Азербайджан

Изкуството на миниатюрата

Миниатюрата е вид двуизмерно произведение на изкуството, изразяващо се в замисляне и създаване на малки цветни рисунки върху страници на книги, папие маше, килими, текстил, стени, керамика и други видове основа, с използване на материали като злато, сребро и различни органични вещества. Исторически, миниатюрите са възникнали като илюстрации към книги, предназначени да поясняват и подсилват визуално текста, но оттогава елементът е еволюирал и днес може да се наблюдава в архитектурата или като украса на публични сгради. Мотивите на миниатюрите изобразяват поверия, елементи на мирогледа и бита на хората, показани картинно, като постепенно придобиват и нов характер чрез влиянието на исляма. Въпреки стилистичните различия между начините, по които изкуството на миниатюрата се практикува в номиниралите елемента държави-страни по Конвенцията, те споделят помежду си някои важни негови особености. Във всички случаи става дума за традиционно изкуство, предавано чрез връзката наставник-чирак (т.е. чрез неформално образование), като се смята за неразделна част от социокултурната идентичност на съответното общество. Миниатюрата отразява специфична гледна точка, при която размерът на фигурите се мени според относителната им важност – което основно я отличава от реалистичния и натуралистичния стилове в живописта. Макар и съществувала в продължение на векове, миниатюрата продължава да се развива, укрепвайки връзките между минало и настояще. Запазени са традиционните принципи и техники в живописта, но художниците привнасят и своя индивидуален творчески поглед в процеса.

Wall miniature performed in Sheki Khan Saray (Azerbaijan) © J.Imamverdiyev/Ministry of Culture of Azerbaijan, 2018

  Азербайджан

Изкуството на миниатюрата

мултинационална кандидатура на Азербайджан, Иран (Ислямска Република)ТурцияУзбекистан

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2020 г. (15.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Нар Байрами, традиционен празник и култура на нара

Нар Байрами е ежегоден празник, провеждан през октомври/ноември в азербайджжанската провинция Гьойчай в чест на плода нар с неговата традиционна упротреба и символика. Културата на нара представлява набор от практики, знания, традиции и умения, свързани с отглеждането на плода, който се използва не само в разнообразни кулинарни контексти, но и в художествените занаяти и приложните изкуства, среща се в митове, народни приказки и други направления на фолклорното творчество. Елементът е тясно свързан с местното земеделие, с труда на фермерите и всички онези, които го отглеждат и берат в селските общности. Участниците във фестивала демонстрерат разбиране на екологичните характеристики на плода и техниките на прибиране на реколтата. Нарът се радва на голяма популярност в обществото и както самият плод, така и празникът Нар Байрами изпълняват богата гама от социални и културни функции – от използването му в традиционни ястия до споменаването му в поезията. Нарът е символ на непреходната продуктивност, на изобилието, и се смята за носител на енергия. Местни азербайджански легенди го разглеждат и като знак на любов и страст, докато за религиозните общности той олицетворява вечността. Ежегодните чествания демонстрират гордостта от тази многовековна традиция и свързаната с плода култура; те насърчават активен обмен и общуване между местните общности и гостите на празника и са повод за показване на местната природа и култура.

© Mammad Rahimov/Ministry of Culture of Azerbaijan, 2018

Медия

  Азербайджан

Нар Байрами, традиционен празник и култура на нара

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2020 г. (15.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Наследство на Деде Коркуд - културата, легендите и музиката, свързани с епоса

Културата, легендите и музиката, свързани с епоса на ДедеКоркуд (DedeQorqud/KorkytAta/DedeKorkut) се основават на дванайсет легенди, разкази и на тринайсет традиционни музикални композиции, споделяни и предавани от поколение на поколениепо устен път, изпълнителските изкуства, културните кодове и музикалните композиции. ДедеКоркуд (DedeQorqud) се появява във всяка история като легендарна фигура и мъдрец, певец, чиито думи, музика и прояви на мъдрост са свързани с традициите, посветени на раждане, женитба и смърт. В музикалните изпълнениязвукът на кобуз (традиционен струнен инструмент) възпроизвежда природни звуци, като се включват елементи от звукови пейзажи (наподобяване на вълчи вой или лебедови трели ). Всички музикални композиции са свързани помежду си благодарение на епичните истории, чийто акомпанимент са. Традицията, която предава социални, културни и морални ценности като героизъм, диалог, физическо и духовно благоденствие и единение, както и респект към природата, съдържа задълбочени познания за историята и културата на тюркоезичните групи. Наследството на ДедеКоркуд се практикува и поддържа от общността по разнообразни поводи – семейни събития, национални и международни фестивали, и е добре вкоренено в обществото, като служи за свързваща нишка между поколенията.

Медия

  Азербайджан

Наслeдството на Деде Коркуд/Коркит Ата/Деде Коркут – фолклорни епоси, народни приказки и музика

мултинационална кандидатура на АзербайджанКазахстанТурция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Ялъ (кочаръ, тензере) – традиционни групови танци от Нахичеван

Традиционните групови танци ялъ са танцови изразни средства, основани изключително на групови изпълнения. В типичния случай ялъ се танцува в кръг, във верига или в редица, като включва елементи на спортни игри, пантомима (имитации на птици или животни), физически упражнения и други движения. Общността на танцуващите ялъ се състои от практикуващи танцьори, които изпълняват танца или спонтанно, или на организирани празненства и възпоменателни събития. Някои нарианти на ялъ имат песенен характер и се изпълняват както от мъже, така и от жени, докато други се играят само от мъже и имат характер на пасторални игри, съдържащи дори елемент на животински двубои. До средата на двадесети век танците ялъ са се практикували широко, но оттогава различни фактори оказват негативно влияние върху предаването им между поколенията. Тези фактори включват постепенната загуба от определени видове ялъ на техните социални функции, предпочитания към сценични представления; външни причини като трудовата миграция и икономическите кризи от края на 80-те и първата половина на 90-те години, прехода от неформално към формално предаване на традициите, както и драстичното опростяване на танците, довело до загуба на тяхното многообразие.

© G. Abdullayeva/Ministry of Culture and Tourism of Azerbaijan

Медия

Азербайджан

Ялъ (кочаръ, тензере) – традиционни групови танци от Нахичеван

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Списъка на нематериалното културно наследство, което се нуждае  от спешна защита

Изкуството на изработване и свирене на каманчé/каманча – лъков струнен музикален инструмент

Изкуството на изработване и свирене на каманчé/каманча („лъкче“) – вид лъков струнен музикален инструмент – съществува вече повече от хилядолетие. В Ислямска република Иран и Азербайджан то съставлява съществен елемент от класическата фолклорна музика и играе централна роля в редица масови светски и културни събития. Съвременните носители на елемента използват най-вече четириструнна каманчé/каманча, състояща се от корпус и лък, изработен с конски косъм; свири се солово или в рамките на оркестър. Сред носителите и практикуващите изпълнители има занаятчии, любители или професионални музиканти, преподаватели и изучаващи инструмента. Каманчé/каманча е важна част от музикалната култура на двете страни, и макар изработването й да представлява пряк източник на поминък, майсторите-занаятчии, упражняващи това изкуство, го възприемат като част от нематериалното културно наследство на съответните общности. Със своята музика изпълнителите предават множество теми – от митологични, до общопознавателни и дори комични. Днес знанията за свирене и изработване на каманчé/каманча се предават както в рамките на рода, така и във финаснсирани от държавата културни институции и училища. Познанието за важността на тази музика за съхранение на културната идентичност се предава от поколение на поколение във всички слоеве на обществото и в двете държави.

© 2016, Safa Music Institute, Islamic Republic of Iran

Медия

  Азербайджан

Изкуството на изработване и свирене на каманчé/каманча – лъков струнен музикален инструмент

мултинационална кандидатура на Азербайджан и Иран (Ислямска Република)

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Традицията на приготвяне и споделяне на долма – белег на културна идентичност

Традицията на приготвяне на долма предствлява набор от знания и умения, свързани с традиционното ястие – смес от мляно месо, лук, ориз, грах и подправки, която се увива в пресни или консервирани лозови листа или с нея се пълнят различни плодове и зеленчуци. Наименованието на тази традиция произхожда от съкратена форма на тюркската дума „долдурма“, която означава „пълнен“. Ястието се споделя в рамките на рода или местната общност, като методите, техниките и съставките за приготвянето му се различават между отделните общности. Традицията присъства навсякъде в Република Азербайджан и се възприема като основна кулинарна практика във всички региони на страната. Ястието се консумира по специални поводи и на празнични сбирки, като поднасянето му е израз на солидарност, уважение и гостоприемство. Традицията се предава от поколение на поколение и излиза извън етническите и религиозни граници в рамките на страната. Носителите включват традиционни домакини, предимно жени, както и по-широката общност от хора, използващи долма за различни религиозни и културни цели. Традицията се предава главно от родители на деца, а също и по формални пътища – професионално обучение и програми за чиракуване. Елементът се радва на широка популярност в азербайджанското общество, като жизнеността му се осигурява от общностите чрез разнообразни инициативи за повишаване на обществената осведоменост и събития като фестивали, професионални училища, в които се преподават традиционните начини на приготвяне на ястието, и медийни публикации по темата.

© 2015 by G. Abdullayeva/Ministry of Culture and Tourism of Azerbaijan

Медия

  Азербайджан

Традицията на приготвяне и споделяне на долма – белег на културна идентичност

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Честване на празника Невруз (Науриз, Навруз, Науруз, Нуруз, Новруз, Ноуруз)

Нова година обикновено е времето, когато хората си пожелават благоденствие и ново начало. Датата, на която се отбелязва започването на новата година в Азербайджан, Афганистан, Индия, Ирак, Иран (Ислямска република), Казахстан, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан, Туркменистан, Турция и Узбекистан, е 21 март. Празникът се нарича Науриз, Навруз, Науруз, Невруз, Нуруз, Новруз или Ноуруз, което означава „нов ден“. За честване на този ден през един период от около две седмици се провеждат разнообразни ритуали, церемонии и други културни събития. Важна традиция, практикувана през това време на годината, е събирането „около масата“, украсена с предмети, символизиращи чистота, светлина, поминък и богатство, когато близки роднини си устройват специално пиршество. Хората обличат новите си дрехи и гостуват на свои близки, най-вече възрастни роднини или съседи. Разменят се подаръци, предназначени главно за децата  представляващи произведения на приложното изкуство. Улични певци и танцьори забавляват публиката, провеждат се ритуали на открито с използване на огън и вода, практикуват се традиционни спортове и занаятчийски умения. Тези практики подкрепят културното многообразие и толерантността, като допринасят за укрепване на общностната солидарност и мира. Те се предават от по-старото на младите поколения чрез наблюдение и участие.

584x395

Медия

  Азербайджан

Честване на празника Невруз (Науриз, Навруз, Науруз, Нуруз, Новруз, Ноуруз)

(Nawrouz, Novruz, Nowrouz, Nowrouz, Nawrouz, Nauryz, Nooruz, Nowruz, Navruz, Nevruz)

мултинационална кандидатура на АзербайджанИндияИран (Ислямска Република)ИракКазахстанКиргизтанПакистан,Таджикистан,

ТуркменистанТурцияУзбекистан

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Културата на приготвяне и споделяне на традиционен хляб: Лаваш, Katryma, Jupka, Yufka

Културата на приготвяне и споделяне на плоския хляб лаваш в общностите на Азербайджан, Иран, Казахстан, Киргизстан и Турция има множество социални функции и затова тя е споделяне от множество индивиди. В приготвянето на хляба (лаваш, катирма, юпка или юфка) участват най-малко трима души, често членове на едно семейство, като всеки от тях има своята роля в приготовлението и изпичането. В селските райони съседите участват заедно в процеса на приготвяне. Традиционните хлебопекарни също произвеждат този тип хляб. Той се пече пещ (тандир) – керамична или каменна фурна, зарита в земята, върху метална плоча или в казан. Освен за всекидневна консумация, хлябът се споделя на сватби, раждания, погребения, различни празници и по време на молитви. При сватби в Азербайджан и Иран , за да се пожелае просперитет на двойката хлябът е поставен на раменете на булката или се чупи над главата й, докато в Турция се раздава на съседите на младоженците. В Казахстан хлябът се приготвя при погребение, за да закриля починалия докато чака решение за пътя на душата му, а в Киргизстан споделянето на хляба осигурява на починалия по-добър живот в отвъдното. Традицията, която се предава в семейството, от опитен майстор на чирак, изразява гостоприемство, солидарност и вярвания, които символизират общи културни корени и така усилват чувството за принадлежност към общността.

© 2015 by M. Rahimov/Ministry of Culture and Tourism of Azerbaijan
© 2015 by M. Rahimov/Ministry of Culture and Tourism of Azerbaijan

Медия

  Азербайджан

Културата на приготвяне и споделяне на традиционен хляб: Лаваш, Katryma, Jupka, Yufka

мултинационална кандидатура на АзербайджанИран (Ислямска Република)КазахстанКиргизтанТурция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Медникарството от Лахидж

Медникарството от Лахидж е традиционна практика на изработване и използване на изделия от мед, съсредоточена в общността Лапдж в Кавказ. Майсторът-леяр координира целия процес, като се подпомага от чирак, който изучава тънкостите на занаята в процеса на работа. Ковачът-медникар вдухва въздух в пещите и изковава разтопената мед на тънки листове. След това друг занаятчия полира медните листове и украсява готовите изделия с гравюри. Този последен етап от процеса се смята за особено важен, тъй като гравираните мотиви често са с екологична насоченост, отразявайки традиционните познания и културни ценности на носителя. Майсторът отговаря за продажбата на медните изделия в работилницата и за възнаграждението на останалите участващи в процеса занаятчии. Традицията се предава в рамките на семейството, от баща на син. Множество семейства от цял Азербайджан се стичат в Лахидж да купуват медни съдове, които използват в бита си с убеждението, че медта прави храната по-здравословна. Освен основен поминък за тези занаятчии, традицията им придава силно усещане за идентичност и общностна гордост. Медникарството заздравява фамилните връзки в рамките на общността и се смята за категоричен белег за принадлежност към Лахидж.

© 2010 by M.Rahimov/Ministry of Culture and Tourism

Медия

Азербайджан

Медникарството от Лахидж

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2015 г. (10.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Традиционното изкуство и символика на Келахайъ – изработването и носенето на копринени женски забрадки

Водещо началото си от традициите около Великия път на коприната, изкуството на келахайъ е съсредоточено в две населени места в Република Азербайджан – град Шеки и селището Басгал. Изработването на келахайъ се разделя на няколко етапа: изтъкаване на плата, боядисване и украсяване с мотиви, щамповани с дървени блокчета. Тъкачките подбират тънки копринени нишки от бубарите и от тях изтъкават плата, който после варят и сушат, преди да го разкроят на квадратни парчета. След това майсторките ги боядисват в различни цветове, използвайки растителни багрила, и ги украсяват с декоративни мотиви, които нанасят с дървени щампи, покрити с разтвор от колофон, парафин и твърди масла. Цветовене на забрадките имат символични значения и често са свързани с конкретни светски събития – сватби, траурни церемонии, битови дейности и празненства. Изкуството на изработване на келагайъ се предава само чрез неформално обучение (чиракуване) и се практикува главно в рамките на семейството. Всяко семейство прилага свои собствени стилистични похвани и декоративни мотиви при изработването на кърпите за глава. Традиционната практика на изработване и носене на тези забрадки е израз на културна идентичност и религиозна традиция, както и символ на социална близост, укрепваща ролята на жената в общността и културното единство на азербайджанското общество.

© 2010 by M.Rahimov/Ministry of Culture and Tourism

Медия

Азербайджан

Традиционното изкуство и символика на Келахайъ – изработването и носенето на копринени женски забрадки

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2014 г. (9.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Човкан – традиционен конен спорт от Карабах, Република Азербайджан

Човкан е традиционен конен спорт, който се играе на равен, затревен терен от два съперничещи си отбора на коне от местната порода на Карабах. Всеки отбор се състои от петима ездачи – двама защитници и трима нападатели. Играта започва в центъра на игрището, като играчите използват дървени чукове с дълги дръжки, за да вкарат малка кожена или дървена топка във вратата на противника. В прекъсванията се изпълнява инструментална фолклорна музика, наречена джанги. Играчите и треньорите са местни фермери и изкусни ездачи, всичките мъже. Носят големи астраганени калпаци, плътно прилепнали палта с висока талия и специални бричове, чорапи и обувки. Хора от всички възрасти се скупчват около игрището да наблюдават традиционната игра и подкрепят своите отбори. Човкан засилва усещането за идентичност, вкоренено в номадската култура, според която конят е неразделен елемент от бита на хората. Специфичните правила, умения и техники на играта човкан се предават от опитните на начинаещите играчи по време на съвместни тренировки. С времето практикуването на човкан и предаването на знанията и уменията от поколение на поколение са отслабнали поради липса на интерес сред младежите, в съчетание с процесите на урбанизация и миграция, като в резултат има недостиг на играчи, треньори и карабахски коне.

© 2011 by M. Rahimov / Ministry of Culture and Tourism

Медия

 Азербайджан

Човкан – традиционен конен спорт от Карабах, Република Азербайджан

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2013 г. (8.COM) в Списъка на нематериалното културно наследство, което се нуждае от спешна защита

Изкуството на изработване и свирене на тар – струнен музикален инструмент с дълъг гриф

Тар е името на вид лютня с дълът гриф, на която се свири с дърпане на струните, традиционно изработвана и използвана в общности из целия Азербайджан. Считан от мнозина за най-популярния музикален инструмент в страната, той присъства – сам или съвместно с други инструменти – в голямо многообразие от традиционни музикални стилове. Майсторите на тар предават знанията и уменията за изработването му на своите чираци, често в рамките на рода. Производственият процес започва с внимателниа подбор на материалите: черничево дъво за корпуса, орехово за грифа и крушово за ключовете за настройване. Използвайки различни резбарски инструменти, майсторът издълбава кухия корпус с формата на осморка, върху който се опъва перикард (сърдечна обвивка) от вол. Към него се прикрепва грифът с прагчета, поставят се струните и корпусът се инкрустира със седефени ортаменти. Музикантите държат инструмента водоравно пред гърдите си и дърпат струните с перце, използвайки трилери и разнообразни техники на стакатното знукоизвличане, с които придават колорит на изпълнението. Музиката, изпълнена на тар, заема важно място при организирането на сватби и различни светски сбирки, празненства и публични концерти. Музикантите предават уменията си на младите в общността устно и чрез демонстрации, както и в музикални учебни заведения. Изкуството на изработването и свиретето на тар и свързаните с тази традиция умения игтраят съществена роля при формиране на културната идентичност на азерите.

© 2010 by M.Rahimov/Ministry of Culture and Tourism

Медия

Азербайджан

Изкуството на изработване и свирене на тар – струнен музикален инструмент с дълъг гриф

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2012 г. (7.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Традиционното изкуство на азерското килимарство в Република Азербайджан

Азерският килим е традиционно ръчно изработено текстилно изделие с различни размери, плътна текстура, гладка или с нишка повърхност, с декоративни мотиви, характерни за всеки от килимарските райони на Азербайджан. Килимарството е семейна традиция, предавана единствено чрез практика. Мъжете стрижат овцете през пролетта и есента, докато жените събират материали, съдържащи естествени пигменти, предат вълна и боядисват преждата през пролетта, лятото и есента. Тъкането се извършва през зимния сезон от жените в разширеното семейство, като младите момичета се учат от майките и бабите си, а снахите помагат на свекървите. Килимите се изработват на хоризонтални или вертикални станове, като се използва многоцветна вълнена, памучна или копринена прежда, оцветена с естествени багрила. Прилагайки специални техники за изработване на килими с нишки, тъкачките завързват нишките на вътъка около основата, докато гладките килими се тъкат с преплитане на основата с многоцветен вътък, за да се получат желаните мотиви. Свалянето (отрязването) на готовия килим от стана е особено тържествено събитие. Килимарството е тясно свърдано с бита и обичаите на общностите, в които е разпространено, като ролята му се отразява в значението на формите и тяхното приложение.Така например, девойки, седнали на килими, предсказват бъдещето и пеят песни за Новруз (местната Нова година). Килимът намира широко приложение в обзавеждането и декорирането на дума, а специални килими се произвеждат за лечение на болести, за сватбени церемонии, раждане на дете, траурни обичаи и молитва.

© R Taghiyeva/Ministry of Culture and Tourism of Azerbaijan, 2005

Медия

 Азербайджан

Традиционното изкуство на азерското килимарство в Република Азербайджан

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Изкуството на азербайджанския ашък

Изкуството на азербайджанския ашък съчетава в себе си поезия, народно повествование, танц и вокална и инструментална музика в едно традиционно сценично изкуство, което служи за символ на азербайджанската култура. С характерния акомпанимент на саз – струнен музикален инструмент, класическият репертоар включва 200 песни, 150 литературно-музикални пиеси, известни под името дастани, близо 2000 поеми в различни традиционни форми и множество приказки. Регионалните вариации могат да включват и други музикални инструменти, но всички са обединени от общия национален език и художествена история. Ашъци участват в сватби, дружески сбирки и празненства из целия Кавказки регион, появяват се на концертни подиуми, в радио и телевизионни предавания, понякога синтезирайки класически мелодии със съвременни такива, като по този начин непрекъснато обновяват репертоара си. Тяхното изкуство се счита за емблема на националната идентичност и пазител на азерския език, литературно и музикално наследство. Независимо, че представляват самосъзнанието на азерския народ, ашъците способстват за назърчаване на културния обмен и диалога – кюрди, лезгинци, талиши, татари и останалите етнически групи, населяващи Азербайджан, често изпълняват произведения на ашъци, а техните поеми и песни са разпространени из целия регион.

© 2008, by M.Rahimov/Azerbaijan Ministry of Culture & Tourism

Медия

 Азербайджан

Изкуството на азербайджанския ашък

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (5.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Азербайджанският мугам

Азербайджанският мугам е традиционна музикална форма, характеризираща се с висока степен на импровизация. Макар и жанр на класическото, академично изкуство, мугамът черпи вдъхвонение от мелодиите, ритмите и изпълнителските техники на самобитните народни певци (бардове) и се изпълнява на много места из цялата страна.

Съвременните репрезентации на азербайджанския мугам отразяват различни периоди от историята на страната и нейните контакти с персийци, арменци, грузинци и други тюркски народи. Този музикален жанр има някои общи художествени характеристики с иракския макам, персийския радиф и турските маками. В миналото мугам се е изпълнявал главно на два вида светски събития: той – традиционният сватбен пир, и маджлес – събиране на ценители на частно празненство. Култивиран е също от представители на суфитската общност и от изпълнители на религиозни драми, известни като тазие или шабих. Организирали са се официални конкурси и неформални надпявания, на които утвърдени музиканти са градили репутацията си.

Този модален жанр включва мъжки и женски вокал, акомпанирани от изпълнители на различни инструменти като тар (лютня с дълъг гриф), каманча (четириструнна гусла) и даф (вид голямо дайре). Тъй като мугам не може да се транскрибира в установена форма, множество версии на едно и също произведение се предават от майстори-изпълнители, които обучават учениците си във висшето изкуство на интерпретацията, осигуряваща многообразието на това художествено изразно средство.

Днес мугам е изгубил част от своите естетически и изразни характеристики, до голяма степен под влиянието на европейската култура, което проличава особено силно в начина, по който съвременните музиканти изпълняват произведенията и предават уменията си на младото поколение.

© UNESCO / David Stehl

Медия

 Азербайджан

Азербайджанският мугам

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2008 г. (3.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството (обявен първоначално през 2003 г.)