Интервю с Ирена Тодорова за „Гласове“
„Добрата културна политика е тази политика, която създава поводи за гордост, която не търпи срам. Между двата модела на подкрепа за култура – директно държавно финансиране или чрез различни институции, програми и меценатството има сложна система на отношения. И в двата случая държавата би могла да ги регулира чрез данъчната система например. Така или иначе, колкото и децентрализирана да бъде културата, основните акценти по нейното развитие са в ръцете на държавата. Имаме още твърде много задачи за решаване и без централизирана държавна политика рисковете са огромни, особено с традициите в България, но и в Европа. Ако ме попитате какво незабавно трябва да се направи? Бих казала да не се съсипва постигнатото и спешно да се реализира така необходимата Национална стратегия за култура.“ Това казва в интервю за „Гласове“ д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионален център-София, ЮНЕСКО. Автор: Явор Дачков / 27 януари 2022 – Преди 20 години интервюирах Явор Гърдев, който бе в началото на своята успешна кариера. Тогава той каза, че България няма нужда от Министерство на културата и че една агенция би вършила по-ефективно работа. Беше провокативно за времето си, което от друга страна беше и единственото време на по-активни реформи. Не знам какво мисли Явор по този въпрос сега, но реших да започна нашето интервю с този спомен и въпрос към Вас – има ли смисъл от Министерство на културата? – В случай на целенасочена държавна културна политика е все едно дали ще имаме агенция или министерство. В редица европейски държави културата върви заедно със спорта, креативните индустрии, образованието, туризма, има примери дори, където е с младежта. Всичко зависи от фокуса, който държавата ѝ поставя. В европейската практика, струва ми се, само Англия прави впечатление с това, че няма нарочно министерство, а департамент. Във Франция пък отдавна тече дебатът Защо въобще ни е необходимо Министерство на културата. На този етап у нас подобен разговор въобще не трябва да се допуска. В нашия случай това е символно, защото макар и фиктивно придава значение на културата. Знаете ли, днешната културна политика много прилича на тази от средата на 19 век, когато значително нараства интересът към българското културно наследство. Друг е въпросът, че обстоятелствата, както и мотивите, тогава и сега доста се различават. Днес сякаш започваме отначало, като с това не твърдя, че нищо не е постигнато, постигнато е. Но е време обаче всеки нов кабинет да спре да отрича работата на предишните и да се съсредоточи върху значението на думата „приемственост“. Е, тогава благодарение на редица общественици, успяват да се съхранят множество писма, грамоти, монети, части от стари сгради и прочее, които по-късно биват дарени или откупени от държавата. Фигури като Васил Априлов, Юрий Венелин и редица други, създават традициите по опазването и съхранението на старините. На свой ред възрожденската преса придава особено значение на всичко това и целенасочено работи по превръщането на старините в ценност, въобще частните сбирки се превръщат във важна стъпка по съхраняване на българската памет. Забележете откъде идва първоначалният напредък по опазване на културното наследство – от гражданите и медиите, нима сега не е същото? Нека припомня обаче, че по оново време нямаме собствена държава, която да създава необходимите условия по събирането и популяризирането на материалните и нематериалните следи от историята. Всичко е в ръцете на присъщия за това време граждански енусиазъм, който умело ще бъде прекършен по време на комунистическия период. И така, веднага след създаването на българската национална държава, се появява първата официална културна институция – Министерство на народното просвещение, което има за основна цел да събере и архивира документи на български дейци и учени. Тогавашните управляващи си дават сметка, че колкото по-добре е развита културната политика, толкова по-силна ще е държавата. Уви, този устрем е осуетен донякъде, тъй като липсата на подготвени кадри с базова грамотност и познания по чужди езици, най-вече арабски и турски, се оказва сериозен препъни камък. Забележителен е подходът на Константин Иречек, министър на просвещението по време на режима на пълномощията, който осъзнава, че не е по силите на едно министерство заниманието с култура и предлага издирването на българското културно наследство да бъде ангажимент поне на няколко институции. Обърнете внимание, че макар и професионално по-неподготвени, тогавашните елити ясно съзнават, че без участието на гражданите и без целенасочена държавна политика е невъзможно опазването и популяризирането на културното наследство. Ако приемете моята теза, че някои обстоятелства си приличат, то вярвам ще се съгласите, че на този етап е невъзможно да говорим за премахването на Министерството на културата. Преди повече от 130 години се е говорило за архивиране на културното наследство, а днес говорим за дигитализация. Знаете ли, че поради липсата на стратегия за дигитализиране на културното наследство (разбира се, като част от стратегия за развитие и управление на културното наследство), ние присъстваме не особено видимо в съвременното културно пространство. Вярно, положиха се усилия да се попълнят категориите в Еуропеана, но като теглим чертата, виждаме, че ни чака още твърде много работа. Интересен е фактът, че в близката ни история имаме един отличителен момент на нарастващо значение на културата, въобще на апогей и той е при Стамболов. По време на неговото управление бюджетът за култура нараства драстично, започва и изкупуването от страна на държавата на ценности, въобще на произведения на изкуството. Друг важен етап в развитието на българската културна политика е при министър проф. Иван Шишманов, когато културата се обвързва с образованието. Този момент не е за подценяване, тъй като в Университета започват да се преподават дисциплини, които да дадат нужните кадри – архивари, музейни специалисти, въобще специалисти по културно наследство. Особено важно е, че той привлича учителите към издирвателска и събирателска работа по места, увлича ги в процесите по опазване на традициите и затова имаме запазени практики за лазаруване и др. Днес бихме казали, че създава синергия и изгражда мрежа от съмишленици по повод културните наследства. Разбира се, препускам из историята, за да не се отвлека излишно, но нека обърна внимание, че периодът до 9 септември 1945 г. е от особено значение, тъй като тогава се поставят основите на българските културни институции и закони, които макар да имат някои свои слабости, създават необходимите предпоставки за последваща ефективна културна политика.
Покана за набиране на текстове за списание „Живи наследства“ – брой 9-10/2023
Покана за набиране на текстове за списание „ЖИВИ НАСЛЕДСТВА“ Издание на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО Брой 9-10/2023 е посветен на 20-ата годишнина на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство (2003 г.) ISSN 2683-0256 печатно издание / ISSN 2683-0264 електронно издание Списание „ЖИВИ НАСЛЕДСТВА“ е посветено на проблемите на изследване, изучаване, опазване, съхранение и популяризиране на живите наследства в страните членки на Регионален Център София – ЮНЕСКО: Азербайджан, Албания, Армения, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Република Молдова, Република Северна Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора и Украйна. Неговата цел е да разпространява информация, международни и национални политики, знания и добри практики в сферата на нематериалното наследство, да подкрепя опознаването, споделянето и разпространението на нематериалното културно наследство. Списанието е двуезично и излиза на български и на английски език в периодичност две книжки на година. Списанието приема текстове на български и английски език с анонимно рецензиране на статиите. Приемат се статии, които не са отпечатвани в други издания. Не се приемат за публикуване откъси от книги. Рубрики Научни статии, посветени на важни проблеми на нематериалното културно наследство като изследване, изучаване, опазване, съхранение и популяризиране на живите наследства в страните членки на Регионален Център София – ЮНЕСКО. Статии се приемат в обем от 6420 думи или до 40 550 знаци с интервали на английски и български език. Всяка статия следва да бъде придружена с резюме в обем до 140 думи или 900 знаци с интервали, както и с кратко представяне на автора в същия обем. Ключовите думи са не по-малко от три и не повече от шест. Цитирането е в текста, а бележките са под линия на всяка страница по стандарт на Американската асоциация по психология (APA). Статиите подлежат на анонимно рецензиране от двама рецензенти и при необходимост се предоставя на трети. Авторите получават известие за мнението на рецензентите и се съобразяват с тях. Портрети, които представят носители, изследователи, личности с принос в опазването, изследването, разпространението и съхранението на живи наследства по места и по региони, по държави в обем до 2000 думи или до 12 800 знаци с интервали. Желателно е текстовете да са придружени със снимки – 3-4 бр. Текстовете не подлежат на рецензиране. Интервю – представят се носители, публични дейци, културни мениджъри, музейни специалисти, изследователи, местни радетели, личности с принос в опазването, изследването, разпространението и съхранението на живи наследство по региони и държави: споделяне на личната гледна точка на водеща фигура в света на живите наследства обем до 2000 думи или до 12 800 знаци с интервали за всяко. Желателно е текстовете да са придружени със снимки 3-4 бр. Текстовете не подлежат на рецензиране. Представяме – насочва към описание на нематериално културно наследство от страна членка. Текстовете запознават с живи наследства от страните членки, които вече са вписани в Световната листа или са подадени за вписване, или са част от национална листа. Рубриката насочва към интересни факти, форми и начини на разпространение на живи наследства днес, към успешни практики и идеи за привличане на разнообразни публики и заинтересовани страни. Текстовете са в обем до 1200 думи или до 7 800 знаци с интервали и по 2-3 снимки. Текстовете не подлежат на рецензиране. Календар – представяне на събития, свързани с живи наследства и тяхното разпространение – научни и приложни конференции, дни на наследствата, кръгли маси, празници, в които се включват елементи от нематериалното културно наследство в обем до 1200 думи или до 7 800 знаци с интервали и по 2-3 снимки. Текстовете не подлежат на рецензиране. Културни наследства на показ – акцентът е върху издания, филми, артефакти в музея, инсталации, анимиране на наследства и обживяване на места. Всеки текст е в обем до 1200 думи или до 7 800 знаци с интервали, придружен с 2-3 снимки. Текстовете не подлежат на рецензиране. Фоторазказ – представяне на живи наследства, ритуали, събития, изложби и др. чрез разказ от фотоси, придружени с кратки описания на всяка снимка. Технически параметри – текстове: Всички текстове са с шрифт Timеs New Roman, 12 пункта, 1,5 интервал, отстъпка на първи ред 0,27. Технически параметри – снимки: Снимките са jpeg/tiff над 3 млн пиксела и 300 точки (300 DPI). Всички снимки трябва да са придружени с писмо, което разрешава публикуването им в списанието от страна на авторите или тези, които имат правата. Снимките следва да бъдат придружени с кратко описание. Указания за цитиране: Съгласно стандарта за цитиране на Американската психологическа асоциация (APA – https://apastyle.apa.org/): Всички материали се приемат на официалната електронна поща на списанието: livingheritage@unesco–centerbg.org СРОК за изпращане на текстове за брой 9-10/2023 : 31 май 2023 г. СРОК за изпращане на текстове: целогодишно Използваните в текстовете названия и представяните статистически данни, юридически статут на държави, територии, градове и зони, както и на техни граници, карти, не ангажират по никакъв начин Регионален Център София – ЮНЕСКО. Изказаните мнения и идеи на авторите отразяват техните мнения и не представят гледна точка на Регионален Център София – ЮНЕСКО.[:en]
Весели празници!
Екипът на Регионален Център София – ЮНЕСКО ви пожелава щастливи празници! Нека 2022 г. бъде вдъхновяваща и успешна!
Проект „Представяне и интерпретиране на живите наследства в музеите“ – форма за участие
Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО изпълнява проект със заглавие „Представяне и интерпретиране на живите наследства в музеите“ с финансиране по програма „Творческо развитие“ на Национален фонд „Култура“. Семинарът цели да адресира нови полета в дейността на музеите и да даде възможност за придобиване на нови знания и умения за представянето и интерпретирането на живите наследства пред музейната публика, както в реална, така и във виртуална среда, използването на нови информационни технологии за създаване на дигитално съдържание и валоризирането на тези дейности от музеите. Проектът включва обучителен онлайн семинар в рамките на 6 седмици, 8 модула и 2 практически срещи, които ще започнат от началото на февруари и ще продължат до средата на март 2022 г. Запиши се на: онлайн формуляр за записване