Ай-Гиорис [Αϊ-Γιώρης – Св. Георги]
Ай-Гиорис [Αϊ-Γιώρης – Св. Георги] Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Гърция Област: Живи традиции и изразни средства / социални практики, обреди и празненства / традиционни занаяти Обичаят Ай-Гиорис се провежда в деня на Св. Георги (Гергьовден – подвижен празник) в с. Нестани, община Аркадия, Гърция. Подготовката за празника започва няколко дни по-рано, когато доброволци се изкачват на хълма Гулас, за да почистят и украсят малкия параклис на името на светеца. Празнуващите „Ай-Гиорити“ (Гергьовденци) приготвят реквизита си от предишния ден. Сутринта на празника няколко малки групички, облечени в традиционни носии, се качват на скалистия връх Гулас. Носят със себе си сладкиши, великденски курабийки (koulouria), ципуро (вид силна местна ракия), вино и знамето на светеца. След като пристигнат на мястото, събират диви цветя, включително един вид дива целина, който се среща само там, и с тях украсяват криваците на овчарите. През последните няколко години свещеникът от близкия манастир Горгоепикоос отслужва литургия в параклиса Св. Георги на вр. Гулас. След края на литургията празнуващите се събират пред параклиса, за да изпълнят първата си песен, и повеждат танца на хармана на Гулас. На този ден всички песни и танци се изпълняват а капела, без инструментален съпровод. Има две категории песни – тези, които се пеят по време на литийното шествие на слизане от параклиса, и останалите, които съпровождат танца. Изпълняват се в двуглас, като една група изпява един стих, а другата група го повтаря. Танците се изпълвяват в двоен концентричен кръг, като мъжете са отвън, а жените отвътре, в ритъма сирто и каламатиано. Танцуващите се държат под ръка, вдигнали криваците на лявото си рамо. След това, към 9 сутринта, участниците тръгват надолу по склона към манастира. Когато наближат, те се събират на шосето и оформят процесия, разделена на неформални групички. Пеейки в двуглас, продължават пътя си към манастира. Групите са смесени, включват мъже и жени, като във всяка група мъжете вървят напред, образувайки първата редица, а жените ги следват. Участниците продължават пътя си, хванати за ръце, опрели криваците на лявото си рамо. Групата, която изпълнява поредния стих, прави няколко крачки напред, после се спира и се редува с групата, която го повтаря. За повече информация относно нематериалното културно наследство на Гърция посетете: http://ayla.culture.gr/en/
Изкуството на сиренето Мелихлоро/Мелипасто, произвеждано на о. Лемнос
Изкуството на сиренето Мелихлоро/Мелипасто, произвеждано на о. Лемнос Елемент на НКН, вписан в Националния регистър на Гърция Област: Живи традиции и изразни средства / социални практики, обреди и празненства / традиционни занаяти Мелипасто/Мелихлоро е традиционно сирене, произвеждано от местни майстори с традиционни методи на отделяне на сметана на остров Лемнос в Гърция. Сиренето се прави от козе или овче мляко, без да се охлажда – нито по време на зреенето, нито впоследствие, за да се запази свежо. При първата фаза на зреенето текстурата му е полутвърда до твърда, като постепенно се втвърдява още повече. Този вид сирене и методът на производството му са важна част от гръцката гастрономическа традиция, както и от културната идентичност на жителите на о. Лемнос. При производствмото на Мелихлоро/Мелипасто, местните фермери и сиренари от Лемнос продължават традицията на своите предци. През последните 50 години в различни части на острова функционират няколко мандри. Повечето спазват традиционния метод на производство на сирене, с леки вариации. Част от целите на проекта Terra Lemnia (https://med-ina.org/project/terra-lemnia-project/) – частна инициатива, изиграла решаваща роля за вписването на сиренето Мелипасто/Мелихлоро в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Гърция – е опазването и популяризирането на традициите за неговото производство. Проектът се ръководи от Средиземноморския институт за природата и човека (Nature and Anthropos – MedINA) (https://med-ina.org/) – неправителствена организация с предмет изучаване на региона около и отвъд Средиземно море, създадена през 2003 г. и базирана в Атина, Гърция.
Свещените гори край селата Загори и Коница
Свещените гори край селата Загори и Коница Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Гърция Област: Живи традиции и изразни средства / социални практики, обреди и празненства / знания и практики, свързани с природата и вселената Свещените гори на Загори и Коница, в областта Епир – Североизточна Гърция, са места, където отсичането на дървета е забранено, а чупенето и кастренето на клони се наказва, според поверието, с възмездие свише. В повечето случаи свещените гори не са църковни имоти, а общински землища, публична собственост. Което не пречи на местните жители да признават Църквата за техен традиционен и пълновластен стопанин. Свещените гори често изпълняват роля на защитни пояси, предпазващи близките села от природни бедствия – свлачища, срутища и лавини – каквито се срещат нерядко в планинските райони, включително в планините на Епир. Нещо повече – в миналото свещените гори може би са служили като хранителен запас. Съставени предимно от вечнозелени дъбове, при продължителни снежни зими те са доставяли шума за изхранване на затворени в оборите селскостопански животни. Стопанисването им в такива изключителни случаи се е решавало с вишегласие от местните общности, а приходите от ползването са отивали в полза на Църквата. При определени обстоятелства, в името на обществената полза се е разрешавало дори добиването на дървен материал от свещени гори. Такъв е бил случаят с гората Градистас в местността Капесово, част от дърветата в която са били изсечени за строежа на училището „Пасхалеос“ (1861), с което местната общност се е включила косвено в дарението на братя Пасхалис. Дадена гора е можело да бъде обявена за свещена, ако е била посветена на църква, намираща се в нейните граници, или на централната църква на селото. Край много села могат да се намерят и гори, които са били отлъчени от църквата. Отлъчването на гори се е прилагало като заплаха за потенциално нарушаване на тяхната неприкосновеност, като последиците са били изключване на нарушителя от църковната общност и ритуална традиция – дори с отказ от християнско погребение – и социална му стигматизация заедно с вечно проклятие. Стопани на горите са местните общности, които ги поддържат. Много институции и частни лица активно работят за популяризиране на свещените гори като културно достояние, както и като значими природозащитни обекти. През периода 2012-2015 г. голяма група учени от различни специалности и националности си сътрудничиха по програмата THALIS, проект „Опазване чрез религия – свещените горички на Епир“ на Университета в Йоания. Програмата THALIS се финансира съвместно от Европейския съюз (Европейски социален фонд) и национално съфинансиране по линия на Оперативна програма „Образование и учене през целия живот“ като част от Националната стратегическа референтна рамка (NSRF). Инвестициите в Обществото на знанието идваха чрез Европейския социален фонд. Тази изследователска програма бе насочена към осмисляне на функцията на свещените гори и тяхното популяриризиране като гористи местности, представляващи силата на естествените екосистеми на Епир и демонстриращи успешни системи за управление на малки активи. За повече информация посетете сайта на Нематериалното културно наследство на Гърция: http://ayla.culture.gr/en/iera-dasi-twn-xwriwn-tou-zagoriou-kai-tis-konitsas/ За повече информация по програмата посетете: https://www.researchgate.net/publication/298567666_Religion_and_the_Management_of_the_Commons_The_Sacred_Forests_of_Epirus