България

„Високо“ многогласно пеене от Долен и Сатовча, Югозападна България

„Високо“ е традиционна практика на многогласно пеене, уникална за българските села Долен и Сатовча в Благоевградска област. Характерни за „Високо“ са три вида многогласни песни: в нисък регистър, във висок регистър и в комбинация от двата. Пеенето в нисък регистър представлява продължително пеене на два гласа. Пенето във висок регистър също включва два гласа (вокални партии), но се отличава с повтарящи се провиквания и от двата гласа, позиционирани на една октава над основния тон. Тези провиквания биват последвани от плавен преход (легато) надолу и речитативно повтаряне на текста на песента в ниския регистър. Третият вид пеене „Високо“ включва комбинация от пеене във висок и нисък регистър, едновременно на четири гласа. Текстовете на песните обикновено рисуват природни картини. В миналото песните „Високо“, известни също и като летни песни, са били изпълнявани на открито от жени, ангажирани в полска работа. Докато са жънели или копаели, група жени са подхващали песен от една нива, а друга група са им отговаряли от съседната нива. Днес „Високо“ се изпълнява главно от жени или девойки, обхванати в певческите ансамбли към читалищата на двете села. Многогласното пеене във висок регистър е основен елемент на групова идентичност за общностите в Долен и Сатовча. То е високо тачена традиция, която ги отличава от съседните села.

„Високо“ многогласно пеене от Долен и Сатовча, Югозападна България

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2021 г. (16.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Културни практики, свързани с 1-ви март

Свързаните с 1-ви март културни практики включват традиции, предавани от древни времена, които отбелязват началото на пролетта. Основната практика се състои във връзването на червени и бели конци, тяхното подаряване и носене, както и развързването им, когато се види за първи път цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Други локални практики също са част от голямото честване на пролетта като дейности за пречистване в Молдова. Смята се, че мартеницата осигурява символична защита срещу опасности като непостоянно време. Тя гарантира и безопасното преминаване от зима към пролет за хора, групи и общности. Всички членове на общностите, независимо от възрастта, участват в традицията,а тя допринася за социалното сближаване, междупоколенческите отношения и взаимодействието с природата, и насърчава многообразието и творчеството. Неформалното образование е най-използваният начин за предаване: в селските райони младите момичета се учат как да връзват конците от по-възрастни жени, докато в градските райони учениците се научат от учители, занаятчии и чрез неформално образование. Друг начин за предаване се предоставя от семинари на тема „Мартеница / Мартинка / Mărţişor”, организирани от етнографските музеи. Общностите участват активно в усилията за описване, проучване, документиране и популяризиране на елемента. Днессе изпълняват множество културни проекти за опазване на практиката.

Making-of-martisor-thread — © Constantin Brăiloiu Institute of Ethnography and Folklore, Romanian Academy, 2014

България

Културни практики, свързани с 1-ви март

мултинационална кандидатура на България, Северна Македония, Молдова, Румъния

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Българско читалище

Българските читалища (културни центрове на общности) са териториално равномерно разпределени из цяла България. Те са създадени от самите общности и са достъпни за всички, независимо от техния възраст, пол, политически и религиозни възгледи. Първите читалища са създадени през 1856 г. и оттогава те са признати за ключова организационна единица на българското общество. Читалищата са неправителствени саморегулиращи се организации в съответствие със Закона за читалищата от 1996 г. В тях се извършват културни и образователни дейности, насочени към опазване на обичаите и традициите на българския народ, осигуряване на достъп до информация, разпространение на знания и запознаване на гражданите с ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата съгласно закона. Те заемат централно място в процеса на предаване на нематериалното културно наследство в страната, като възрастните членове играят ключова роля за насърчаване на младежта за нейното включване. Тяхната ефективност се доказва от нарастващия им брой през годините, както и от нарастващия брой участници в техните дейности, представляващи всички възрасти и групи от населението. Читалищата организират фестивали, тържества, събирания, изложби и т.н. с цел популяризиране и представяне на нематериалното културно наследство. Един иновативен подход за развитие на читалището е създаването на местни центрове за документиране, архивиране и предаване на знания и умения.

Chitalishte 'Geo Milev' in the town of Momin Prohod was founded and built in 1954; It is run under the auspices of the Ministry of Culture - Living Human Treasures-Bulgaria System — © Ministry of Culture of Bulgaria/Tsvetan Nedkov, 2013

България

Българско читалище

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството

Национален събор на българското народно творчество в Копривщица: система от практики за представяне и предаване на културното наследство

Националният събор на българското народно творчество в Копривщица, е мястото, където хиляди българи, от всички възрасти, както и от диаспората от различни места, се срещат през месец август, за да представят и споделят своите практики, свързани с нематериалното културно наследство, които включват многобройни елементи – от танци и разказвачи на истории до игри и занаяти. Концепцията на фестивала е възникнала, когато преди години, местни музиканти са показали необходимостта от защита на традициите, застрашени от изчезване поради фактори като урбанизация и комерсиализиране. Организирано от община Копривщица, събитието се осъществява със съдействието на Министерството на културата, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и Институт за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и читалищата. Националният събор има за цел да повишава съзнанието за важността да се опазва живото наследство, да подпомага неговото присъствие в живота на хората, да го документира, за да подсигури бъдеща приемственост и да стимулира предаването му на бъдещите поколения.

Участниците се излъчват чрез процедура за избор, организирана от българските административни области, в които са идентифицирани нови традиции, след което изпълненията се представят и документират от учени за създаване на архивен фонд, като този на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. От първия събор през 1965 г. са проведени цели девет издания, като през 2010 г. броят на участниците достига до 18,000 изпълнители и посетители от цялата страна и чужбина. Много участници в събора получават международна известност.

© Ministry of Culture of the Republic of Bulgaria/Tsvetan nedkov, 2013

България

Фолклорен фестивал Копривщица: система от практики за представяне и предаване на културното наследство

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството

Народният празник „Сурва“/ „Сурова“

Народният празник Сурва/Сурова се провежда ежегодно на 13 и 14 януари, за да се отпразнува Новата Година според стария календар. В основата на празнуването е популярният маскараден ритуал, който се провежда в селата от Пернишкия регион. През първата нощ, маскарадните групи от сурвакари, състоящи се от мъже, жени и деца със специално изработени маски и костюми се насочват към площада на селото където палят огньове, закачат и забавляват публиката. Някои от участниците приемат специални роли, такива като на водач, на младоженци, на свещеник и на мечка. Рано, на следващата сутрин те се събират и влизат в къщите из цялото село, където ритуално женят млади двойки, докато мечката ”гази” хората за здраве. Домакините очакват тяхното пристигане с ритуални менюта и подаръци. След празника, сурвакарите раздават даровете си като често ги подаряват на сираци и бедни хора.
Маскарадният опит призовава младите хора и повдига тяхното самочувствие да продължат традицията. В продължение на цяла година семействата се занимават със събиране на материали за изработване на маски и други атрибути към тях. По-възрастните членове на семействата учат по-младите и децата как да изработват отличителните маски и костюми.

България

Народният празник „Сурва“/ „Сурова“

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2015 (10.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство

Традицията на тъкане на килими в Чипровци

Килимите са ръчно тъкани от жени от гр. Чипровци, Северозападна България. В повечето къщи в града има вертикален стан, който се използва от жените за изработване на килими, които традиционно се ползват за постилане на под. Тъкачката взима по няколко конеца от основната нишка в лявата ръка, промушва с дясната вътъчната нишка и пристяга изтъканото с гребен. Мъжете в града обикновено се занимават с производството на вълна, нейната обработка и оцветяване. Преждата, боядисвана с естествени материали придава меки, пастелни цветове на килима, докато оцветената с химикали придава по-ярки тонове. Килими са известни с композицията, орнаменталните мотиви и цветовете. Изработването на килими се свързва с вярвания, словесни формули и ритуални практики. Тъкачките изричат молитви и отправят благопожелания когато започват нов килим. Те пеят и разказват истории, докато работят. Уменията се предават от майка и баба на дъщеря и внучка, често при изработването на голям килим. Килимарството е дълбоко залегнало в социалния и културния живот на населението. Най-известните орнаменти в килимите са пресъздават в общността и са включени дори в градския герб.

България

Традицията на производство на Чипровски килими

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2014 г. (9.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

„Нестинарството — послание от миналото: Панагирът на Св. Св. Константин и Елена в с. Българи“

Нестинарският танц върху жар е кулминацията на обреда панагир – празник в чест на свети свети Константин и Елена, който се провежда всяка година на 3 и 4 юни в село Българи в Странджа, югоизточната част на България. Ритуалът цели да осигури благосъстояние и плодородие на селото. Сутринта се провежда тържествена церемония, последвана от процесия с икони на светците до свещен извор, който е извън селото. Процесията е придружена от музиканти с тъпан и гайда. При извора на присъстващите се раздават свещи и светена вода за благополучие. Кулминацията на празника е вечерта с танц върху жарава, най-висшата форма на почитане на светците. Водени от звуците на свещения тъпан, събралите се оформят мълчалив кръг около жаравата, а нестинарите – духовни и физически изразители на волята на светците, навлизат един след друг в жаравата и започват да се движат. В миналото ритуалът нестинарство е бил традиция в трийсетина съседни български и гръцки села, но днес се прави само в с. Българи, където живеят стотина души. По време на празника панагир обаче хиляди се стичат от няколко години, между които и гърци.

България

„Нестинарството — послание от миналото: Панагирът на Св. Св. Константин и Елена в с. Българи“

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството

Бистришките баби, архаична полифония, танци и ритуали от региона Шоплука

Традиционните танци и полифонични песни от Шоплука, България, се изпълняват и днес от група възрастни жени, назовавана „Бистришките баби“.Тази традиция обхваща диафония, наричана шопска полифония, старинни форми на верижен танц „хоро“ и ритуалът лазаруване, церемония за девойки.
Диафонията е специфично пеене, при което един или два гласа изграждат мелодията, съставена от извивка и „криво бучене“, докато другите акомпанират с монотонен бурдон в двуглас или триглас, за да има мощно пеене. Танцьорите – в традиционни костюми, се хващат един за друг през кръста или за колана, за да образуват кръг и с леки стъпки се движат в посока обратна на часовниковата стрелка.
Социалната функция на полифоничното пеене се е променила през 20 век и днес се изпълнява предимно на сцена. Въпреки това „Бистришките баби” са възприемани като важен компонент от културния живот на региона, които предават традицията на новите поколения. Тези жени са последните представителки на традиционната полифония, а с. Бистрица е едно от последните места в България, където това пеене се е предавало през вековете. Близостта на столицата София, която предлага разнообразни културни забавления, постепенно променя интереса на младите към традицията. Богатият репертоар е ограничен до най-известните песни и танци, които се представят на сцена.

България

Бистришките баби, архаична полифония, танци и ритуали от региона Шоплука

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2008 година (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството (първоначално обявен през 2005 г.).