Хърватия

Изкуството на сухата каменна зидария – знания и строителни техники

Изкуството на сухата каменна зидария се отнася до знанията и уменията за направата на каменен градеж с подреждане на камъните един върху друг без да се използват други материали, освен обикновено суха почва. Сградите със суха зидария съществуват в по-голяма част от селските райони – главно в стръмни терени, както вътре, така и извън обитаемите пространства. Те не са непознати и в градските райони. Стабилността на конструкциите се осигурява от подбора и внимателното поставяне на камъните.
Сградите със суха зидария изграждат множество и разнообразни пейзажи като позволяват да се развият различни типове жилища, селскостопански постройки и за отглеждане на добитък. Те свидетелстват за използването на методи и практики от хората от дълбока древност до модерните времена за организиране на пространства на живеене и на работа като оптимизират местните природни и човешки ресурси. Играят основна роля за предотвратяване на свлачища, наводнения и лавини и за борба с ерозията и отнемане на почвения слой, подсилване на биоразнообразието и създаване на адекватни микроклиматични условия за земеделие. Селските общности са носители на знанията и уменията, дълбоко съхранени, както и професионалисти в строителния сектор. Сухите каменни зидарии винаги са правени в пълна хармония с околната среда и техниката е пример за хармонична връзка между хората и природата. Практиката се предава предимно в процеса на нейното прилагане, адаптирано към конкретните условия на всяко място.

© Branko Orbanić, 2011
© Branko Orbanić, 2011

Медия

  Хърватия

Изкуството на сухата каменна зидария – познания и строителни техники

мултинационална кандидатура на

ХърватияКипърГърцияФранцияИталия, Словения

ИспанияШвейцария

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Меджимурска попевка, народна песен от Меджимурие

„Меджимурскапопевка“ е народна песен от региона на Меджимурие- северозападната част на Хърватия, по традиция предимно солов вокален жанр, практикуван от жени.
Днес тя се изпълнява индивидуално и групово, от мъже и жени, вокал (едногласова или многогласна), вокално-инструментално, инструментално, като самостоятелен музикален жанр или съпровод на танц. Текстовете са от голямо значение и създават основа за класификацията на песните: любовни, тъжно-меланхолични, хумористични и църковни. Най-активните носители са предимно членове на културни и артистични общества и сдружения с дълга история в страната, но отделни певци също играят ключова роля, тъй като за песента са характерни нюансираните солови интерпретации. Елементът се практикува в разнообразен социален контекст, индивидуално или по време на семейни и обществени събития, в общностна и професионална среда, религиозни събития и празници в и извън Меджимурие.
През целия си живот жителите на Меджимурие слушат песните при многобройни случаи и получават подкрепа за включване в изпълнението. В момента около петдесет певци са определяни като майстори на това изкуство, заради способностите им дапредават класическите характеристики на жанра и да го обогатяват с индивидуалните
Жените играят ролята на обучители в процеса на предаване на уменията на младите поколения.

© Ministry of Culture of the Republic of Croatia, 2017
© Ministry of Culture of the Republic of Croatia, 2017

Медия

  Хърватия

Меджимурска пропевка – народни песнопения от Меджимурие

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

„Екомузей на лодката Батана“ – обществен проект за опазване на живата култура на град Ровин

Батана е вид традиционна рибарска лодка, характерна за района на град Ровин, Хърватия. Важни за стопанската дейност и наследството на града, тези лодки – семейна традиция, постепенно изчезват с навлизането на индустриалното производство. През 2004 година сърцати местни жители създават сдружение за запазване изработването на лодката, както и свързаните с нея практики (местен диалект и традиционни песни).
Домът на батана, нестопанска организация с идеална цел, подкрепена от общината, Музея на наследството на град Ровин, Центъра за исторически изследвания на Родин, италианската общност в града и специалист от екомузея създават Екомузей на лодката батана с цел запознаване на широката общественост с практиката, както и да предложат обучение в дейностите, които са свързани с нея. Екомузеят има постоянна експозиция, която показва изработването на лодката и принадлежности за риболов, както и практикуваните различни техники за риболов. Организират се ателиета за изработване на лодка, в това число и за производители. Публикуват се специализирани документи, организират се регати и привличат младите за участие. Екомузеят има работилница за производство и ремонт на лодки, които са обект на посещение на групи с екскурзовод.
Той сътрудничи на национално и на международно ниво във фестивалли, регати и кръгли маси с идея да подчертава ролята на лодката батана за традиционните общности на моряците и да съдейства за опазването на това морско наследство.

© Ecomuseum Batana, 2004
© Ecomuseum Batana, 2004

Медия

  Хърватия

„Екомузей Батана“ – обществен проект за опазване на живата култура на град Ровин

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството

Средиземноморска диета

Средиземноморската диета представлява съвкупност от умения, знания, ритуали, символи и традиции, свързани с културите, прибирането на реколта, риболова, животновъдството, съхранението, преработката, готвенето, и по-специално споделянето и консумацията на храна. Храненето заедно е в основата на културната идентичност и приемственост на общностите в региона на Средиземноморския басейн. Това е момент на социален обмен и общуване, на потвърждаване и поддържане семейната идентичност, на групата или на общността. Средиземноморската диета поставя ударение върху ценности като гостоприемство, добросъседство, междукултурен диалог и творчество, както и начин на живот, уважаващ различията.
Тя играе важна роля в културните пространства, фестивали и празненства, обединявайки хора от всички възрасти, класи и социални условия. Включва занаятчийството и изработването на предмети за транспорт, съхранението и консумацията на храни, в това число и керамични чинии и чаши. Жените имат важна роля в предаването на знанията и уменията, свързани със Средиземноморската диета, в опазването на техниките, в следването на ритъма на сезоните и дните на празненства, в предаването на ценностите на диетата на новите поколения. Освен това, и пазарите играят ключова роля като пространства на култура и на предаване на диетата, във всекидневното усвояване на умението на обмена, на взаимното уважение и на съгласието.

Медия

  Хърватия

Средиземноморска диета

мултинационална кандидатура на

КипърХърватияИспанияГърцияИталияМарокоПортугалия

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2013 г. (8.COM) в Представителната листа на нематериално културно наследство на човечеството

Клапа, многогласно пеене от Далмация, Южна Хърватия

Клапа е традиционно многогласно пеене от южната част на Хърватия – Далмация. Многогласно акапелно пеене, устна традиция и несложен начин за създаване на музика са основните характеристики. Ръководителят на групата певци е първи тенор, следван от други тенори, баритони и баси. По време на изпълнението певците са в полукръг и се държат за раменете. Основна цел е най-доброто съзвучие на гласовете. Певците изразяват настроението си чрез отворено пеене, гърлено, носово, полугласно, фалцет, най-вече в голям диапазон. Друга важна характеристика е свободното пеене, без писмена нотация. Основни теми в песните са любовта, житейски моменти, начин на живот. Носителите и изпълнителите са даровити аматьори, които наследяват традицията от техните предци. Възрастта им варира – от много млади до много възрастни са заедно. В традиционното пеене предаването се осъществява устно. За пеенето по празници се организират групи въз основа на изпълнението и представянето на песните. В съвременното пеене младите певци черпят опит от концерти и от слушането на записи. Местните общности виждат в този вид пеене основен белег на музикална идентичност, който съчетава уважение към многообразието, творчеството и общуването.

Медия

  Хърватия

Клапа, многогласно пеене от Южна Хърватия

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2012 г. (7.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Bećarac, пеене и свирене от Източна Хърватия

Бечарац е популярен жанр музика от Източна Хърватия, дълбоко залегнал в културите на регионите Славоня, Бараня и Срем. Взаимодействието между изпълнителите на такъв тип музика е от важно значение: солистите се съревновават като измислят, комбинират стихове и създават мелодия, докато са акомпанирани от група певци и група с тамбура. Освен че внушава ценности на общността, музиката дава възможност на певците да изразяват мисли и чувства, които иначе не биха могли да бъдат изказани директно. Всеки солист изгражда песента си съобразно контекста, продължителността на събитието, както и творческите заложби и енергията на певците. Водещите певци трябва да имат силен глас и широк репертоар от стари и нови куплети; те трялва да имат дарба, бързива и умения за избор и комбинация на стиховете. В наши дни мъжете и жените са равно участващи като носители на традицията. Музиката е широко разпространена в общностите на изток в Хърватия и представлява жизнена практика: в неформална музикална среда, като част от празници и чествания.
Съществуват множество видове бечарац, които се свързват с особеностите, въведени от солистите. Тази музика е жив и динамичен жанр, който се преоткрива при всяко изпълнение.

Медия

  Хърватия

Bećarac, пеене и свирене от Източна Хърватия

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2011 г. (6.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Ниемо коло, танц в кръг без музикален съпровод в Далмация, Хърватия

Нямото хоро се играе в централната част на Далмация, южния регион на Хърватия
Играе се в кръг като танцьорите увличат своите партньорки в енергични и спонтанни стъпки като че ли изпробват техните възможности, на пръв поглед сякаш без правила. Стъпките и фигурите, често енергични и предизвикващи силно въздействие, зависят от настроението и желанието на участниците. Отличителният белег на танца в кръг е, че се изпълнява без музикален съпровод, независимо дали музикални, вокални или инструментални интермедии предхождат или следват танца.
Изпълнява се по време на карнавал, панаири, фестивали и сватби. Това е начин за младежите да се срещат и запознават. Специфичното изпълнение на танца в различните села е знак за тяхната идентичност. Предаването на танца става от поколение на поколение, но напоследък този процес се осъществява в културни клубове, където движенията са стандартизирани. В някои села се пази все още спонтанният характер на изпълнение на стъпки и фигури. Днес се танцува най-вече от местни групи по селата, които се представят на местни, регионални или международни фестивали и по време на местни представления, карнавал или на празника на светеца покровител на енорията.

Медия

  Хърватия

Ниемо коло, танц в кръг без музикален съпровод в Далмация, Хърватия

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2011 г. (6.COM) в Представителната листа на нематериално културно наследство на човечеството

Пеене ойкане, Хърватия

Двегласното пеене ойкане, разпростанено най-вече в Далмация, се осъществява от двама или повече изпълнители (мъже и жени), като използват специфична техника тремоло за звук от гърлото. Всяка песен трае толкова дълго, колкото може да издържи основният вокалист без да си поеме дъх. Мелодиите са на основата на ограничени тонални гами, основно хроматични, а думите засягат разнообразни теми – от любов до важни социални и политически злободневни въпроси. Това пеене дължи съхранението си на организирани местни групи от последователи, които предават знанията и уменията като представят селата си на фестивали в Хърватия и по света. Ойкането се предава по традиция устно, но аудиовизуалните средства и организираното обучение в местни фолклорни състави играят все по-важна роля.
Независимо от това, жизнеността на техниките за индивидуално изпълнение на вибрато и на многообразните форми на двугласно пеене зависят много от качествата и таланта на изпълнителите, както и от капацитета им да прилагат и предават знанията си на новите поколения.
Скорошните конфликти и миграцията от селата към градовете водят до намаляване на населението в региона и променят начина на живот, а това предизвиква рязко намаляване на броя изпълнители, изразяващо се в загубата на много архаични стилове и жанрове на соловото пеене.

Медия

  Хърватия

Пеене ойкане, Хърватия

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, което се нуждае от спешна помощ

Джинджифилови сладки от Северна Хърватия

Традицията на приготвяне на джинджифилови сладки се появява в някои европейски манастири през Средновековието и достига до Хърватия, където се превръща в занаят. Майсторите на джинджифиловите сладки, които също са произвеждали мед и свещи, са работели в северната част на Хърватия. Процесът изисква специални умения и бързина. Рецептата е една и съща за всички, които ги правят. Използва се брашно, захар, вода и готварска сода, както и задължителните подправки. Тестото се оформя, пече и оцветява със сладкарски бои като украсата е разнообразна. Джинджифиловото сърце е най-широко известния мотив – използва се за сватби, декорирано с имената на младоженците и датата на сватбата. Занаятът се е предавал от поколение на поколение, предимно между мъже, но в наши дни – и на мъже и жени.

Джинджифиловите сладки са се превърнали в едни от най-разпознаваемите символи на Хърватия. Днес, те са основна част от местните фестивали, събития и събирания.

Медия

  Хърватия

Джинджифилови сладки от Северна Хърватия

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Рицарски турнир в Син, Далмация

Рицарският турнир Sinjska Alka се провежда веднъж годишно в град Син и датира още от 18 век. Според регламента рицарите яздят коне в пълен галоп по централната улица на града като целят с копията си пръстен, който виси на въже. Името на турнира произлиза от думата „алка” или пръстен, чийто турски корен е резултат от съвместното съществуване и културен обмен между две различни цивилизации. Правилата на турнира, кодифицирани със закон през 1833 г. насърчават етиката и феърплея, както и подсилват важността на участието в живота на общността. Участниците трябва да са от семейства от региона. Цялата общност помага в направата, запазването, поправката на оръжията, дрехите и допълненията, за да се подпомогне продължението на традицията.

Този турнир също така се преплита с местните религиозни практики, социални събирания, семейни събития и празници на открито. Рицарският турнир е единственият останал пример от състезанията за рицари през Средновековието, които редовно са се провеждали из хърватските крайбрежни градове до 18 век. Той се е превърнал в белег на местната история и посредник при предаването на колективната памет от едно поколение на друго.

Медия

  Хърватия

Рицарски турнир в Син, Далмация

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Годишен карнавал на живописните звончари от района на град Кастав

През месец януари, по време на карнавала из селата, които са разпръснати в района на Кастав, Северозападна Хърватия, обикалят „звончари”. Те са облечени в овча кожа, със звънци на кръста и отличителни спортни шапки, украсени с вечнозелени растения. Движат се в групи  от двама до трийсет човека като  водача им държи малко вечнозелено дръвче. Когато пристигнат в населено място, започват силно да звънят (блъскайки се един в друг), докато местните жители им предлагат храна и възможност да си починат. В края на карнавала звончарите  се прибират в своето село, събират боклука от всеки дом и го изгарят навън, като включват в церемонията всеки присъстващ. Различните варианти на този карнавал във всеки град и село са начин за засилване на приятелските връзки като по този начин се интегрират новодошлите в традиционната местна култура.

Медия

  Хърватия

Годишен карнавал на живописните звончари от района на град Кастав

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Празник на Свети Блез, покровител на Дубровник

Вечерта преди празника на Свети Блез в Дубровник бият всички църковни камбани и бели гълъби се пуснакат в небето, като символ на свободата на града. Вярва се, че Свети Блез, покровител на града е помогнал на местните жители да се преборят със своите неприятели и да извоюват незавесимост на града. В този ден се събират поклонници и се провежда ритуал за изцеление на гърлото, целящ да предпазва от болести. На трети февруари, официалния празник, посветен на Свети Блез и на града, се провежда многолюдно шествие, на което присъстват епископи, посланици, граждански лидери, видни посетители и граждани на Дубровник.

На празника се представят много аспекти на човешкото творчество – от ритуали до фолклорни песни, от представяне на традиционни занаяти до стрелба със старинни огнестрелни оръжия. Този ритуал датира още от 1190 година и има роля за сплотяване на жителите на Дубровник около праподготовката и провеждане на тържествата в чест на покворителя на града. Относно предаването на традицията между поколенията  – съществува силна приемственотст, като всяко следващо поколение се вдъхновява и внася и свои собствени идеи. На деня на Свети Блез, Дубровник събира не само своите жители, но и всички хора, които имат отношение към правото на свобода и мир за всички.

Медия

  Хърватия

Празник на Свети Блез, покровител на Дубровник

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Изработване на дантела в Хърватия

Има най-малко три различни традиции за изработка на дантела в Хърватия, които се практикуват и до днес: на остров Паг – на Адриатическо море;  Лепоглава, намиращ се в Северна Хърватия и на остров Хвар.

Първоначално дантелата от Паг се е използвала за църковни облекла, покривки и орнаменти на дрехи. В Лепоглава има традиционен фестивал, който чества изкуството на изработка на дантела всяка година. В Хърватия дантелата от алое се изработва само от бенедиктински монахини в град Хвар. От ядрото на пресни листа от алое се правят конци, с които се изплита мрежа или някаква друга плетка. Получените модели символизират град Хвар.

Намерили източник на допълнителни доходи, жените в селските райони, са създали многообразие от дантели като важен компонент на традиционните дрехи. Същевременно този процес се е превърнал в свидетелство за жива културна традиция.

Медия

  Хърватия

Изработване на дантела в Хърватия

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Шествие „Пътят на кръста“ на остров Хвар

След литургията на Велики четвъртък преди християнския празник Великден, всяко от шестте села на далматинския остров Хвар в Южна Хърватия, избира група от жители, която трябва да се появи в останалите пет села, като следва обхождане от двадесет и пет километра за осем часа, преди да се завърне у дома. Начело на всяка процесия („Пътят на кръста“) застава мъж, бос или обут в сандали, който носи кръста и никога не почива. В миналото носещият кръста е бил член на религиозно братство, но днес е избиран от списък с желаещи, съставен понякога 20 години по-рано. Неговата функция, дълбоко уважавана и желана, отразява неговото и на семейството му благочестие. Той е следван от двама приятели със свещници (канделабри) и други, които носят свещи и фенери, петима хористи, които изпълняват Плачът на Пресвета Богородица на различни места по пътя, както и от много поклонници от всички възрасти от Хърватия и чужбина, носещи знаци на религиозните братства. Шествието е посрещано от свещениците във всяко от останалите пет села след което се прибира у дома; кръстоносецът бяга последните сто метра, за да получи благословията на свещеника от своето село. Шествието свързва общностите на острова помежду им, както и със световната католическа общност и е определяно като утвърдена и неотменима част от религиозна и културна идентичност на остров Хвар.

Медия

  Хърватия

Процесията „След кръста“ на остров Хвар

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Пролетно шествие на "кралиците" от Горджани

Всяка пролет в района на Славония в Североизточна Хърватия се провежда Шествието на кралиците от младите момичета на село Горджани . Момичетата в групата са разделени на десет царе, които носят саби и мъжки шапки и пет кралици, които носят бели гирлянди на главата си като булки. На Петдесетница те минават от къща на къща, пеят за семействата, които посещават. Докато кралете танцуват със сабите си, кралиците обсъждат танца в песен. После посетеното семейството е поканено да се присъедини към голяма група танцуващи. Домакините поднасят почерпка на момичетата преди да продължат към друга къща. На следващия ден след празненството шествието посещава съседен град или село, а след това се връща да продължи празника в един от домовете на изпълнителите. Цялата общност, включително основното училище, църквата и много от семействата в града, участват в подготовката на празника, а жените са особено горди с участието си. Въпреки че значението и произходът на ритуала са неясни, жителите на селото го разглеждат като символ на Горджани и възможност да покажат красотата и елегантността на децата си.

 

Медия

  Хърватия

Пролетното шествие на цариците/лели от Горяни

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Традиционно производство на дървени детски играчки в Хърватско Загоре

Селяните от поклонническия път в Хърватско Загоре в Северна Хърватия са разработили технология за традиционно производство на  дървени детски играчки, която вече е предадена на поколенията. Мъжете в семейството намират мека върба, липа, бук и кленово дърво от района и ги секат, режат и оформят, като използват традиционни инструменти; жените оцветяват в екологична и безвредна боя в импровизирани  цветя или геометрични шарки като разчитат на въображението си.

Произведените днес колички, коне, скачащи танцьори и пляскащи птици са почти идентични с тези, които са направени преди век, въпреки че няма две напълно еднакви играчки, точно благодарение на процеса на създаване, базиран изцяло на ръчната изработка.

Играчките са популярни сред местните жители и туристи и се продават по панаири, пазари и специализирани магазини по цял свят. Претърпели са развитие във времето, като допълнение към традиционните фигури като коне и каручки са се появили и нови такива като камиони, коли, самолети, отразяващи заобикалящия свят на съвременното дете. Малките играчки-музикални инструменти са внимателно настроени, тъй като те все още са важен компонент в музикалното обучение на децата от селата.

Медия

  Хърватия

Традиционно производство на дървени детски играчки в Хърватско Загоре

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Фолклорно двугласно пеене в съпровод, характерно за Истрия и Хърватско приморие

На полуостров Истрия в западната част на Хърватия има няколко разновидности на двугласно пеене, което се е запазило в хърватските, истро-румънските и италианските общности. Стилът се характеризира с енергично, отчасти носово пеене. Включва степен на импровизация в двете вокални части, но на финала двамата изпълнители винаги завършват или в унисон или в октава.

Традицията все още е част от ежедневието, по празнични поводи, включително сватбени тържества, събирания на общността и семейството, църковни служби. Нейните носители са около стотина изключителни певци и музиканти и около десетина майстори, придобили техните умения и знания от по-възрастните. В наши дни те често се свързват с организирани фолклорни групи, разпръснати из региона.

Медия

Фолклорно двугласно пеене в съпровод, характерно за Истрия и Хърватско приморие

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството