Традиционна албанска исополифония

Традиционната албанска полифонична музика може да бъде разделена на две основни стилистични групи, изпълнявани съответно от гегите (the Ghegs) в северна Албания и тоските и лабите (the Tosksand Labs ) в южната част на страната. Тук става дума за исополифиничната музика, изпълнявана в южна Албания. Терминът исо (iso) се свързва с мотив от византийската църковна музика и се отнася към продължителното пеене, което съпътства полифоничното пеене, като постоянен фон. Исополифонията се изпълнява основно от мъже, но се срещат и жени певици. Музиката се изпълнява на множество социални събития като сватби, погребения, жътви, религиозни празненства и фестивали като известния албански фолклорен фестивал в Гирокастра.

Албанската исополифония се характеризира от песни в три части: две солови, мелодия и контрамелодия с хорово пеене. Пеене от четири партии се среща по-рядко и най-вече сред лабите. Тази форма се състои също от две солови партии, но е съпроводена от двойно провлачено пеене – едно хорово и едно солово. Структурата на соловите партии се различава най-вече по начините на изпълнение на исото (продължителния звук).

Derived from Byzantine church music, Albanian Iso-polyphony is a sophisticated form of group singing, performed mostly by men. The rise of cultural tourism and the growing interest of researchers are contributing to the revival of this unique folk tradition. © Vasil S.Tole

Медия

  Албания

Традиционна албанска исополифония

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2008 (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството.