Турция

Традиционното ахлатско каменоделство обхваща знанията, методите, уменията и естетическото разбиране, заобикалящи добиването на вулканични скали в района на град Ахлат, оформянето и орнаментирането на каменните блокове и използването им за създаване на сгради и артефакти. Ахлатският камък е вид вулканична скала, добивана в кариери в подножието на планината Немрут в Турция. Извлеченият камък се нарязва и оформя чрез изстъргване, оформяне на релефи и дялане, като се използват основно орнаменти в органични, геометрични и калиграфски форми. Градежът с ахлатски камък изисква специфични техники и знания. Фолклорните календари и традиционните знания за природата играят важна роля в добиването на камъка от кариерите, както и в самото строителство. В допълнение към архитектурни произведения като къщи, джамии, мавзолеи и мостове, ахлатски камък се ползва и за надгробни камъни, надписи върху сгради, чешми и други артефакти. Практиката се предава от поколение на поколение в продължение на векове, но през последните десетилетия нейната жизнеспособност е изправена пред сериозни заплахи, сред които демографски промени (трудно се намират желаещи да изучават занаята поради рязкото намаляване на местното население вследствие на миграцията към градовете) и широкото разпространение на съвременни строителни методи и материали в региона.

  Турция

Традиционното ахлатско каменоделство

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2022 г.(17.COM) в Списъкa на нематериалното културно наследство, което се нуждае от спешна помощ

Устната традиция на анекдотите за Настрадин се отнася към социалните практики и празници около разказването на случки, приписвани на мъдреца-философ Настрадин, получил признание за мъдростта си и остроумните анализи и описания на обществото и на собствените си преживелици. Независимо от известните различия между отделните общности по отношение на образността, имената на героите и самите истории, основните характеристики са общи за културното наследство на Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Турция, Туркменистан и Узбекистан. Анекдотите се предават посредством устната традиция и писмени източници, като са вдъхновили множество местни идиоми и поговорки. Много от историите са станали класика, като се разпространяват в печатните и визуални медии и в телевизионни предавания за деца. Характеризиращи се със своята мъдрост, остроумни реплики, абсурдност и елементи на изненада, анекдотите за Настрадин често се отклоняват от възприетите обществени норми, като разказвачът намира неочаквани изходи от заплетени ситуации и винаги излиза победител със силата на словото. Анекдотите имат възпитателна и развлекателна функция, като общностите от носители ги ползват за освежаване на разговора, в подкрепа на аргументи или за да убедят събеседника да обясни дадена ситуация. Общините, университетите и неправителствените организации играят жизнено важна роля в предаването на анекдотите, организирайки различни дейности и фестивали за тяхното припомняне на местно, национално и международно равнище.

  Турция

Устната традиция на разказване на анекдоти за Настрадин Ходжа/Молла Настрадин/Молла ефенди/ Апенди/Афенди Коджанасър

мултинационална кандидатура на Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Турция, Узбекистан

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2022 г. (17.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Фермерите, занимаващи се с бубарство и традиционно производство на коприна за тъкане, се грижат за копринените буби през целия им жизнен цикъл, като отглеждат и черничевите дървета, даващи листата, с които се хранят бубите и върху които снасят яйцата си. Копринените нишки се развиват от пашкулите, изпридат се в копринени влакна, които се почистват и боядисват. След това от тях се изработват различни занаятчийски произведения като тъкани, килими, постелки и завеси. Копринените изделия са високо ценени от всички социални и културни слоеве на обществото, като се ползват при всички специални поводи като сватби, погребения и семейни събирания. Дълбоко вкоренена в традициите на Великия път на коприната, тази практика е белег на културна идентичност и вековни традиции. Тя се разглежда и като символ на социалното единство, доколкото търговията с коприна е допринасяла за културния и научен обмен в страната, както и между всички участващи държави.

  Турция

Бубарството и традиционното производство на коприна за тъкане

мултинационална кандидатура на  Афганистан, Азербайджан, Иран (Ислямска Република), Таджикистан,

Туркменистан, Турция, Узбекистан

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2022 г. (17.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Културата на чая в Азербайджан и Турция е значима социална практика, с която се изразява гостоприемство, създават се и се поддържат социални контакти и се ползва за отбелязване на важни моменти в живота на общността. Макар да съществуват няколко вида чай и техники на запарването му, общностите и в двете страни добиват и консумират най-вече черен чай. Чаят се запарва, като се използват разнообразни чайници, специално изработени за това по технология, която включва прилагане на традиционни занаятчийски умения. Чаят се сервира прясно запарен и горещ, в крушовидни чашки от стъкло, порцелан, фаянс или сребро. Обикновено се придружава със сладкиши, захар, лимонови резенчета, конфитюр и сушени плодове. В някои райони на Азербайджан, отделни общности добавят към чая местни подправки и билки като канела, джинджифил и мащерка. Културата на чая е съществена част от ежедневието на всички обществени слоеве, придаваща силно усещане за културна идентичност. Носителите й включват производителите на чай, берачите, собствениците на чайни, хората, които запарват чая, както и занаятчиите, изработващи съответните прибори за консумацията му и сладкарите, приготвящи сладкишите към него.

  Турция

Културата на Çay (чая) – символ на идентичност, гостоприемство и социално общуване

мултинационална кандидатура на Азербайджан и Турция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2022 г. (17.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Хюсн-и-хат се нарича многовековната практика на изписване на букви от арабски произход в отмерен и добре пропорциониран стил, при съобразяване с установени естетически ценности. Традиционните пособия включват определен вид гланцирана хартия с органични съставки, тръстикова писалка, ножчета за подостряне и специална плочка за заглаждане на тръстиковата писалка, мастилница с мастило, произведено от сажди, и дивит (кутийка за пренасяне на писалката). Много калиграфи – наричани хатати – изработват сами пособията си за писане, като играят важна роля в предаването, посредством чиракуване, на знанията, уменията и ценностите, свързани с традицията Хюсн-и-хат. Калиграфското писмо Хюсн-и-хат се нанася върху хартия или кожа, но може да се гравира и върху камък, мрамор, стъкло, дърво и други повърхности. Съществуват множество различни стилове на Хюсн-и-хат, като тази калиграфска практика традиционно се е ползвала за преписване на Корана, за записване на хадиси (изказвания на Пророка Мохамед), писане на поезия, в официалната държавна кореспонденция – за писане на султански укази и фермани, както и за надписи върху религиозни и обществени сгради. В исляма на Хюсн-и-хат се гледа като средство не просто за записване на идеи, а и за тяхното визуализиране. До ден днешен Хюсн-и-хат се използва в свещени писмени текстове и в литературни произведения, както и за надписи върху джамии, турски бани и храмове.

  Турция

Хюсн-и-хат, традиционна калиграфия в ислямското изкуство на Турция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2021 г. (16.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Играта на интелигентност и стратегия Тогиз Кумалак, Тогуз Коргоол, Мангала/Гьочурме е традиционна игра, която може да се играе върху специални дъски или импровизирано, в издълбани ями в земята. Играе се с топчета от камък, дърво, метал или кост, с орехи или шикалки, или със семена, които се разпределят между ямите; печели онзи играч, който събере най-много топчета. Играта има няколко варианта. Например, на дъската може да има две, три, четири, шест или девет полета (ями), подредени според броя на играчите, като от техния брой зависи и продължителността на играта. В номиниращите държави-страни по Конвенцията елементът се свързва и с други традиционни занаяти като резбарство, каменоделство или бижутерство. Майстори-резбари, каменоделци и бижутери изработват богато орнаментирани дъски и топчета, както и практични такива, отразяващи традиционния мироглед и тяхната творческа креативност. Играта спомага за подобряване на когнитивните, двигателните и социалните умения на участниците, на стратегическото им и креативно мислене, като ги приучва на търпение и уважение един към друг. Предава се както неформално, така и в системата на формалното образование. Неотдавна практикуващите я общности разработиха и приложения за мобилни устройства за изучаване и/или играене на играта, което представлява нов начин на предаване на свързаните с нея умения и увеличаване на видимостта на елемента сред младото поколение.

  Турция

Традиционна игра на интелигентност и стратегия: Тогиз Кумалак, Тогуз Коргоол, Мангала/Гьочурме

мултинационална кандидатура на Казахстан, Киргизтан,  Турция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2020 г. (15.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Миниатюрата е вид двуизмерно произведение на изкуството, изразяващо се в замисляне и създаване на малки цветни рисунки върху страници на книги, папие маше, килими, текстил, стени, керамика и други видове основа, с използване на материали като злато, сребро и различни органични вещества. Исторически, миниатюрите са възникнали като илюстрации към книги, предназначени да поясняват и подсилват визуално текста, но оттогава елементът е еволюирал и днес може да се наблюдава в архитектурата или като украса на публични сгради. Мотивите на миниатюрите изобразяват поверия, елементи на мирогледа и бита на хората, показани картинно, като постепенно придобиват и нов характер чрез влиянието на исляма. Въпреки стилистичните различия между начините, по които изкуството на миниатюрата се практикува в номиниралите елемента държави-страни по Конвенцията, те споделят помежду си някои важни негови особености. Във всички случаи става дума за традиционно изкуство, предавано чрез връзката наставник-чирак (т.е. чрез неформално образование), като се смята за неразделна част от социокултурната идентичност на съответното общество. Миниатюрата отразява специфична гледна точка, при която размерът на фигурите се мени според относителната им важност – което основно я отличава от реалистичния и натуралистичния стилове в живописта. Макар и съществувала в продължение на векове, миниатюрата продължава да се развива, укрепвайки връзките между минало и настояще. Запазени са традиционните принципи и техники в живописта, но художниците привнасят и своя индивидуален творчески поглед в процеса.

  Турция

Изкуството на миниатюрата

мултинационална кандидатура на Азърбайджан, Иран (Ислямска Република), Турция, Узбекистан

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2020 г. (15.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Традиционната турска стрелба с лък обхваща принципите, ритуалите и социалните практики, занаятчийската изработка на традиционната екипировка, дисциплините в стрелбата с лък и техниките на стреляне, които се развиват през вековете. В традиционната турска стрелба с лък има различни дисциплини, които се практикуват в изправена позиция или на кон. Стрелците тренират индивидуално или заедно, за да се усъвършенстват, провеждат индивидуални стрелби и участват в състезания и празнични събития. Занаятчийската изработка на традиционното оборудване е много важна част от традицията. Оборудванетое направено от суровини като дърво, отглеждано при определени климатични условия на голяма надморска височина, органични лепила, рог, животински сухожилия, коприна и кожа. Затова занаятчиите трябва да притежават задълбочени познания за природата, растенията, животните и климата. Дървената част на лъка обикновено има калиграфска украса, орнаменти и украшения. Занаятчиите, ангажирани с  направата на традиционния лък играят също важна роля в опазването на традицията, защото необходимите знания-умения се предават от майстор на чирак или в процеса на индивидуално обучение. През последните години се наблюдава значително увеличение на броя на жените стрелци и на желаещите да се обучават, както и на неправителствените организации, свързани със стрелба с лък в различни региони на Турция. Носителите на традицията и практикуващите стрелбата осигуряват устойчивост и жизненост на елемента, като го адаптират и към съвременните условия.

  Турция

Традиционна турска стрелба с лък

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2019 г. (14.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Културата, легендите и музиката, свързани с епоса на ДедеКоркуд (DedeQorqud/KorkytAta/DedeKorkut) се основават на дванайсет легенди, разкази и на тринайсет традиционни музикални композиции, споделяни и предавани от поколение на поколениепо устен път, изпълнителските изкуства, културните кодове и музикалните композиции. ДедеКоркуд (DedeQorqud) се появява във всяка история като легендарна фигура и мъдрец, певец, чиито думи, музика и прояви на мъдрост са свързани с традициите, посветени на раждане, женитба и смърт. В музикалните изпълнениязвукът на кобуз (традиционен струнен инструмент) възпроизвежда природни звуци, като се включват елементи от звукови пейзажи (наподобяване на вълчи вой или лебедови трели ). Всички музикални композиции са свързани помежду си благодарение на епичните истории, чийто акомпанимент са. Традицията, която предава социални, културни и морални ценности като героизъм, диалог, физическо и духовно благоденствие и единение, както и респект към природата, съдържа задълбочени познания за историята и културата на тюркоезичните групи. Наследството на ДедеКоркуд се практикува и поддържа от общността по разнообразни поводи – семейни събития, национални и международни фестивали, и е добре вкоренено в обществото, като служи за свързваща нишка между поколенията.

  Турция

Наслeдството на Деде Коркуд/Коркит Ата/Деде Коркут – фолклорни епоси, народни приказки и музика

мултинационална кандидатура на Азърбайджан, Казахстан, Турция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (13.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Говоренето чрез свирене с уста (whistledlanguage) е метод за общуване, който артикулира думи. Тази практика се развива в резултат на живот в стръмните планини и насечените местности внякои географски региони. Това налага местното население да намери алтернативен начин за общуване на далечни разстояния. Практикуващите основно са сред земеделски общности, които прекарват по-голямата част от времето си на открито. Те смятат тази практика за важна характеристика на културна им идентичност, което засилва междуличностното общуване и солидарността.Въпреки че общността е наясно с важността на тази практика, технологичното развитие и социално-икономическите промени постепенно довеждат до намаляване на броя на практикуващите и областите, в които свиренето с уста все още се използва. Една от основните заплахи е използването на мобилните телефони. Спадащият интерес на младото поколение към този начин на говоренесъздава риск за неговото постепенно откъсване от естествената среда и превръщането му в изкуствена практика. Въпреки подобни заплахи, общностите активно подкрепят езиковата практика в национален и в международен план, за да гарантират нейната устойчивост. Този начин на общуване все още се предава от поколение на поколение, от родители на деца, едновременно чрез формално и неформално обучение.

  Турция

Говор чрез подсвиркване

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2018 г. (12.COM) в Списъкa на нематериалното културно наследство, което се нуждае от спешна помощ

„Хъдрелез“ е пролетен празник, който се провежда ежегодно на 6 май и е признат за “Пролетен ден“ или пробуждането на природата. Хъдрелзез(„Hidrellez“) е сложно съществително име, получено от „Hidir“ и „Ilyas“, за които се смята, че са покровители на земята и водата и помагат на хората, семейства и общности, които се нуждаят от тях. За честването на този празник се провеждат различни церемонии и ритуали, посветени на природата, които осигуряват благосъстояние, плодородие и благополучие на семейството и общността, като и защита на добитъка и реколтата през годината. В празника участват всички: семейства, деца, младежи, възрастни, танцьори и певци. Ритуалите иматдълбоко вкоренени културни значения и осигуряват на общността споделена културна идентичност и възможност за укрепване на отношенията. Общностите гарантират жизнеността на елемента като участват в пролетнияпразник всяка година. Широкото участие на хора, групи и общности в честването се организира на местно, регионално и национално ниво. Практиката е разпознаваема като ключова за културната идентичност на местните общности, а съответните знания и умения се предават вътре в семейството и между членовете на общността устно, чрез наблюдение, участие и в представянията.

  Турция

Пролетен празник Хидрелез

мултинационална кандидатура на Република Северна Македония, Турция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Чини /Cini/ са традиционни, ръчно изработени плочки от керамика и фаянс, украсени с цветни мотиви, изобразяващи растения и животни. Те са видими като украса по фасади на сгради и къщи из цяла Турция. За изработката на Чини е необходимо да се мине през множество технологични процеси. В началота се обработва глината, оформя се, изсушава се и се пече в специални пещи. Мотивите, които представят местните обичаи и вярвания, са изработени на хартия, преди да се прехвърлят на глинената повърхност с пепел от въглища. Следва емайлиране и изпичане на керамиката. Ателиетата за чини обхващат занаятчии, калфи и чираци. Всеки майстор има определена роля – оформя, украсява и оцветява, полира и лакира, изпича. За занаятчиите работата е средство за себеизразяване, за развитие, за добро самочувствие. Това позволява да се съхрани форма на изкуство, което е израз на културната идентичност на Турция, връзка между минало и настояще, като осигурява непрекъснатост във времето. Изкуството на плочките не се изчерпва само с ателиетата. Традицията се поддържа в семействата, в обществени места за обучение, професионални училища и университети в цялата страна, където нито възрастта, нито пола, нито етническият произход не влияят върху споделянето на знания, предаването и възприемането на знанията-умения.

  Турция

Традиционно изкуство и изработка на керамиката Цини /Cini/

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Новата година обхваща период, през който хората си пожелават благоденствие и очакват ново начало. Датата 21 март е началото на новата година за региона на Афганистан, Азербайджан, Индия, Иран, Ирак, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Пакистан, Таджикистан, Туркменистан и Турция. Познат като „навруз“ (нов ден) или с други названия във всяка една от страните, празникът обхваща различни ритуали, церемонии и други културни събития, които продължават около две седмици. Важна традиция за периода е събиране на близките на трапеза, украсена с предмети, символ ва чистота, светлина, живот и богатство, за споделяне на храна. Участниците обличат нови дрехи и посещават по-възрастните роднини и съседите. Обменят се подаръци, най-вече за децата, предимно занаятчийска изработка. Навруз обхваща и музикални и танцови спектакли на улицата, обществени церемонии, свързани с вода и огън, традиционни спортове и изработването на занаятчийски предмети. Тези практики благоприятстват културното разнообразие и толерантността и усилват солидарността и мирните взаимоотношения в общността. Те се предават от по-възрастните поколения на по-младите чрез участие и наблюдение.

  Турция

Честване на празника Невруз

(Nawrouz, Novruz, Nowrouz, Nowrouz, Nawrouz, Nauryz, Nooruz, Nowruz, Navruz, Nevruz)

мултинационална кандидатура на Азърбайджан, Индия, Иран (Ислямска Република), Ирак, Казахстан, Киргизтан, Пакистан,Таджикистан,

Туркменистан, Турция, Узбекистан

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Културата на приготвяне и споделяне на плоския хляб лаваш в общностите на Азербайджан, Иран, Казахстан, Киргизстан и Турция има множество социални функции и затова тя е споделяне от множество индивиди. В приготвянето на хляба (лаваш, катирма, юпка или юфка) участват най-малко трима души, често членове на едно семейство, като всеки от тях има своята роля в приготовлението и изпичането. В селските райони съседите участват заедно в процеса на приготвяне. Традиционните хлебопекарни също произвеждат този тип хляб. Той се пече пещ (тандир) – керамична или каменна фурна, зарита в земята, върху метална плоча или в казан. Освен за всекидневна консумация, хлябът се споделя на сватби, раждания, погребения, различни празници и по време на молитви. При сватби в Азербайджан и Иран , за да се пожелае просперитет на двойката хлябът е поставен на раменете на булката или се чупи над главата й, докато в Турция се раздава на съседите на младоженците. В Казахстан хлябът се приготвя при погребение, за да закриля починалия докато чака решение за пътя на душата му, а в Киргизстан споделянето на хляба осигурява на починалия по-добър живот в отвъдното. Традицията, която се предава в семейството, от опитен майстор на чирак, изразява гостоприемство, солидарност и вярвания, които символизират общи културни корени и така усилват чувството за принадлежност към общността.

  Турция

Културата на приготвяне и споделяне на традиционен хляб: Лаваш, Katryma, Jupka, Yufka

мултинационална кандидатура на Азърбайджан, Иран (Ислямска Република), Казахстан, Киргизтан, Турция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. (11.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Ебру е традиционно турско изкуство за създаване на цветни мотиви с използването на цветни пигменти с игла върху вода, в която има мазнина, а след това мотивите се прехвърлят върху хартия. Рисунките и използваните ефекти при мраморната хартия обхващат цветя, листа, орнаменти, плетеници, джамии и луни. Те са използвани за декорация в традиционното изкуство на подвързване на книги. Майсторите използват техники за извличане на естествени оцветители, които се смесват с няколко капки от естествена киселина (говежда жлъчка) и се използват за получаване на пъстри мотиви. Всички, които работят ебру, възприемат изкуството като неразделна част от традиционната култура, от тяхната идентичност и от техния начин на живот. Техните знания и умения, както и философията на това изкуство, се предават по устен път и чрез практиката в отношенията майстор – ученик. Необходими са поне две години, за да се усвои напълно техниката на ебру. Изкуството се изпълнява без значение на възраст, пол или етнически произход, и има важна роля в изграждане независимостта на жените, както и за подобряване на отношенията в общността. Колективното изкуство на ебру подкрепя диалога чрез споделяне на приятелство, усилва социалните отношения и утвърждава отношенията между индивидите и общностите.

  Турция

Ебру, турско изкуство за обработване на мрамор

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2014 г. (9.COM)  в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Пиенето на турско кафе свързва специфични техники за подготовка и варене на кафе с богата традиционна култура. Прясно изпечените кафени зърна се смилат на фин прах. В специален съд – кафеник/джезве се прибавят кафе, студена вода и захар. Кафето се вари на бавен огън до появяване на желания каймак. Напитката се сервира в малки чаши, с чаша вода и е основно питие в кафенетата, където хората се срещат за разговори и споделяне на новини, четене на книги. Тази традиция, вписана в начина на живот на турците, е символ на гостоприемство, приятелство, финес и развлечение. Поканата за пиене на кафе между приятели дава възможност да се говори по интимен начин или да се споделят всекидневни проблеми. Турското кафе играе много важна роля по време на социални поводи като церемонията за годеж и празници. Познанията и ритуалите са предавани по неформален начин в семейството чрез наблюдение и участие.
Традицията се предава неформално от членовете на семейството чрез пряко участие и наблюдение, част е от турското културно наследство и официалните церемонии в страната. Утайката в чашката често се използва за „познание“ на бъдещето. Пиенето на турско кафе е възприемано като съставна част от културното наследство на Турция, то съществува в литературата и песните, и е необходим елемент в церемониите.

  Турция

Турско кафе – култура и традиция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2013 г. (8.COM)  в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Празникът месир макуну в Маниса, Турция, отбелязва възстановяването на Хафса Султан (HafsaSultan), майка на Сюлейман Великолепни, която е излекувана от болест чрез направата на билкова смес, известна като месир макуну. След нейното оздравяване султанът нарежда тази смес да стане достъпна сред обществеността. И така всяка година от 21 до 24 март сместа се приготвя от готвач и чираци от 41 пресни подправки и билки според традиционната практика. Група от 14 жени увиват билковата смес в малки парченца хартия, а 28 имами и чираци я благославят, преди да я  разпръснат от върха на минарето и от куполите на султанската джамия. От различни региони на Турция идват хиляди хора, за да се състезават да хванат падащите пакетчета. Мнозина вярват, че по този начин в настоящата година желанията им за брак, работа и деца ще се сбъднат. Оркестър от 45 музиканти, облечени в традиционно облекло, изпълняват старинна османска музика по време на приготвянето на сместа. Музиката не спира по време на целия фестивал. Обитателите на Маниса имат дълбока емоционална привързаност към празника. Силата на традицията създава силно чувство на солидарност у местните общности и градът посреща гости от почти всички региони на Турция.

  Турция

Фестивал Месир в град Маниса

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2012 г. (7.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Кешкекът е традиционно обредно ястие, приготвяне за религиозни празници, сватби и ритуали по обрязване. Жени и мъже готвят заедно в големи съдове ястието от жито и месо, наречено „кешкек“, което след това поднасят на гостите. Предната вечер житото е мито докато се изричат молитви, след това се поставя в дълбок каменен съд за чукане под звуците на тъпан и зурна. Двама или четирима чукат житото за падане на външната обвивка. Ястието обикновен се приготвя навън: чукано жито, месо с кости, лук, подправки, вода и мазнина се поставят в голям съд, за да се вари цяла нощ. По обяд най-силните младежи от селото са извикани да бият кешкека с дървени чукове, докато присъстващите ги подкрепя с викове, а зурнаджиите свирят мелодии и със специална мелодия обявяват, че ястието е готово. Множество изрази са свързани с това ястие – те са използвани по време на избор на пшеница, на благословиите, молитвите и пренасянето на житото, както и по време на подготовката и варенето на ястието. Днес тези изрази са част от всекидневното говорене. Традицията обхваща и развлечения, театрални представления и музика. Съседните градове и села се канят за съвместно празнуване в местата, където се организира церемонията за правене на кешкек. Традицията на това ястие е съхранена и се предава от майсторите готвачи на чираци.

  Турция

Традиционно обредно ястие Кешкек

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2011 г. (6.COM)в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Състезанието по мазни борби се провежда в Одрин, Турция. Хиляди хора на различна възраст и от различни региони пътуват всяка година, за да наблюдават борбите между пехливаните за златния колан Къркпънар и за титлата най-добър борец. Всеки турнир е откриван от своя патрон, агата на Къркпънар, по време на церемония, в която участват 40 групи от музиканти тъпанджии и зурнаджии. Златният колан преминава през града с процесия, последвана от молитви в джамията Селимие. Водещият церемонията представя борците на публиката като извиква в стих техните имена, титри и успехи. След това борците намазват телата си с мазнина с помощта на мъже, които носят кърпи, пред упражненията за загрявка и поздравите. Борците носят само дебели панталони от телешка или биволска кожа – къспет. Докато състезанието тече, музиканти с тъпани и зурни изпълняват традиционния репертоар.
Мазните борби Къркпънар е отворена за мъже от всякакви култури, региони и възрасти без религиозна, лингвистична или расова дискриминация. Пехливаните (борците) са смятани за водещи фигури на общност с качества като благородство, чест, респект и привързаност към обичаите и традициите. Всички борци са обучавани по правилото майстор – ученик.

  Турция

Турнир по мазни борби “Къркпънар”, Турция

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Семах може да се опише като съвкупност от телесни мистични и естетически движения, изпълнявани в ритмична хармония. Те съставляват едно от дванайсетте служение в ритуала Сем. Това са религиозни практики на последователите на братството на Алевии-Бекташи, система от вярвания, основана на поклонение на Али, четвъртият халиф след пророка Мохамед. Танцьорите на семах изпълняват танца в акомпанимент от музиканти поклоници, свирещи на саз. Съществуват вариации на Семах в общностите на алевиите и бекташите в различните области на Турция, отличаващи се със специфични музикални характеристики и определени ритмични структури. Трайна характеристика е изпълнението на ритуала едновременно от мъже и жени, един до друг. Ритуалите се основават на концепцията за единството с Бога, като част от естествен цикъл: човешкото същество идва от Бога и се връща при него. Има две основни форми: едната е изпълнявана единствено от вярващите, а втората – извън богослуженията с цел тази култура да се предава на младите поколения. Семах е най-важният начин за предаване на традицията на алевиите-бекташите. Всички практики, мотивите и традиционното преподаване се предават устно, а различните асоциирани към традицията жанрове изкуство и литература продължават да се развиват. Така семах играят жизненоважна роля за стимулиране и обогатяване на традиционната музикална култура на Турция.

  Турция

Ритуал Семах на алевитите и бекташите

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Сохбе представлява събирания само на мъже, на които се обсъждат социални и културни теми. Акцентира се на традициите, солидарността и взаимопомощта. Сохбетата са предимно през зимата, на тях имат право да присъстват мъже над 15-16 г. Участват между 5 и 30 души, които избират своя лидер. Сбирките понякога продължават до ранна утрин като включват музика, танци и пиеси и консумация на местни ястия.

Тези срещи играят ключова роля в предаването на турската фолклорна литература, народните танци и музика, селските игри, както и обществени ценности като справедливост, толерантност, доброжелателност и уважение.

  Турция

Мъжка сбирка сохбе

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2010 г. (5.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Думата Ашъклък означава менестрелство. Традицията е свързана с изпълнения на ашъци – странстващи поети и певци. Те са облечени в национална носия и задължително свирят на саз. Ашъците са редовни гости в заведенията и на сватби, кръщенета и други радостни събития. Често импровизират изпълненията си, разказвайки истории, гатанки, народни приказки и рецитирайки любовни стихове.

  Турция

Традицията Ашъклък

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Театърът на сенките „Карагьоз” е традиционен турски театър. В миналото, преди да се появят киното и телевизията, представленията на Карагьоз били изключително популярен вид развлечение в Турция. Представленията са се играели в кафенета, градини и площади като обикновено започвали с прожекция за представяне на основните герои и темата на представлението. Основен жанр на театъра са комични истории.
И днес театъра на сенките продължава да бъде интересно занимание за малки и големи. Пиесите се играят в зали, училища и центрове, особено по време на свещения месец Рамазан.

  Турция

Театър на сенките Карагьоз

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Традицията Меддалък е изключително древна. Меддалък е вид турски театър, в който един единствен разказвач, наричан медда разказва истории. Историите се разказвали в цяла Турция и във всички държави, където по това време се говорел турски език. През вековете, подобни повествователни жанрове процъфтявали благодарение на взаимодействието между народите на Азия, Кавказ и Близкия Изток. Разказвачите Медда забавлявали и образовали хората по пазари, кафенета, джамии и църкви. Те разпространявали знания и идеи сред преобладаващо неграмотното население. Избирали песни и комични истории от репертоара на известни легенди и епоси и ги адаптирали за специфичното място и публика. Това изкуство отдава голямо значение на владеенето на реториката и е високо ценено в Турция.

  Турция

Изкуството „Медда”, Разказвачите на истории

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2008 г. (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството (Първоначално провъзгласен през 2005 г.)

Мевлевиите са мъжки дервиши (мюсюлмански монаси) от град Коня. Церемониите им наречени Сема, които датират от 1273 г., включват много религиозни песни, музика и танци, като именно танцът е най-известното им и интересно творение. Докато танцуват дервишите се въртят около левия си крак. Мевлевиите имат дълги бели роби, високи шапки и танцуват с широко разперени ръце.

Днес съществува в много турски общности по света, но техни по-популярни центрове са гр. Коня и Истанбул.

  Турция

Церемония Мевлеви Сема

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2008 г. (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството (Първоначално провъзгласен през 2005 г.)