Окото на Назър – амулет срещу уроки

Изработка, практики и поверия, свързани с Назър Бончугю (Окото на Назър – амулет срещу уроки) Област: Традиционни занаяти – социални практики Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Турция   Назър Бончугю представлява ръчно изработено стъклено мънисто, широко използвано в Турция за предпазване от уроки. Мънистата се изработват от стъкло, разтопено в пещи и оформено с по-груби и по-фини железни инструменти така, че да наподобява око. Използват се като аксесоари или накити, като се смята, че имат положително въздействие върху ежедневния живот, особено в моменти като раждане на дете, обрязване или женитба. Стъкларството е традиционен поминък в някои градове в западните турски провинции, макар че вече се проявяват проблеми с предаването му между поколенията в контекста на отношенията майстор-чирак. Използването на стъкло в изработката на мънистата в Анадола води началото си от занаятчии, дошли в Измир от Египет, за да произвеждат мънистени гривнички за глезени и китки в Кемералтъ, Измир. Обучените от тези майстори местни турци развили производството на мъниста в съответствие със собствените си нужди. С появата на цветните стъкла, „окото“ започнало да се поставя на главата, за да предпазва носещия го срещу уроки. Производството на Окото на Назър продължава и днес с традиционни методи в село Гьорече, област Мендерес, и особено в село Назъркьой до Кемалпаша, Измир. Селото, наричано преди Курудере (Сух ручей) поради факта, че е разположено на брега на пресъхнало речно корито, впоследствие е преименувано Назъркьой с решение на Министерския съвет на Турция в чест на интензивното производство на мъниста срещу уроки.

Ритуалът „Ашуре“ в Турция

Ритуалът „Ашуре“ Област: Социални практики, ритуали и празнични събития Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Турция   „Ашуре“ е вид храна, която се приготвя от варива като пшеница, фасул, леблебия, кайсии, смокини и ядки, сварени заедно. Съвкупността от практики, формирани около приготвянето и раздаването на тази храна на десетия ден от месеца Мухарам по Лунния календара Хиджри, се наричат „традицията Ашуре“. Названието „ашуре“ е преминало в турския език чрез арабската дума „ашура“, която идва от еврейското „асор“, означаващо „десети“ на иврит. Много истории се разказват около събитията, за които се вярва, че са се случили през месец Мухарам, наричан в Турция и Ашура. Най-широко известните от тях са засядането на Ноевия ковчег, приемането на покаянието на Адам и спасяването на Пророка Авраам (Ибрахим) от пожара, запален от езичниците. Според значението, което й придават общностите, практикуващи ритуала Ашуре до ден днешен, съставките на храната, датата на приготвяне и предназначението й може да варират. Ашуре е храна, която се слави с богатството на съставките й. След като бъде приготвена, се чете молитва. Тъй като се смята, че има целебна сила, най-напред се предлага на болните и малките деца, и едва тогава се разпределя сред останалите, като се започне от най-близките роднини. По традиция, купата от ашуре се връща в долапа, без да се мие, тъй като се смята, че с почистването ще се отмият и добрините. Ако на дъното има останало ашуре, то се изсипва в корените на плодните дръвчета, за да родят повече плод. Днес тази традиция е запазила своята ценност като силен източник на колективна памет, споделено преживяване и социална идентичност в Турция.