честванията са  част от практиките за опазване на културната идентичност на общността и спомагат за развивитието на  социалната интеграция.

© Kostas Alexandridis, 2014
© Kostas Alexandridis, 2014

Медия

  Гърция

Момоерия /Momoeria/, празнуване на Нова година в осем села от област Козани, Западна Македония, Гърция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Занаят рязане на мрамор на остров Тинос

Изкуството на рязане на мрамор е израз на културната идентичност на остров Тинос. Занаятчиите на рязане на мрамор притежават емпирично познание за състава, структурата и свойствата на всеки вид мрамор и неговото обработване. Мраморните работилници за резба произвеждат широка гама от традиционни мотиви, модели и символи като кипариси, цветя, птици и кораби. Те черпят и увековечават споделена символична система от религиозни, магически и устни предания. Мотиви за сгради, пътни знаци, църкви и гробища гарантират умилостивяване и отклоняват зли влияния, докато тези, гравирани върху ежедневните мраморни съдове подчертават плодородие и благоденствие. Занаятът се предава чрез дългогодишни традиции. Обучаващите се в работилницата чираци започват с черни задачи, като например организиране  работните инструменти на капитана и почистване на работилницата, преди  завършване, за да изучат занаят и рисуване. Всеки майстор наблюдава и е ментор на един или двама чираци, обикновено членове на семейството. След като завършат обучението си и  спечелят титлата на майстор занаятчия, чираците са снабдени с малък набор от инструменти. Днес почти една четвърт са жени, което представлява значителна промяна в традицията на занаятчийството, която доскоро е била само мъжка дейност.

Медия

  Гърция

Занаят рязане на мрамор на остров Тинос

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2015 г. (10.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Знания и умения, свързани с култивирането на мастика на остров Хиос

Мастиката се култивира на остров Хиос от ароматна смола мастиха, която се извлича от мастиково дърво. Мастихата представлява вечнозелено дърво с набраздена по-тъмна или по-светла кора, в зависимост от възрастта, което вирее най-добре и единствено в сухата варовикова почва на остров Хиос. Въпреки че дървото се среща и на други места по света, единствено в южната част  на острова то отделя тази специфична смола.

Мастихата, известна с многобройните си свойства и култура, е семеен поминък, който изисква големи грижи през цялата година от мъже и жени от всички възрасти, които участват при равни условия в различните етапи. По-възрастните членове на общността са отговорни за предаването на техниките за разрязване и събиране на мастихата на по-младите поколения. Културата на мастика представлява цялостна социално събитие. Общите практики също са повод за увековечаване на колективната памет през разказване на стари приказки и истории.

Медия

  Гърция

Знания и умения, свързани с култивирането на мастика на остров Хиос

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2014 г. (9.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Средиземноморска диета

Средиземноморската диета представлява съвкупност от умения, знания, ритуали, символи и традиции, свързани с прибиране на реколта, риболов, животновъдство, консервиране, преработка, готвене, и по-специално споделяне и консумация на храна. Храненето заедно е в основата на културната идентичност и приемственост на общностите в региона на Средиземноморския басейн. Това е момент на споделяне и общуване, на укрепване и обновяване на семейството, групата или идентичността на общността. Средиземноморската диета подчертава ценности като гостоприемство, сближаване, междукултурен диалог и креативност, както и начин на живот, уважаващ различията.

Средиземноморската диета играе важна роля в културните пространства, фестивали и празненства, обединявайки хора от всички възрасти и социални класи. Включва занаятчийството и производството на традиционни съдове за транспортирането, съхранението и консумацията на храни, включително керамични чинии и чаши. Жените имат важна роля в трансмисията на знанията, свързани със Средиземноморската диета: те опазват техниките, спазвайки сезонните ритми и празненства, и предават ценностите на този елемент на новите поколения. Пазарите също играят ключова роля като места за съхранение и предаване на средиземноморската диета.

Медия

  Гърция

Средиземноморска диета

мултинационална кандидатура на

КипърХърватияИспанияГърцияИталияМарокоПортугалия

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2013 г. (8.COM) в Представителната листа на нематериално културно наследство на човечеството