Турция

Традиционна турска стрелба с лък

Традиционната турска стрелба с лък обхваща принципите, ритуалите и социалните практики, занаятчийската изработка на традиционната екипировка, дисциплините в стрелбата с лък и техниките на стреляне, които се развиват през вековете. В традиционната турска стрелба с лък има различни дисциплини, които се практикуват в изправена позиция или на кон. Стрелците тренират индивидуално или заедно, за да се усъвършенстват, провеждат индивидуални стрелби и участват в състезания и празнични събития. Занаятчийската изработка на традиционното оборудване е много важна част от традицията. Оборудванетое направено от суровини като дърво, отглеждано при определени климатични условия на голяма надморска височина, органични лепила, рог, животински сухожилия, коприна и кожа. Затова занаятчиите трябва да притежават задълбочени познания за природата, растенията, животните и климата. Дървената част на лъка обикновено има калиграфска украса, орнаменти и украшения. Занаятчиите, ангажирани с  направата на традиционния лък играят също важна роля в опазването на традицията, защото необходимите знания-умения се предават от майстор на чирак или в процеса на индивидуално обучение. През последните години се наблюдава значително увеличение на броя на жените стрелци и на желаещите да се обучават, както и на неправителствените организации, свързани със стрелба с лък в различни региони на Турция. Носителите на традицията и практикуващите стрелбата осигуряват устойчивост и жизненост на елемента, като го адаптират и към съвременните условия.

Puta (target) shooting in Çanakkale Biga Province Competition © Mustafa Çelik/MoCT, 2017

Медия

  Турция

Традиционна турска стрелба с лък

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2019 г. (14.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Наследство на Деде Коркуд - културата, легендите и музиката, свързани с епоса

Културата, легендите и музиката, свързани с епоса на ДедеКоркуд (DedeQorqud/KorkytAta/DedeKorkut) се основават на дванайсет легенди, разкази и на тринайсет традиционни музикални композиции, споделяни и предавани от поколение на поколениепо устен път, изпълнителските изкуства, културните кодове и музикалните композиции. ДедеКоркуд (DedeQorqud) се появява във всяка история като легендарна фигура и мъдрец, певец, чиито думи, музика и прояви на мъдрост са свързани с традициите, посветени на раждане, женитба и смърт. В музикалните изпълнениязвукът на кобуз (традиционен струнен инструмент) възпроизвежда природни звуци, като се включват елементи от звукови пейзажи (наподобяване на вълчи вой или лебедови трели ). Всички музикални композиции са свързани помежду си благодарение на епичните истории, чийто акомпанимент са. Традицията, която предава социални, културни и морални ценности като героизъм, диалог, физическо и духовно благоденствие и единение, както и респект към природата, съдържа задълбочени познания за историята и културата на тюркоезичните групи. Наследството на ДедеКоркуд се практикува и поддържа от общността по разнообразни поводи – семейни събития, национални и международни фестивали, и е добре вкоренено в обществото, като служи за свързваща нишка между поколенията.

Медия

  Турция

Наслeдството на Деде Коркуд/Коркит Ата/Деде Коркут – фолклорни епоси, народни приказки и музика

мултинационална кандидатура на АзърбайджанКазахстанТурция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Говорене чрез свирене с уста

Говоренето чрез свирене с уста (whistledlanguage) е метод за общуване, който артикулира думи. Тази практика се развива в резултат на живот в стръмните планини и насечените местности внякои географски региони. Това налага местното население да намери алтернативен начин за общуване на далечни разстояния. Практикуващите основно са сред земеделски общности, които прекарват по-голямата част от времето си на открито. Те смятат тази практика за важна характеристика на културна им идентичност, което засилва междуличностното общуване и солидарността.Въпреки че общността е наясно с важността на тази практика, технологичното развитие и социално-икономическите промени постепенно довеждат до намаляване на броя на практикуващите и областите, в които свиренето с уста все още се използва. Една от основните заплахи е използването на мобилните телефони. Спадащият интерес на младото поколение към този начин на говоренесъздава риск за неговото постепенно откъсване от естествената среда и превръщането му в изкуствена практика. Въпреки подобни заплахи, общностите активно подкрепят езиковата практика в национален и в международен план, за да гарантират нейната устойчивост. Този начин на общуване все още се предава от поколение на поколение, от родители на деца, едновременно чрез формално и неформално обучение.

The steep mountains, rugged topography and dispersed settlements of the region where is used whistled language
© Ministry of Culture and Tourism of Turkey, General Directorate of Research and Training 2016

Медия

  Турция

Говор чрез подсвиркване

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (12.COM) в Списъкa на нематериалното културно наследство, което се нуждае от спешна помощ

Пролетен празник Хидрелез

„Хъдрелез“ е пролетен празник, който се провежда ежегодно на 6 май и е признат за “Пролетен ден“ или пробуждането на природата. Хъдрелзез(„Hidrellez“) е сложно съществително име, получено от „Hidir“ и „Ilyas“, за които се смята, че са покровители на земята и водата и помагат на хората, семейства и общности, които се нуждаят от тях. За честването на този празник се провеждат различни церемонии и ритуали, посветени на природата, които осигуряват благосъстояние, плодородие и благополучие на семейството и общността, като и защита на добитъка и реколтата през годината. В празника участват всички: семейства, деца, младежи, възрастни, танцьори и певци. Ритуалите иматдълбоко вкоренени културни значения и осигуряват на общността споделена културна идентичност и възможност за укрепване на отношенията. Общностите гарантират жизнеността на елемента като участват в пролетнияпразник всяка година. Широкото участие на хора, групи и общности в честването се организира на местно, регионално и национално ниво. Практиката е разпознаваема като ключова за културната идентичност на местните общности, а съответните знания и умения се предават вътре в семейството и между членовете на общността устно, чрез наблюдение, участие и в представянията.

Pelivan wrestling on Hidrellez Day
© Združenie Festival Proletni Veselbi 2010

Медия

  Турция

Пролетен празник Хидрелез

мултинационална кандидатура на Република Северна МакедонияТурция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Традиционно изкуство и изработка на керамиката Чини

Чини /Cini/ са традиционни, ръчно изработени плочки от керамика и фаянс, украсени с цветни мотиви, изобразяващи растения и животни. Те са видими като украса по фасади на сгради и къщи из цяла Турция. За изработката на Чини е необходимо да се мине през множество технологични процеси. В началота се обработва глината, оформя се, изсушава се и се пече в специални пещи. Мотивите, които представят местните обичаи и вярвания, са изработени на хартия, преди да се прехвърлят на глинената повърхност с пепел от въглища. Следва емайлиране и изпичане на керамиката. Ателиетата за чини обхващат занаятчии, калфи и чираци. Всеки майстор има определена роля – оформя, украсява и оцветява, полира и лакира, изпича. За занаятчиите работата е средство за себеизразяване, за развитие, за добро самочувствие. Това позволява да се съхрани форма на изкуство, което е израз на културната идентичност на Турция, връзка между минало и настояще, като осигурява непрекъснатост във времето. Изкуството на плочките не се изчерпва само с ателиетата. Традицията се поддържа в семействата, в обществени места за обучение, професионални училища и университети в цялата страна, където нито възрастта, нито пола, нито етническият произход не влияят върху споделянето на знания, предаването и възприемането на знанията-умения.

© Ministry of Culture and Tourism of Turkey, 2014
© Ministry of Culture and Tourism of Turkey, 2014

Медия

  Турция

Традиционно изкуство и изработка на керамиката Цини /Cini/

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Честване на празника Невруз

Новата година обхваща период, през който хората си пожелават благоденствие и очакват ново начало. Датата 21 март е началото на новата година за региона на Афганистан, Азербайджан, Индия, Иран, Ирак, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Пакистан, Таджикистан, Туркменистан и Турция. Познат като „навруз“ (нов ден) или с други названия във всяка една от страните, празникът обхваща различни ритуали, церемонии и други културни събития, които продължават около две седмици. Важна традиция за периода е събиране на близките на трапеза, украсена с предмети, символ ва чистота, светлина, живот и богатство, за споделяне на храна. Участниците обличат нови дрехи и посещават по-възрастните роднини и съседите. Обменят се подаръци, най-вече за децата, предимно занаятчийска изработка. Навруз обхваща и музикални и танцови спектакли на улицата, обществени церемонии, свързани с вода и огън, традиционни спортове и изработването на занаятчийски предмети. Тези практики благоприятстват културното разнообразие и толерантността и усилват солидарността и мирните взаимоотношения в общността. Те се предават от по-възрастните поколения на по-младите чрез участие и наблюдение.

584x395

Медия

  Турция

Честване на празника Невруз

(Nawrouz, Novruz, Nowrouz, Nowrouz, Nawrouz, Nauryz, Nooruz, Nowruz, Navruz, Nevruz)

мултинационална кандидатура на АзърбайджанИндияИран (Ислямска Република)ИракКазахстанКиргизтанПакистан,Таджикистан,

ТуркменистанТурцияУзбекистан

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Културата на приготвяне и споделяне на традиционен хляб: Лаваш, Katryma, Jupka, Yufka

Културата на приготвяне и споделяне на плоския хляб лаваш в общностите на Азербайджан, Иран, Казахстан, Киргизстан и Турция има множество социални функции и затова тя е споделяне от множество индивиди. В приготвянето на хляба (лаваш, катирма, юпка или юфка) участват най-малко трима души, често членове на едно семейство, като всеки от тях има своята роля в приготовлението и изпичането. В селските райони съседите участват заедно в процеса на приготвяне. Традиционните хлебопекарни също произвеждат този тип хляб. Той се пече пещ (тандир) – керамична или каменна фурна, зарита в земята, върху метална плоча или в казан. Освен за всекидневна консумация, хлябът се споделя на сватби, раждания, погребения, различни празници и по време на молитви. При сватби в Азербайджан и Иран , за да се пожелае просперитет на двойката хлябът е поставен на раменете на булката или се чупи над главата й, докато в Турция се раздава на съседите на младоженците. В Казахстан хлябът се приготвя при погребение, за да закриля починалия докато чака решение за пътя на душата му, а в Киргизстан споделянето на хляба осигурява на починалия по-добър живот в отвъдното. Традицията, която се предава в семейството, от опитен майстор на чирак, изразява гостоприемство, солидарност и вярвания, които символизират общи културни корени и така усилват чувството за принадлежност към общността.

© 2015 by M. Rahimov/Ministry of Culture and Tourism of Azerbaijan
© 2015 by M. Rahimov/Ministry of Culture and Tourism of Azerbaijan

Медия

  Турция

Културата на приготвяне и споделяне на традиционен хляб: Лаваш, Katryma, Jupka, Yufka

мултинационална кандидатура на АзърбайджанИран (Ислямска Република)КазахстанКиргизтанТурция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Ебру, турско изкуство на мраморна хартия

Ебру е традиционно турско изкуство за създаване на цветни мотиви с използването на цветни пигменти с игла върху вода, в която има мазнина, а след това мотивите се прехвърлят върху хартия. Рисунките и използваните ефекти при мраморната хартия обхващат цветя, листа, орнаменти, плетеници, джамии и луни. Те са използвани за декорация в традиционното изкуство на подвързване на книги. Майсторите използват техники за извличане на естествени оцветители, които се смесват с няколко капки от естествена киселина (говежда жлъчка) и се използват за получаване на пъстри мотиви. Всички, които работят ебру, възприемат изкуството като неразделна част от традиционната култура, от тяхната идентичност и от техния начин на живот. Техните знания и умения, както и философията на това изкуство, се предават по устен път и чрез практиката в отношенията майстор – ученик. Необходими са поне две години, за да се усвои напълно техниката на ебру. Изкуството се изпълнява без значение на възраст, пол или етнически произход, и има важна роля в изграждане независимостта на жените, както и за подобряване на отношенията в общността. Колективното изкуство на ебру подкрепя диалога чрез споделяне на приятелство, усилва социалните отношения и утвърждава отношенията между индивидите и общностите.

Outer cover of a book ornamented with art of Ebru. Its published date is estimated as 17th century. Photograph: Mahmut Davulcu © Ministry of Culture and Tourism, 2011

Медия

  Турция

Ебру, турско изкуство за обработване на мрамор

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2014 г. (9.COM)  в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Турско кафе – култура и традиция

Пиенето на турско кафе свързва специфични техники за подготовка и варене на кафе с богата традиционна култура. Прясно изпечените кафени зърна се смилат на фин прах. В специален съд – кафеник/джезве се прибавят кафе, студена вода и захар. Кафето се вари на бавен огън до появяване на желания каймак. Напитката се сервира в малки чаши, с чаша вода и е основно питие в кафенетата, където хората се срещат за разговори и споделяне на новини, четене на книги. Тази традиция, вписана в начина на живот на турците, е символ на гостоприемство, приятелство, финес и развлечение. Поканата за пиене на кафе между приятели дава възможност да се говори по интимен начин или да се споделят всекидневни проблеми. Турското кафе играе много важна роля по време на социални поводи като церемонията за годеж и празници. Познанията и ритуалите са предавани по неформален начин в семейството чрез наблюдение и участие.
Традицията се предава неформално от членовете на семейството чрез пряко участие и наблюдение, част е от турското културно наследство и официалните церемонии в страната. Утайката в чашката често се използва за „познание“ на бъдещето. Пиенето на турско кафе е възприемано като съставна част от културното наследство на Турция, то съществува в литературата и песните, и е необходим елемент в церемониите.

© Ministry of Culture and Tourism

Медия

  Турция

Турско кафе – култура и традиция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2013 г. (8.COM)  в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Празник месирмакуну в град Маниса

Празникът месир макуну в Маниса, Турция, отбелязва възстановяването на Хафса Султан (HafsaSultan), майка на Сюлейман Великолепни, която е излекувана от болест чрез направата на билкова смес, известна като месир макуну. След нейното оздравяване султанът нарежда тази смес да стане достъпна сред обществеността. И така всяка година от 21 до 24 март сместа се приготвя от готвач и чираци от 41 пресни подправки и билки според традиционната практика. Група от 14 жени увиват билковата смес в малки парченца хартия, а 28 имами и чираци я благославят, преди да я  разпръснат от върха на минарето и от куполите на султанската джамия. От различни региони на Турция идват хиляди хора, за да се състезават да хванат падащите пакетчета. Мнозина вярват, че по този начин в настоящата година желанията им за брак, работа и деца ще се сбъднат. Оркестър от 45 музиканти, облечени в традиционно облекло, изпълняват старинна османска музика по време на приготвянето на сместа. Музиката не спира по време на целия фестивал. Обитателите на Маниса имат дълбока емоционална привързаност към празника. Силата на традицията създава силно чувство на солидарност у местните общности и градът посреща гости от почти всички региони на Турция.

© Information and Documentation Center of Folk Culture/Ministry of Culture and Tourism

Медия

  Турция

Фестивал Месир в град Маниса

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2012 г. (7.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Традиционно обредно ястие Кешкек

Кешкекът е традиционно обредно ястие, приготвяне за религиозни празници, сватби и ритуали по обрязване. Жени и мъже готвят заедно в големи съдове ястието от жито и месо, наречено „кешкек“, което след това поднасят на гостите. Предната вечер житото е мито докато се изричат молитви, след това се поставя в дълбок каменен съд за чукане под звуците на тъпан и зурна. Двама или четирима чукат житото за падане на външната обвивка. Ястието обикновен се приготвя навън: чукано жито, месо с кости, лук, подправки, вода и мазнина се поставят в голям съд, за да се вари цяла нощ. По обяд най-силните младежи от селото са извикани да бият кешкека с дървени чукове, докато присъстващите ги подкрепя с викове, а зурнаджиите свирят мелодии и със специална мелодия обявяват, че ястието е готово. Множество изрази са свързани с това ястие – те са използвани по време на избор на пшеница, на благословиите, молитвите и пренасянето на житото, както и по време на подготовката и варенето на ястието. Днес тези изрази са част от всекидневното говорене. Традицията обхваща и развлечения, театрални представления и музика. Съседните градове и села се канят за съвместно празнуване в местата, където се организира церемонията за правене на кешкек. Традицията на това ястие е съхранена и се предава от майсторите готвачи на чираци.

Laying wheat to dry © Information and Documentation Center of Folk Culture/Ministry of Culture and Torusim

Медия

  Турция

Традиционно обредно ястие Кешкек

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2011 г. (6.COM)в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Турнир по мазни борби “Къркпънар”, Турция

Състезанието по мазни борби се провежда в Одрин, Турция. Хиляди хора на различна възраст и от различни региони пътуват всяка година, за да наблюдават борбите между пехливаните за златния колан Къркпънар и за титлата най-добър борец. Всеки турнир е откриван от своя патрон, агата на Къркпънар, по време на церемония, в която участват 40 групи от музиканти тъпанджии и зурнаджии. Златният колан преминава през града с процесия, последвана от молитви в джамията Селимие. Водещият церемонията представя борците на публиката като извиква в стих техните имена, титри и успехи. След това борците намазват телата си с мазнина с помощта на мъже, които носят кърпи, пред упражненията за загрявка и поздравите. Борците носят само дебели панталони от телешка или биволска кожа – къспет. Докато състезанието тече, музиканти с тъпани и зурни изпълняват традиционния репертоар.
Мазните борби Къркпънар е отворена за мъже от всякакви култури, региони и възрасти без религиозна, лингвистична или расова дискриминация. Пехливаните (борците) са смятани за водещи фигури на общност с качества като благородство, чест, респект и привързаност към обичаите и традициите. Всички борци са обучавани по правилото майстор – ученик.

Municipality Building Festival Executive Center © Information and Documentation Center of Folk Culture / Ministry of Culture and Tourism

Медия

  Турция

Турнир по мазни борби “Къркпънар”, Турция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Ритуал Семах на алевитите и бекташите

Семах може да се опише като съвкупност от телесни мистични и естетически движения, изпълнявани в ритмична хармония. Те съставляват едно от дванайсетте служение в ритуала Сем. Това са религиозни практики на последователите на братството на Алевии-Бекташи, система от вярвания, основана на поклонение на Али, четвъртият халиф след пророка Мохамед. Танцьорите на семах изпълняват танца в акомпанимент от музиканти поклоници, свирещи на саз. Съществуват вариации на Семах в общностите на алевиите и бекташите в различните области на Турция, отличаващи се със специфични музикални характеристики и определени ритмични структури. Трайна характеристика е изпълнението на ритуала едновременно от мъже и жени, един до друг. Ритуалите се основават на концепцията за единството с Бога, като част от естествен цикъл: човешкото същество идва от Бога и се връща при него. Има две основни форми: едната е изпълнявана единствено от вярващите, а втората – извън богослуженията с цел тази култура да се предава на младите поколения. Семах е най-важният начин за предаване на традицията на алевиите-бекташите. Всички практики, мотивите и традиционното преподаване се предават устно, а различните асоциирани към традицията жанрове изкуство и литература продължават да се развиват. Така семах играят жизненоважна роля за стимулиране и обогатяване на традиционната музикална култура на Турция.

Dıšarı (Public) Semah-Mengi- in Denizli City © Information and Documentation Center of Folk Culture/Ministry of Culture and Tourism

Медия

  Турция

Ритуал Семах на алевитите и бекташите

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Мъжка сбирка сохбе

Сохбе представлява събирания само на мъже, на които се обсъждат социални и културни теми. Акцентира се на традициите, солидарността и взаимопомощта. Сохбетата са предимно през зимата, на тях имат право да присъстват мъже над 15-16 г. Участват между 5 и 30 души, които избират своя лидер. Сбирките понякога продължават до ранна утрин като включват музика, танци и пиеси и консумация на местни ястия.

Тези срещи играят ключова роля в предаването на турската фолклорна литература, народните танци и музика, селските игри, както и обществени ценности като справедливост, толерантност, доброжелателност и уважение.

584x395

Медия

  Турция

Мъжка сбирка сохбе

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Традицията Ашъклък

Думата Ашъклък означава менестрелство. Традицията е свързана с изпълнения на ашъци – странстващи поети и певци. Те са облечени в национална носия и задължително свирят на саз. Ашъците са редовни гости в заведенията и на сватби, кръщенета и други радостни събития. Често импровизират изпълненията си, разказвайки истории, гатанки, народни приказки и рецитирайки любовни стихове.

584x395

Медия

  Турция

Традицията Ашъклък

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Театър на сенките Карагьоз

Театърът на сенките „Карагьоз” е традиционен турски театър. В миналото, преди да се появят киното и телевизията, представленията на Карагьоз били изключително популярен вид развлечение в Турция. Представленията са се играели в кафенета, градини и площади като обикновено започвали с прожекция за представяне на основните герои и темата на представлението. Основен жанр на театъра са комични истории.
И днес театъра на сенките продължава да бъде интересно занимание за малки и големи. Пиесите се играят в зали, училища и центрове, особено по време на свещения месец Рамазан.

584x395

Медия

  Турция

Театър на сенките Карагьоз

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Изкуството „Медда”, Разказвачите на истории

Традицията Меддалък е изключително древна. Меддалък е вид турски театър, в който един единствен разказвач, наричан медда разказва истории. Историите се разказвали в цяла Турция и във всички държави, където по това време се говорел турски език. През вековете, подобни повествователни жанрове процъфтявали благодарение на взаимодействието между народите на Азия, Кавказ и Близкия Изток. Разказвачите Медда забавлявали и образовали хората по пазари, кафенета, джамии и църкви. Те разпространявали знания и идеи сред преобладаващо неграмотното население. Избирали песни и комични истории от репертоара на известни легенди и епоси и ги адаптирали за специфичното място и публика. Това изкуство отдава голямо значение на владеенето на реториката и е високо ценено в Турция.

584x395

Медия

  Турция

Изкуството „Медда”, Разказвачите на истории

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2008 г. (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството (Първоначално провъзгласен през 2005 г.)

Церемония Мевлеви Сема

Мевлевиите са мъжки дервиши (мюсюлмански монаси) от град Коня. Церемониите им наречени Сема, които датират от 1273 г., включват много религиозни песни, музика и танци, като именно танцът е най-известното им и интересно творение. Докато танцуват дервишите се въртят около левия си крак. Мевлевиите имат дълги бели роби, високи шапки и танцуват с широко разперени ръце.

Днес съществува в много турски общности по света, но техни по-популярни центрове са гр. Коня и Истанбул.

584x395

Медия

  Турция

Церемония Мевлеви Сема

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2008 г. (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството (Първоначално провъзгласен през 2005 г.)