Техника на бродиране „Бяло върху бяло“ от Решетиловка, Украйна
Техника на бродиране „Бяло върху бяло“ от Решетиловка Обаст: Традиционни занаяти Елемент, вписан в Националния регистър на НКН на Украйна Бялата дантела върху бял фон, избродирана от женска ръка, наподобява ледени цветя върху заскрежен зимен прозорец и е символ на градеца Решетиловка в Полтавска област. Това изкуство, чиито корени датират от 17 век, е добре известно какво в Украйна, така и извън нея. Характерна черта на съвременната бродерия „бяло върху бяло“ е комбинацията от 5 до 15 техники на бродиране в една и съща творба. Бродерията се изработва върху фин бял плат – лен, маркизет, като се ползват бели памучни конци Мулине. Класическа техника на бродерията от Решетиловка е „кръстосан бод“ или „лищва“, под което наименование е известна в района на Решетиловка. С тази техника се изработват геометрични цветни мотиви, като всеки елемент се бродира отделно, позволявайки на майстора да съчетае различни композиции, особено при бродирането на ръкавите на женска риза, при което се наслагват няколко реда декоративни клонки, или в комбинация от различни мотиви. Съществуват и различни релефни бодове (при които има наслояване на плата, на украински: мережка), с наименования като „стовпчик“, „прутик“, „хречечка“, „чисна мережка“ и пр. Декоративните композиции с използване на мережка могат да бъдат геометрични или флорални. Растителните и геометрични мотиви най-често представляват извито клонче с листа и цветове. Една от най-популярноте техники е рязаната бродерия. В плата се изрязват 1, 3, 5 или повече квадратни дупки. При бродерията „бяло върху бяло“ релефните фигури се оформят с ефект на светлосянка. Бродерията „бяло върху бяло“ от Решетиловка е уникален художествен метод, практикуван най-вече от момичета и жени, но и все повече мъже се обръщат към това изкуство, особено когато уменията се предават в рамките на рода. Този популярен елемент на НКН привлича млади хора, които идват в Решетиловка от различни райони на Украйна, за да го изучават.
Милина – познания, умения, обичаи
Милина – познания, умения, обичаи Област: социални практики, обичаи и ритуали, изпълнителско изкуство, кухня Елемент, вписан в Списъка на НКН на Одеска област и предложен за вписване в Националния регистър на НКН на Украйна Елементът на нематериално културно наследство „милина“ се отнася до знанията, уменията и традициите за приготвяне на традиционното ястие на българските общности, населяващи градовете и селата н Одеска област, Южна Украйна, състоящо се от тънки, подобни на папирус листове тесто с плънка. За пълнеж могат да се използват различни съставки – бяло саламурено сирене, „брънза“, яйца, бита сметана, дори култивирани и горски плодове. Млина се приготвя в навечерието на важни събития, като семейни празници, сватби, кръщенета, полагане основите на нова къща, Нова година и пр. Тайните и особеностите в рецептите за приготвянето й се различават между отделните семейства, дори в рамките на едно и също село. Така например в село Зоря, Белгород-Днистровска област, чиито жители предложиха елемента за вписване в областния списък на НКН, има два основни типа милина: по отношение на начина на приготвяне на тестото тя може да бъде „точена“ (с точилка) или „дърпана“ (тестото се разстила с ръце), а по отношение на поставянето й във фирмата за печене може да бъде „редена“ или „вита“. Познанията и уменията за приготвяне на милина се предават от поколение на поколение, като излизат извън границите на етноса. В село Зоря традицията се практикува от различните националности, които го обитават, се съчетава с песни, танци и гадания.
Ръчни шевици от Кролевец, Украйна
Ръчни шевици от Кролевец Обаст: Традиционни занаяти Елемент, вписан в Националния регистър на НКН на Украйна Изкуството за изработване на ръчни шевици е развито в североизточните части на украинската област Полесие (Полися) от 17 век. Възниква в градеца Кролевец (област Суми) още с основаването му (през 1601 г.), като се практикува до ден днешен. Техниката на тъкане се основава на ръчно преплитане на червени и бели памучни нишки (до 70-те години на 19 век се е ползвал и лен). В миналото това изкуство се е практикувало най-вече от жени и уменията са се предавали от майсторки-тъкачки на чиракуващи момичета. Днес в Кролевец има цели фамилии, включително мъже и младежи, които практикуват традиционния способ на тъкане. Изработените с тази техника предмети се изпозват за интериорна декорация – като завеси, покривки за маси и легла; за тържествени церемонии като сватби – кролевецки сватбени кърпи; както и в ежедневния бит – торби, цинктури (бродирани пояси, част от ритуалните одежди на свещеник), както и други елементи на облеклото. Класическите декоративни елементи на кролевецката кърпа до ден днешен са ромбчета, триъгълници, мотиви във формата на коледна бисквитка, елхичка, осемлистни цветя, стилизирани изображения на птици. Централната част на кърпата е заета от характерен антропоморфен символ, наподобяващ женска фигура с вдигнати ръце във формата на свещник, която понякога може да се трансформира в саксия с разцъфнало цвете.
Изработване на керамични съдове с ръчно грънчарско колело от остров Вели Иж
Изработване на керамични съдове с ръчно грънчарско колело от остров Вели Иж Област: Традиционни занаяти Елемент, вписан в Националния регистър на НКН на Хърватия Традиционното грънчарство от остров Вели Иж в област Задар е една от най-древните традиции в Хърватия. Изработването на керамични съдове с ръчно задвижвано грънчарско колело е архаична технология, известна от праисторически времена, най-вероятно достигнала до нас чрез предаването й в рамките на родове, опазили съответните познания. Някои археологически находки датират началото на този вид грънчарство на Балканите към 4 век пр.н.е. Използваната от грънчарите глина се добива на острова в близост до средищата на този занаят, като минава през няколко етапа на обработка, преди да бъде омесена ръчно или с помощта на прости инструменти. Днес единствен носител на това изкуство е Ника Петрович Грилц, чийто баща Предраг Петрович спасява грънчарската техника от изчезване в края на 20 век. Ника популяризира и предава познанията си на широката общественост, обикновено чрез учебни работилници и изложби. Нещо повече – тя представя традиционното грънчарство в сферата на съвременното изкуства, което повишава обществената осведоменост за неговата стойност и възможните нови начини за интерпретиране на традицията. Ника изработва традиционни предмети на основата на традиционната грънчарска техника, като по този начин стимулира интерес сред младото поколение да се запознае по нов начин с традицията. Една част от представянето на тази традиция е насочена към туристи, като се радва на много добър прием. През 2009 г. този вид грънчарство е обявен за елемент на нематериалната култура и вписан в Националния регистър на НКН. Оттогава се полагат допълнителни усилия за документиране и предаване между поколенията на тази техника като част от мерките за опазването на нематериалното наследство. Проектите и дейностите в тази насока получават финансова и логистична подкрепа на местно, както и на държавно равнище. Планирани са и някои допълнителни дейности, също в национален и международин контекст. Благодарение на проведените в последно време десетдневки за популяризиране на традиционното грънчарство от Вели Иж, то става все по-различимо като символ и белег за идентичност на острова и, както обяснява Ника, като колективна памет на предците, съхранена жива по този начин.