Интервю с Н. Пр. г-жа Бръндуша Предеску, посланик на Румъния в Република България
Интервю с Н. Пр. г-жа Бръндуша Предеску Посланик на Румъния в Република България Дни на нематериалното културно наследство на Румъния, 31 май – 13 юни 2021 г. 1. Румъния има много елементи, вписани в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство. Какво обяснява активната роля на Вашата страна в сферата на опазването на това наследство? През 2021 г. отбелязваме 65-годишнината от присъединяването на Румъния към ЮНЕСКО, а едно такова дълго и плодотворно сътрудничество е отражение на нашата ангажираност към мултилатерализма, а по подразбиране – и към ценностите и принципите на Организацията на обединените нации. Действително, Румъния има – самостоятелно или съвместно с други държави – седем елемента, вписани в Представителния списък на ЮНЕСКО: „Ритуалът Калуш“, „Дойна“, „Традиционното майсторство на керамиката Хорезу“, „Ергенските танци в Румъния“, „Мъжките групи Колиндат – коледен ритуал“, „Скоарца – традиционното майсторство за изработване на стенни килими“ и „Мартишорул – културни практики, свързани с 1ви март“. От ратифицирането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство, Румъния е много активна и предприема всички необходими стъпки за осъществяването на политиките за нематериално културно наследство на национално равнище. Създадохме специална Комисия в тази област и обнародвахме общ регистър на представителните елементи на нематериалното куртурно наследство. Архивите и колекциите на специализираните музеи, където се съхраняват елементи на НКН, се обогатяват непрекъснато. Освен това Румъния сътрудничи и с други държави от региона, с оглед вписване на общи елементи на нематериалното културно наследство в Представителния списък на ЮНЕСКО. 2. Кой е любимият ви български елемент на нематериално културно наследство / българска традиция? Любимият ми български елемент на нематериално културно наследство, който е и традиция, е мартеницата (на румънски език „mărțișor”). Както знаете, през 2017 г. традицията на „мартишор“ бе вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството под името „Културни практики, свързани с 1ви март“. Включването й в списъка стана след номинирането на елемента от Румъния, Република България, Република Молдова и Република Северна Македония – четирите държави, които споделят тази красива, специална традиция, макар и с някои малки различия по отношение на формата, но в същия дух на отпразнуване на настъпващата пролет и възраждането на природата. Освен това съм много щастлива, че моят мандат като посланик тук започна на 1 март, в един прекрасен български пролетен ден. 3. Как може културата да укрепва двустранните отношения между България и Румъния? Днес повече от всякога кутурата играе изключително важна роля в международните отношения. Това е резултат от факта, че човешката природа непрестанно търси контакт с културата като средство да се разбираме едни с други. Културият обмен също така предлага възможности за оценяване на многообразието и за запознаване с различни гледни точки, които ни обогатяват. Румъния и България са съседни държави, които са в отлични двустранни отношения помежду си, като споделят множество общи исторически и културни черти – нека дам само два примера: упоменатата по-горе традиция на „мартишор“/„мартеница“ и народния танц „хора“/„хоро“. Великата европейска река Дунав, както и Черно море, представляват за българи и румънци едно пространство, което отчасти дефинира нашата културна идентичност и се отразява в богатото ни културно наследство. Но близостта между нас надхвърля границите на обикновените географски фактори. Историята ни е събрала заедно, в много моменти, благодарение на нашите сродни усилия и общи стремежи. Така културният обмен, организирането на общи събития, взаимното опознаване и засилването на междуличностните контакти се постигат лесно поради споделената ни история и куртура. 4. Кой, според Вас, е следващият румънски елемент, който ще бъде включен в списъците на ЮНЕСКО? Както знаете, Румъния представи, заедно с Република Молдова, мултинационалната номинация на „Изкуството на традиционната риза с бродерии на рамото – елемент от културната идентичност на Румъния и Република Молдова“ за вписване в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство. Досието за тази номинация бе съставено с участието на национални експерти от Румъния и Република Молдова, като разработването му бе координирано от румънското Министерство на културата. В работната група на Министерството на културата бяха включени експерти, учени, изследователи и музеографи. Номинацията ще бъде оценявана по време на 17-та сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство, която ще се проведе през ноември-декември 2022 г., и ние с нетърпение очакваме да видим този особен и прекрасен елемент включен в престижния Представителен списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство. 5. Какви политики са нужни в региона на Югоизточна Европа, за да се популяризират живото наследство и неговите ценности сред младите хора? Според примерите за добри практики на международно равнище, но също и като резултат от широкия обществен интерес към живото наследство/НКН в Румъния, има различни начини за стимулиране интереса на младото поколение в тази насока. Например има свободно избираеми курсове по традиционна култура за общообразователните училища – 1 до 12 клас, както и университетски програми в областта на етнологията. Учебни програми за млади хора по отношение значимостта на НКН се предлагат и в различни платформи, където участието на румънски младежи се насърчава. Имам предвид конкретно националните конкурси по занаяти, организирани от най-големия етнографски музей в Румъния – „Астра“ в Сибиу; работилниците към националните музеи по изкуствата, но също и европейски програми и проекти, в които румънски училища участват активно и в които се обменя нформация между културите на различни държави, представлявани от техните млади хора. Вярвам също, че следва да се работи за по-пълноценно използване на социалните медии, за да може понятието живо наследство да стане по-разбираемо и привлекателно за младите хора. Визуалните изображения винаги вършат чудесна работа за повишаване на осведомеността и разбирането по дадена тема. Особено с младежите тази форма на комуникация и образование се оказва много успешна.
Хоритул – пеенето на Хоре от равнините на Трансилвания
Хоритул – пеенето на Хоре от равнините на Трансилвания Област: Устни традиции и форми на изразяване Елемент, вписан в Националния регистър на НКН Названието на тази древна практика на традиционно неакомпанирано пеене има общи корени с множество изпълнявани в кръг танци, много популярни в региона на Балканите (като например българското хоро, северномакедонското оро, сърбохърватското коло, гръцкото хорон), макар че представлява различен по вид елемент на НКН. Хоритул е румънска художествена интерпретация на песните Хоре – традиционен лирически вокален жанр, широко разпространен в района на Трансилванското плато и заобикалящите го земи. Тази музикална традиция все още се радва на многобройни носители в местните селски общности; това са основно селяни, занимаващи се със земеделие. Докато работят на полето, в гората или в собствените си градинки, хората смятат, че трудът им се облекчава, ако упражняват Хоритул. Изпълненията са главно индивидуални, а изпълнителите са местни жители, които са надарени с музикален талант и са признати от общността със своите певчески и поетични умения. Песните Хоре извазяват най-вече тъга, печал или болка, и само понякога радост. Отличават се с проста линейна форма, изпълнени са в едно- или по-рядко двуглас, а като тонален обхват често излизат извън пределите на една октава. В зависимост от гласовите данни и уменията на изпълнителя, мелодиите могат да бъдат богато орнаментирани. Освен това, доколкото не се отличават с установен ритъм и следователно не са предвидени да се изпълняват с инструментален съпровод, песните Хоре могат да имат много дълъг текст и да траят по 10-15 минути. Предполага се, че водят началото си от древни обредни напеви с духовно пречистваща функция. Подобно на църковната изповед или на психотерапията, Хоритул способства за душевното облекчение на изпълнителя и за постигането на психологически и емоционален баланс. Като активен елемент на нематериалното културно наследство, практикуван само в представляващите го общности, елементът Хоритул е силно застрашен. Видео
Играта Ойна в Румъния
Играта Ойна в Румъния Област: Социални практики, ритуали и празнични събития Играта Ойна принадлежи към категорията на състезателните спортове, които се играят с бухалка (бата) и топка. Понастоящем играта се практикува в множество общности във всички исторически региони на Румъния, като навсякъде има подобни характеристики, макар да е известна под различни имена. Създадена и развита от румънските пастирски общности, играта насърчава конкурентност, ловкост и бързина на реакцията сред практикуващите я, както и изграждане на взаимно допълващи се умения за защита и нападение. По-древни версии на игрите с бата и топка, за които има свидетелства в европейски средновековни източници, са имали и ролята да насаждат военни умения у младите хора. Понякога Ойна е наричана „румънски бейзбол“. Докато игри с бата и топка, подобни на Ойна, практикуани на територията на съвременна Румъния, се споменават от 18 век, първото цялостно описание на играта датира от 1875 г. Понастоящем играта Ойна се ползва със закрилата на националните стратегии за опазване на културното наследство, като се предава на младото поколение както чрез клубовете и спортните дружества, функциониращи под егидата на Румънската федерация по Ойна, така и в общности, където няма организирани клубове. Треньорите по Ойна – предимно доброволци – отговарят за организирането на демонстрационни игри за популяризирането й в клубове и училища. Играта Ойна се практикува също при празнични събития и местни събори, където често се организират състезателни или демонстрационни игри. Според правилата, Ойна се играе на правоъгълен равен терен, за предпочитане затревен, между два отбора по 11 души, като се състои от два рунда. В първия рунд единият отбор са „батъри“ (играещи в нападение), а другият – „кечъри“ (играещи в защита); във втория се разменят, като за победител се излъчва отборът, събрал най-много точки. В стандартния си вид играта Ойна се практикува в цяла Румъния. Понастоящем в страната има 5 асоциации по Ойна с общо 32 клуба – 12 в градовете и 20 в селските райони.
Карпатски трансхуманс – елемент от традиционния пасторализъм
Карпатски трансхуманс – елемент от традиционния пасторализъм Област: Знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Румъния Трансхуманс е форма на скотовъдство, включваща сезонна миграция на стадата овце и техните пастири между фиксирани по местоположение и надморска височина летни и зимни пасища. Това е напреднал стадии в развитието на овцевъдството, който се появява с оглед по-ефективното оползотворяване на пасищата и сенокосните ливади, разположени на значително разстояние от родното село на овчаря. Като основен и традиционен поминък на румънския народ, трансхумантният пасторализъм се развива във взаимно допълващо съжителство с уседналия пасторализъм, при който преходът между пасището и дома (кошарата) се извършва ежедневно или на по-кратки интервали от сезонната миграция. Според исторически документи, трансхумансът в трансилванското овцевъдство води началото си от 14-15 век като спопанска дейност, възникнала в отговор на безпрецедентното нарастване на стадата добитък, липсата на зимен фураж и развитието на местни и регионални пазари за специфични, основни и вторични животински продукти, за да се превърне в истински културен, социален, демографски и екологичен феномен, определящ експлоатацията на нови и нови пасищни площи, обмена на културна информация между отделни лица и общности, възникването на нови търговски пътища и населени места. Най-активните и важни общности на трансхумантни пастири се намират в местности, където сезонна миграция се практикува от векове, т.е. в Южните и Източните Карпати. Практикуването на трансхуманс в Румъния поощрява създаването и предаването между поколенията на знания и практики, свързани с овцевъдството. Това включва познаване на планинските пътеки, на местната флора и фауна, на земеделския и пасторалния календар (съчетаващ поминъчни, фолклорни и християнски елементи), познания в областта на народната метеорология и астрономия, на традиционната емпирична ветеринарна медицина, традиционни кулинарни умения с използване на продукти от овцевъдството, свързаните с поминъка занаяти, овчарски носии, специфични музикални инструменти, народна архитектура. По този начин румънският трансхуманс създава културните предпоставки за изпълнението на определени обреди, церемонии и светски събития, най-важни от които са пасторалните празници. Изграждайки здрави връзки между носителите на тази традиция и конкретни социо-професионални групи, трансхумансът е допринасял за укрепване на местната, регионалната и националната идентичност.