Интервю с Н.Пр. г-н Желко Йович, посланик на Република Сърбия в Република България
Интервю с Н.Пр. г-н Желко Йович Посланик на Република Сърбия в Република България Дни на нематериалното културно наследство на Сърбия, онлайн, 13-26 септември 2021. България и Сърбия имат много сходства в техните културни наследства. Според Вас, какво трябва да се направи за укрепване на културния диалог между двете страни? България и Сърбия имат много сходни черти между културните си наследства. Мога смело да кажа, че това са две съседни страни, неразривно свързани от множество вдъхновяващи културни връзки, от почти идентични традиции и обичаи. След две пълни години, през които живях тук, съм склонен да вярвам, че ние сме един народ от две различни нации. Кой е Вашият любим елемент на НКН на Сърбия, който още не е вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството? Както в Сърбия, така и в България има безбройни културни ценности и природни красоти, които заслужават да бъдат признати и включени в списъка на ЮНЕСКО. Като се има предвид, че подборът на елементите на нематериалното културно наследство не е просто въпрос на личен вкус и предпочитания, каквито всеки от нас има в определена посока, към определена епоха или стил, оставам избора и взимането на решение на професионалистите и институциите, каквито присъстват в значителен брой и в двете страни, и с които ние сме особено горди. По какъв начин културата укрепва международните отношения на Сърбия? Всяка сериозна държава основава външната си политика до голяма степен на своята култура, която я представя в най-добра и положителна светлина пред другите участници в международните отношения. В този смисъл е ясно, че страна като Сърбия, която от години насам следва балансирана външна политика, ориентирана към мир, регионален напредък и стабилност, и която има достойно за уважение културно наследство, както и голям брой млади и образовани хора, ангажирани в сферата на културата и изкуството, определено може да разчита на културата като един от главните й козове в съвременните международни отношения. Чрез нашата култура и традиции, ние показваме и доказваме нашата широта на мисленето, твърдата ни ангажираност с тези ценности, на които се основават съвременна Европа и просветеният свят. Какви политики са нужни в региона на Югоизточна Европа за популяризиране на живото наследство и неговите ценности сред младите хора? В допълнение към създаването на условия за младите хора да останат в региона, към осигуряването на пълна политическа стабилност, сигурност и икономически просперитет, едно от основните задължения на всички държави от Югоизточна Европа е да продължават интензивната работа за изграждане на инфраструктурни връзки, с които младите хора да получат възможност да пътуват, да се опознават взаимно и да се научат на зачитане на различията, на взаимна толерантност, както и да се убедят в предимствата на този регион, който се характеризира основно с природна красота, със споменатото многообразие на култури и традиции, които в различията помежду си представляват, всъщност, една плодотворна взаимна свързаност.
Денят на Св. Георги в Сърбия
Денят на Св. Георги (Đurđevdan) в Сърбия Област: Социални практики, ритуали и празнични събития; Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Република Сърбия Денят на Св. Георги представлява значимо ритуално събитие – отбелязване на настъпването на пролетта, на новия плодороден сезон, както и на най-важната „слава“ деня на светеца-покровител на семейното огнище в Сърбия. Този пролетен празник се отбелязва веднъж в годината, на 6 май, под различни наименования (Đurđevdan, Đurđovdan, Ml’zigruda, Premlaz, Erdelezi), навред из сръбските земи. Гергьовден (Đurđevdan) е празник на събуждането на природата, като членовете на общността извършват различни обредни действия, чрез които силата на възродената природа, най-вече на новата раститечност, да се прехвърли върху добитъка, домашните птици и пчелите, върху посевите и лозята, за благоденствие, плодородие и просперитет на семейството и общността, за закрила на домашните животни и реколтата през настъпващата селскостопанска година. В навечерието на празника се извършват различни обреди, включващи събиране на растения, билки и цветя, които да се използват за храна на добитъка, за изплитане на венци и украсяване на домашните животни, на къщите и пчелните кошери. Хората измиват лицата си с вода, в която са били накиснати билки, за здраве и напредък, а младите се къпят в реката, особено на места близо до воденични колела, където улавят пръски вода, за да си ги отнесат у дома. С тази вода се замесват обредни хлябове, извършва се ритуалното Гергьовденско издояване на овцете – за пръв път през текущата година. От млякото, получено по този начин, общностите в Източна Сърбия приготвят „белмуж“ – традиционно пастирско ястие от неузряло сирене и царевично брашно, което е задължителен елемент от отбелязването на този пролетен празник. За повече информация относно елементите на нематериалното културно наследство в Сърбия, влизащи в сложния обичай по отбелязване на Гергьовден, вж.: http://nkns.rs/en/popis-nkns/st-george-djurdjevdan http://nkns.rs/en/popis-nkns/prayer-st-georges-day-ritual-molitva-djurdjevdanski-obred http://nkns.rs/en/popis-nkns/belmuz-traditional-shepherd-dish-made-unripened-cheese-belmuzh http://nkns.rs/en/popis-nkns/saint-patrons-day[:en]
Наздравиците (zdravice, počašnice, nazdravice)
Наздравиците (zdravice, počašnice, nazdravice) Област: устни традиции и форми на изразяване; социални практики; Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Република Сърбия Наздравиците (zdravice, počašnice, nazdravice) представляват емоционален публичен израз на най-добри пожелания по празнични поводи. Те са част от богатата обредност и устна традиция, като присъстват по цялата територия на Сърбия. Социалната практика на вдигане на наздравици се проявява на различни частни и публични събития, както и в обреди, свързани с годишния жизнен цикъл на членове на семейството и общността. Като правило, всички важни събития и сбирки – различни семейни празници, кръщенета, рождени дни, сватби, чествания на „слава“ (деня на светеца-покровител на рода), навършване на пълнолетие, дипломиране от училище или колеж и т.н. – започват с вдигане на наздравица. Участникът, натоварен с произнасянето на наздравицата (zdravičar), рецитира текста, като се обръща към домакина, рожденика или изобщо към лицето, станало повод за празника, към почетните гости и останалите участници в събитието, като им изказва най-добри пожелания за здраве, успехи и благоденствие. Наздравицата обикновено завършва с ритуално вдигане на чашата, бутилката или резбованата дървена бъклица (čutura) и отпиване от питието – обикновено šljivovica, традиционна сръбска сливова ракия, или вино. Вдигането на наздравицата изисква от изпълнителя високо развити ораторски или драматични умения, поради което тази социална практика представлява забележителен пример на самобитно човешко творчество. По време на произнасянето на текста, особено се ценят способността за импровизация и бързите, спонтанни реакции. Така например, при отбелязването на „слава“, на опитния в съставянето и произнасянето на наздравици гост се отрежда специална роля в празненството, тъй като се смята, че притежава познанията и уменията, за да изрази по най-убедителен начин благопожеланията за добруване и благоденствие на семейството и гостите. Нещо повече: наздравиците са част от публичните представления и прояви като народни фестивали и събори, като са включени в медийното представяне на различни фолклорни обичаи. За повече информация по този елемент от нематериалното културно наследство на Сърбия вж.: http://nkns.rs/en/popis-nkns/toasts-pocasnice-nazdravice-zdravice
Tъкане на килими в Пирот
Tъкане на килими в Пирот Област: Традиционни занаяти Елемент, вписан в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Република Сърбия Умението за тъкане на килими се е развило като част от културното наследство в сферата на занаятчийските знания и умения на женската половина от населението в област Пирот, Югоизточна Сърбия. Килимите се изработват в различни размери от чиста вълна с рунически мотиви и шарки, като изглеждат еднакво откъм лицето и опакото. Преобладаващият цвят е червен, в различни отсенки. В типичния случай килимите се използват за постилане на пода, но и като покривки за легло, маса или пейка, за окачване на стената, като завеси и дори за изработване на торби и пояси. Килимарството в Пирот се отличава със своите изключителни качества като техника на тъкане, орнаментация и колорит. Най-ранните писмени свидетелства за това традиционно тъкаческо умение датират от 18 век, а през цялото времетраене на 19 век могат да се открият ярки описания на пиротското килимарство като добре развит местен поминък на изработване на гъстотъкани текстилни произведения от фина вълна, украсени с орнаменти в различни форми и цветове. Килимарството е традиционен за Пирот занаят, при който се използва вертикален стан и техника на тъкане, характерна за изработването на гоблени. Произвеждат се вълнени килими, украсени с разнообразни геометрични, растителни и други фигурални орнаменти, подредени в централната част („полето“) на килима и заобиколени от система от бордюри. При по-старите килими орнаментите са по-дребни и по-равномерно разпределени върху площта на килима, докато по-новите образци се отличават с по-големите си орнаменти. Като многофункционален предмет, използван в обзавеждането на градските интериори в Пирот и в други сръбски градове, килимът се е превърнал във визуален символ на град Пирот, а с времето и в сръбски национален символ. Ето защо килими често се купуват като подарък за близки и роднини, за бизнес партньори в Сърбия или в чужбина. Пиротският килим е един от най-честно връчваните подаръци в протоколната дейност на сръбските официални власти в страната и зад граница. За повече информация относно този елемент на нематериалното културно наследство на Сърбия, вж.: http://nkns.rs/en/popis-nkns/rug-making-pirot