Интервю с Н.Пр. г-н Анжей Франгеш, посланик на Република Словения в Република България
Интервю с Н.Пр. г-н Анжей Франгеш Посланик на Република Словения в Република България Дни на нематериалното културно наследство на Словения, 14-27 юни 2021 г. Кой е Вашият любим елемент на НКН на Словения, който още не е вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството? Словения, както и България, има богата култура и традиции. Нашата задача и основна цел е да популяризираме тази култура не само в Европа, а по целия свят. Словения има няколко елемента, които все още не са вписани в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. Първият, за който се сещам, се отнася до пчелите и пчеларството, а именно – изрисуването на вратички на кошери. Словения полага усилия за повишаване на обществената осведоменост за важността на опазването на пчелите, като същевременно популяризира изключително важната роля на пчелите и другите опрашващи видове насекоми за съхранение на растителни видове, за опазване на природната среда и за цялостната стабилност на екосистемите. През декември 2017 г. държавите-членки на Организацията на обединените нации одобриха предложението на Словения за обявяване на 20 май за Световен ден на пчелите. На този ден през 1734 г. е роден Антон Янша, първопроходец в пчеларството. По отношение на гастрономията бих подбрал два елемента. Първият е „Приготвяне на прлешка гибаница“, из областта „Икономически познания и умения“. Прлешката гибаница е празничен сладкиш, характерен за региона Прлекия; направена е от слоеве точени кори, между които има плънка от извара и заквасена сметана. Традиционно се приготвя при изпълнение на важни селскостопански дейности или за празнични събития. Двугият елемент е „Традиционното производство на Краньски колбаси“. Тяхното географски наименование за произход е документирано още от втората половина на 19 век. Приготвянето на Краньски колбаси е обявено за живо наследство от национално значение. А кой елемент на българското нематериално културно наследство смятате за най-впечатляващ? С оглед на факта, че България има няколко уникални елемента на своето нематериално културно наследство, ми е много трудно да посоча само един. Затова ще избера два. Първият е „нестинарство“ – умението да се ходи по огън като кулминация на годишния ритуал-шествие Панагир по време на празниците на Св.Св. Константин и Елена. Провежда се в село Българи, в Странджа планина – югоизточна България. Вторият е фестивалът на маскарадните игри „Сурва“ в Пернишко, който се организира в началото на всяка година. Причината за втория ми избор е, че в Словения имаме, ако не идентичен, то много сходен обичай, наречен Курентованье. Това е най-популярното и значимо от етноложка гледна точка карнавално събитие. Присъствието на куренти, или кукери, в българската практика отбелязва края на зимата и началото на пролетта. Елементът „Шествия на куренти от врата на врата“ бе вписан през 2017 г. в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. Това е обичай, практикуван по Сирни Заговезни, от Сретение Господне (2 февруари) до Пепеляна (Крива) сряда. Курентите правят своите обиколки по селата, а в последно време – и в градеца Птуй. България и Словения имат много сходства, но и различия, в техните културни наследства. Според Вас, какво трябва да се направи за укрепване на културния диалог между двете страни? Словения и България поддържат отлични двустранни отношения и имат много общо помежду си. Добър пример е нашето споделено славянско наследство и културните връзки между двата народа. Ние все още имаме много възможности за по-нататъшно подобряване на сътрудничеството помежду ни, като постигаме непрестанен напредък в това отношение. Най-важното е да се правят малки стъпки към сближаване на двете култури в името на по-добри взаимни културни отношения и едно по-светло бъдеще. Близо месец след официалното откриване на Посолството на Република Словения в Република България, в сътрудничество със Софийската областна администрация и с Регионалния център за нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО, и с подкрепата на Столична община, открихме изложба под наслов „Нематериалното културно наследство на Словения“, разположена в Градската градина на София. Преди пристигането си в българската столица, изложбата е била показвана при голям успех в Германия, Полша и други страни, чак до Бразилия. Част от гостуващата в София изложба бе колекцията от снимки от процесията-представление „Страстите Христови в Шкофя Лока“ – световноизвестен културен елемент, вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО на мематериалното наследство на човечеството. В изложбата бяха включени разнообразни фотографски и видеоматериали, подбрани предмети, използвани бяха модерни технологии и дизайнерски похвати, за да бъде представено нематериалното културно наследство, свързано със „Страстите Христови в Шкофя Лока“ – най-старият драматургиченн текст на словенски език. Основна тема на представлението са страданията и смъртта на Исус Христос. На 1 декември 2016 г. елементът „Страстите Христови в Шкофя Лока“ бе вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството като първо за Словения вписване в този престижен списък. Вярвам, че подобни инициативи са начинът нашите традиции да станат известни и вълнуващи за повече хора не само в България, а и по света. Важна ли е културата за международните отношения на Словения? Смятам, че културата е основата за международните отношения не само на Република Словения, но и на която и да било страна. В бъдеще трябва да се обръща по-голямо внимание на диалога между различните култури. Все повече държави днес преоткриват културната дипломация като средство за изграждане на взаимно доверие и разбирателство. Дипломацията сама по себе си е средство за общуване между държавите. Но културната дипломация представлява един позитивен дневен ред за сътрудничестно, което се извършва на по-човешко ниво. Какви политики са нужни в региона на Югоизточна Европа за популяризиране на живото наследство и неговите ценности сред младите хора? Политиките, необходими на Югоизточна Европа за популяризиране на живото наследство и неговите ценности не само сред младите, а и сред хора от всякакви вързрасти, не са по-различни от прилаганите в други части на света. Ще ви дам само един от много примери. През 1991 г. Словения, заедно с още няколко европейски държави и със съдействието на Съвета на Европа, бе инициатор и съосновател на „Дните на европейското културно наследство“, или „Dnevi evropske kulturne dediščine„ на словенски език. Всеки септември в Словения се организират поредица от събития. Тези събития намират отражение в публикации на Института за опазване на курлтурното наследство, който е част от Министерството
Приготвяне на меденки в Словения
Приготвяне на меденки Елемент, вписан в Националния регистър за нематериалното културно наследство на Словения Област: Традиционни занаяти През 2021 г., когато Словения е удостоена с титлата Европейски регион на гастрономията, Словенският етнографски музей, в качеството си на Координатор по опазването на нематериалното културно наследство, ще излезе с публикация за кулинарните елементи, включени в Регистъра на нематериалното културно наследство на Словения. Сред представените елементи на нематериалното културно наследство ще фигурира и приготвянето на меденки – занаятчийско умение, свързано с производството и търговията с меден хляб в различни форми, повечето изрязани от разточено тесто с помощта на ламаринени формички или пък оформени на ръка. В основата на приготвянето на меденките е меденото тесто, обикновено от пшенично или ръжено брашно с добавен мед, овкусено с каменна сол, канела и карамфил, което се омесва старателно и се оставя да втаса известно време, преди да се оформи в окончателен вид. Изрязаните питки са с форма на сърце, на конче, на бебешка люлка или кукла. След изпичането си се боядисват, най-често в червено, украсяват се със захарна глазура или с различни карамелени фигурки и надписи, като могат да се добавят и огледалца. В днешно време меденките се предлагат най-вече като сувенири за туристи, коледна украса, а понякога дори като протоколни подаръци. Производителите на меденки продават продукцията си в домашните работилници, на панаири и други масови събирания, както и в сувенирните магазини. Меденки се приготвят и по поръчка за сватби, годишнини и други празнични поводи. В Словения изкуството на приготвяне на меденки е запазено в работилници с дълговечни традиции в няколко населени места (Словен Градец, Марибор, Мурска Собота, Ратковци, Птуй, Радовлица), както и в новосъздадени такива. В работилниците с по-дълга история, знанията най-често се предават в рамките на семейството. Интересуващи се възрастни и деца могат да усвоят умението за приготвяне на меденки в различни учебни работилници.
Приготвяне на сирене трничи и дървени шаблони в Словения
Приготвяне на сирене трничи и дървени шаблони Елемент, вписан в Националния регистър за нематериалното културно наследство на Словения Област: Традиционни занаяти Към края на май 2021 г., в Регистъра на нематериалното културно наследство на Словения имаше вписани 91 елемента, от които петнайсет свързани с храна. Един такъв елемент са сирената трничи – малки питки сирене с форма на круша, характерни за планинските пасища, известни като Велика планина, Мала планина, Гойшка планина и Камнишко-Савинските Алпи в Словения. Приготвят се от обезмаслено подквасено мляко, което се загрява, докато стане на извара. След това се изцежда, осолява и се омесва със сметана, за да може да се моделира в желаната форма. Носителите на умението го оформят ръчно на пити с формата на круша, накрая източени до връх или закръглени като топче. След това питата сирене се украсява с различни орнаменти, които се отпечатват с дървени шаблони, наречени „писаве“. Това са 20 сантиметра дълги и до 2-5 сантиметра широки маркери, изработени от дървесина на липа, клен, бреза, лиственица или леска, върху които са гравирани различни орнаменти. В миналото такива шаблони са били изработвани от овчаря, докато е пасял стадото си. Сирената трничи се използват в ежедневното меню на словенците, често като допълнение към основното ястие. Считани за забележителност на културното наследство в алпийските области на Словения, те могат да се купят като туристически сувенири в района на Велика планина. В миналото, в допълнение към хранителната си стойност, са изпълнявали обредна функция и са имали символично значение. През лятото овчарите са ги изработвали в планината, а през есента са ги подарявали на жени и девойки в селото като знак за любов и вярност, а също като обет за женитба. Чифт украсени питки трничи са символизирали женската гръд като символ на плодородие. Ако получателката на подаръка го е приемела, това се е смятало за съгласие да се врече на овчаря да бъде негова жена.
Приготвяне на питки хляб и изработване на формички за тях в Словения
Приготвяне на питки хляб и изработване на формички за тях Елемент, вписан в Националния регистър за нематериалното културно наследство на Словения Област: Традиционни занаяти Словения е определена за Европейски регион на гастрономията за 2021 г. В тази специална година, енергията на различни заинтересовани лица и институции е насочена към изучаване на особеностите на местната кулинария и популяризирането на националната кухня и гастрономия. Затова представят гастрономически специалитети от Словения. Приготвянето на питки хляб и изработването на формички от дърво за тяхната украса е традиционно занаятчийско умение, характерно за района на Шкофя Лока. Става дума за медени питки, замесени от ръжено или пшенично брашно, мед, пипер, канела, карамфил, с добавени поташ (калиев карбонат), каменна сол или сода бикарбонат. На питките се придава форма, като тестото за тях се притиска в предварително резбовани дървени формички, или пък се украсяват на ръка. Тези малки хлебчета се пекат от местни жени, които спазват традиционните форми и мотиви за тяхната украса, но всяка добавя по нещо от творческото си въображение, така че да остави своя отпечатък върху крайния продукт. Най-често са с форма на сърце или човешка ръка, но са възможни и всякакви други форми: на ромб, лула, пура, звезда, различни цветя, на риба, ваза, дядо Коледа, ангел, пиленце, ножици, кон, коледни украси за елха и т.н. След като хлебчето бъде оформено, то се украсява допълнително на ръка с различни растителни мотиви. При изпичане се покрива с медовина – мед, разтворен във вода. Същите традиционни форми и мотиви за украса се наблюдават и при изработването на дървените формички, в които се притиска тестото, за да придобие формата им. Най-често срещаните формички в областта на Шкофя Лока са с форма на сърце, ромб или кръг, но се срещат и други. Към основната форма се прибавят орнаменти във вид на различни цветя, житни класове, лозови филизи, карамфили, църковни мотиви (Исус, Богородица) животински и човешки фигури (петел, риба, бебе, ангели, светци…) и много други.