Албания

Традиционната албанска полифонична музика може да бъде разделена на две основни стилистични групи, изпълнявани съответно от гегите в Северна Албания и тоските и лабите, живеещи в южната част на страната. Терминът исон (пригласяне на един тон) се свързва с византийската църковна музика и се отнася до бурдона в полифоничното пеене, като постоянен фон. Този тип пеене се изпълнява по два начина: сред тоските той е непрекъснат на гласната ‘e’, като се използва верижно дишане. Сред лабите се пее като ритмичен тон, съпровождащ текста на песента. Изпълнявана главно от мъже, тази музика традиционно съпътства множество социални събития като сватби, погребения, празници, свързани с реколтата, религиозни чествания и фестивали, например известния албански фолклорен фестивал в Джирокастро. Албанската исополифония се характеризира с песни, състоящи се от две солови части, мелодия и контрамелодия. Според различните начини на изпълнението, структурата на соловите части варира, като това се чува особено в популярния стил, възприет от всички групи, изпълнители на тази музика.

През последните няколко десетилетия, скромният ръст на културния туризъм и нарастващият интерес на изследователската общност към тази уникална народна традиция допринасят за възраждането на албанската исополифония. Въпреки това бедността, липсата на правна защита и на финансова подкрепа за практикуващите оказват негативно влияние върху традицията и заплашват предаването на огромния репертоар от песни и техники. Изселването на млади хора от селата в по-големите градове и чужбина с цел търсене на работа, е другата основна опасност. С оглед на тези условия, предаването на традицията се поддържа не толкова в рамките на семейството, а чрез професионални народни творци.

  Албания

Традиционна албанска исополифония

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2008 (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството.